Д-Р Т. П. Теодоров*
Нашите адвокати**
Няма две мнения, че адвокатството у нас не стои на висотата, която му подобава, като на сътрудник на съдебната власт при правораздаването. Адвокатски кантори – писалища, адвокатски съдружия на търговски начала, адвокати, търговци или с други подобни странични занятия, адвокати – участници в разни сделки и процеси от съмнителна правота, адвокати, които си доставят клиенти чрез месити[1]и разни покани, писма или реклами, адвокати, които условят възнаграждение за защита на всяко заседание и правят всичко само за да шиканиратпротивната страна или да отлагат далата... колко всички тия приеми на мнозина наши адвокати са далеч от корпоративния морал и чест на френското баро! Аз не виждам с какво друго би могло да се обясни тая морална характеристика на нашето адвокатство, освен с низкия общ нравствен уровен на целия ни народ. И когато се злослови по адрес на адвокатите не трябва да се забравя, че те са излезли от всички среди на народа ни; ако и да живеят в градовете, гдето има съдилища, повечето от адвокатите са родени и израсли в село, както и повечето наши офицери, търговци и пр. Те живеят с нравствените понятия на нашата интелигенция, на българския народ изобщо. Но нашите адвокати не страдат само от общия народен нравствен недъг. Наред с именитите български адвокати и правници, които биха правили чест на което и да е чуждестранно баро, колко многобройни са и ония, чиято юридическа подготовка е по-долу дори от логиката на един природно здравомислещ човек! С прискърбие трябва да се признае, че трезвите начала прокарани в държавния изпит и стажа не дадоха очакваните резултати, както поради несериозното отнасяне с тях от страна на изпитните комисии и съдилищата (и още повече адвокатите), тъй и поради неокачествимата демагогия, която се прави с разните закони за признаване семестри и права, по случай войната, като че ли адвокатското звание и юридическото образование е нещо като пенсия или служебно старшинство, което признателното отечество може да раздава за бойни заслуги! Да не говорим за теоретическите познания, които дава Софийският юридически факултет на своите абсолвенти, на брой много хиляди, всеки занят със своята работа и идващи в София само за да се запишат и заверят семестрите, дори често пъти чрез негласен пълномощник! Докато във всички други факултети броят на студентите е ограничен съобразно с разполагаемите помещения и научни средства, във всеки курс на юридическия факултет има записани хиляди студенти, от които само стотина посещават лекциите, а голямото мнозинство се явяват пред професорите си само за заверка на книжките и професорите заверяват. Това не е висше учение, а официално организирана комедия, която само у нас може да се търпи и която приучва младежа още от училищната скамейка да си служи не с честен труд, а с хитрости, за да встъпи в живота, като гражданин, без да притежава нужната солидна научна подготовка за професията си.
*Д-р Теодор П. Теодоров (да не се бърка с д-р Теодор Ив. Теодоров – политик и министър-председателна страната) е български юрист, френски възпитаник и ученик на известния френски административист и конституционалист проф. Морис Ориу. Д-р Теодоров е автор основната част на законопроекта за административното правосъдие от 1911 г. и успява да наложи модифициран вариант на френския модел на административно правосъдие при дебатите в нарочно създадена през 1912 г. петчленна комисия за изработване на окончателен текст на законопроекта за административното правосъдие. През 20-те и 30-те години на ХХ век е български представител (агент) пред създадените по силата на Ньойския мирен договор смесени арбитражни съдилища в Хагa.
** Вестник “Право”, год. V (1920), бр. 28.
[1]Остар. Търговски или делови посредник; комисионер, агент.— От гр. μεσίτης. – бел.ред.