Съдебна практика на Украинския съд за разширяване на възпитателното въздействие на пробационните мерки с предписване на четене на литературни произведения
„… с четенето на такива произведения децата създават у себе си образи на прекрасното, на най-доброто, което ще носят през целия си живот. И ако човек е бил лишен от такава красота в детството си, е необходимо днес да бъде компенсиран с тази знания, защото става дума за духовното развитие на човека, за любов към ближния и зачитане на правото на собственост.“
Публикуваме съдебен акт на Малиновския районен съд – гр. Одеса, с който спрямо двама млади пълнолетни (19-годишен и 23-годишен), осъдени за извършена кражба, е приложена пробационна мярка с възпитателен характер в изпитателния срок на наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение. Една от включените в изпитателния срок пробационни мерки предписва четене на четири произведения: „Приключенията на Том Сойер“ от Марк Твен; „Приключенията на Хъкълбери Фин" от Марк Твен; „Белия зъб“ от Джек Лондон; стихотворението на Тарас Шевченко „Минават дни, минават нощи...“. Украинският съд приема, че двамата подсъдими, които са израснали в условията на социална занемареност и непълноценна родителска грижа, имат нужда от стимул да мислят, да опознават света и да не извършват обществено вредни действия. В решението се припомнят думите на А. Ф. Кони, че съдът в известен смисъл е училище за хората, от което освен възпитание за зачитане на закона трябва да се извлекат поуки за служене на истината и зачитането на човешкото достойнство. Украинският съд продължава по собствено убеждение тази мисъл, като посочва, че човешките ценности могат да бъдат култивирани и дори насърчавани чрез съдебни решения, които трябва да са строго необходими и разумно състрадателни. Подчертава, че е далеч от разбирането, че е възможно човек да се коригира само с помощта на наказанията, установени в наказателното право. Приема за очевидно, че коригирането е процес, който изисква не само продължително време и индивидуален подход, но и набор от определени социални и възпитателни мерки. Съдът подчертава, че ако към присъдата съдът подходи „механично“, насрещният резултат ще е съответен. За три от произведенията, предписани за четене, съдът изяснява, че ги е избрал от общообразователния курс по чужда литература за 5 клас, защото те са предназначени тъкмо за формиране у децата на всички добри, сърдечни и беззлобни чувства както към себе си, така и към света около тях и показват как хората могат да съжителстват дълги години не само без враждебност и омраза един към друг, но и с необходимото към правилата в обществото и към ценностите на живота уважение. Съдът обосновава, че именно с четенето на произведения като посочените децата създават у себе си образи на прекрасното, на най-доброто, което ще носят през целия си живот. И ако човек е бил лишен от такава красота в детството си, какъвто е случаят на подсъдимите, е необходимо днес да бъде компенсиран с тази знания, защото става дума за духовното развитие на човека, за любов към ближния и зачитане на правото на собственост.
Представеният съдебен акт на украинския съд изяснява възможности за развитие и на българската съдебната практика по наказателни дела, доколкото съдържанието на обсъжданите в мотивите на присъдата правни институти е сходно в двете правни системи (в българската – чл. 67, ал. 1 и ал. 3 НК и чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК). Прилагането на подходящи мерки за възпитателно въздействие (като възпитателни грижи или вид пробационна програма) при налагане на наказанието лишаване от свобода с отложено изпълнение съдържа значителен ресурс за разширяване на реалния ефект на наказанието върху съществени криминогенни фактори при извършителите на голяма част от най-разпространените престъпления (например – неграмотността, безработицата, липсата на професионална компетентност, болестната зависимост). Съдебна практика, която последователно и неотклонно засилва изискванията към ресоциализиращата функция на наказанието, ще бъде и мощен стимул за разширяване на съдържанието и разнообразието на социалните услуги, така че те да бъдат съобразени с действителните нужди на осъдените, пострадалите и местните общности и участието в тях да се превърне в ефективна превенция.