Мария Шаркова**
Увод
През 1999 г. Американският център за контрол и превенция на заболяванията обявява ваксините за едно от десетте най-големи постижения на XX век в областта на общественото здраве наред с осигуряването на чистапитейна вода и осигуряването на безопасност на храните[1]. Световната здравна организация посочва, че ваксините предотвратяват смъртта на между четири и пет милиона души всяка година[2].
В същото време, особено в пандемичните условия, предизвикани от разпространението на COVID-19, става все по-осезаемо наличието на колебания спрямо ваксините, включително чрез активизирането на т.нар. антиваксиналнидвижения, които черпят основните си аргументи от източници, които не се позовават на научна информация. Най-честите притеснения на посочените групи хора са свързани с безопасността и ефикасността на този лекарствен продукт.
Друга група аргументи са свързани с баланса между индивидуалните права на гражданите и телесната им неприкосновеност, която се противопоставя на обществения интерес от ваксинацията.
Този анализ не се ангажира с представянето на различните аргументи против ваксинопрофилактиката, отнасящи се до ефикасността и безопасността на ваксините, доколкото съществуващите към момента научни данни доказват ефикасността и безопасността на всички разрешени за употреба ваксини, включително и тези против COVID-19. Анализът ще се спре на ключови съдебни решения, постановени от съдилища в САЩ, в които е обсъждан въпросът за баланса между индивидуалните права и общественото здраве в контекста на предотвратяване разпространението на инфекциозни болести.
*Публикувано в бр. 9/2021 г. на сп. “Адвокатски преглед”
** Адвокат от Пловдив
[1]https://www.cdc.gov/mmwr/preview/mmwrhtml/00056796.htm, достъпно на 12.10.2021 г.
[2]https://www.who.int/news-room/facts-in-pictures/detail/immunization, достъпно на 12.10.2021 г.