Анотация:
Съдебната практика по делата за предсрочно освобождаване на лишени от свобода обичайно остава извън фокуса и на професионалното, и на общественото внимание. Това е резултат от множество фактори, произтичащи все от неуспеха на държавната власт да формулира и проведе такава политика по изпълнение на наказанията (включително с приемането на адекватна правна уредба за ефективна възпитателна, рехабилитационна и ресоцилизираща работа в затворите, но и с подготовка на квалифицирани и мотивирани служители и създаване на подходяща организация), която да въздейства ефективно върху всеки от криминогенните фактори за извършване на престъплението и да създаде предпоставки след напускането на затвора осъденият да води законосъобразен начин на живот. Тенденцията да се подценява правото, системата и институционалната организация по изпълнение на наказанието лишаване от свобода в крайна сметка е зловредна, защото липсата на знак, че държавата знае какво да прави с лишените от свобода, че всяка изолация преследва ясна общественополезна цел, девалвира наказателната принуда. А когато се обезцени и този най-тежък ресурс за въздействие на държавната власт върху престъпността, на практика се реализират всички опасности за мирния общностен живот. Манипулативната злоупотреба със страха и чувството за незащитеност и безпомощност на хората, която извращава обществените нагласи относно начините и възможностите за превъзпитателна работа с осъдените и перспективите им след затвора, не помага за укрепване на обществената сигурност. В държавите с ниска рецидивна престъпност не се допуска нито пострадалите от престъпленията да останат без подкрепа, така че да не могат да се справят пълноценно с травмата, нито да се настройва общественото мнение срещу осъдените до критични нива на непоносимост, които значително ограничават, а понякога унищожават шанса им след излизането от затвора да успеят да загърбят завинаги криминалната среда и криминалното минало.
Затова съдебната практика по делата, инициирани от затворници, би могла да е не само силно средство за защита на уязвима група, но и ценен източник на информация как се осъществява наказателната политика срещу рецидивната престъпност и как се разходват бюджетни средства. Ще публикуваме съдебна практика по различни видове дела, свързани с изпълнението на наказанието лишаване от свобода, както и юридически текстове за развитието на пенитенциарните системи, постигнали значителен напредък в противодействието на престъпността и хуманизирането на правосъдието.
Започваме с публикуването на съдебните актове на Софийския градски съд и на Софийския апелативен съд, постановени по едно и също производство за предсрочно освобождаване, образувано по искане на лишения от свобода. Съдебната практика по чл. 440 и сл. от НПК е противоречива, доколкото окръжните и апелативните съдилища прилагат различен стандарт при решаване на основното подлежащо на оценка в това производство обстоятелство – настъпилото поправяне на лишените от свобода по смисъла на чл. 70 НК. Тези производства не достигат до Върховния касационен съд, поради което уеднаквяването на съдебната практика е възможно само с повишаване на общата информираност на съдиите, прокурорите и адвокатите за нея. Това е наложително още повече и защото темата не е била предмет на сериозна професионална и академична дискусия, в която да се обсъждат особеностите и характера на производствата за условно предсрочно освобождаване. Представените съдебни актове поставят на обсъждане някои от нееднозначно решаваните от съдилищата въпроси: включва ли се в специфичния предмет на съдебния контрол оценката на дейността на длъжностните лица, натоварени с провеждане на корекционния процес; допустимо ли е с цел изследване и доказване на поправянето на лишените от свобода съдът или органите на затвора да назначават експертизи с участие на психиатри, психолози и социални работници като форма на независим мониторинг за постигнатия от осъдения напредък в изграждане на устойчив волеви самоконтрол, включително за овладяване на гнева и избягване на насилие; изводът за поправянето на осъдения следва ли да включва фактическо признание за извършеното престъпление.