Из дискусиите за статуса на адвокатите и съдиите през 20-те години на ХХ век

Нашето съдийство**

д-р Т. П. Теодоров*

      Факт безспорен е, че ако още има у нас учреждения и длъжностни лица, в честността, безпристрастието, независимостта, законността и изобщо в служебния морал, на които населението да има най-голяма вяра –  това са съдилищата и съдиите. Ако и с не напълно гарантиран служебен стабилитет, ако и изложени на примамката за фаворизация и на грозота за преследвания от силните на деня, българските съдии, изобщо взето, запазват високо служебното си достойнство и независимостта на съдийската си съвест и убеждение. Не говоря за единичните проявления на угодничество пред властниците на деня, угодничество, показвано от някои магистрати напр. при разтурването на опозиционни общински съвети. Не ще се спирам и на решителността и боязливостта на някои граждански съдии, сега запасни офицери на военна служба, които се колебаят и забавят да отменят незаконните полицейски арести по заповед на бивши техни колеги, преследвани несъстоятелно като виновници за катастрофата. Тези отделни случаи не засягат гражданското съдийство изобщо, което в своето грамадно мнозинство и в своята цялост държи високо своята независимост и своята съдийска съвест в ревнива служба на законността и правдата. Доказателство: енергичният протест на сдружените съдии против посегателството на изпълнителната власт напоследък.

             Против българските съдии най-малко може да се говори за корупция, както неуместно имаха неблагоразумието да се изразят някои от висшите носители на изпълнителната власт, без да мислят, че с това излагат престижа на държавата ни и рушат вярата на народа в правосъдието и закона. Не, нашите съдии могат да имат други слабости, но те не са корумпирани. Ако и изнемогващи под тяжестите на непоносимата скъпотия, когато моралното разтление се шири навсякъде, те почти сами останаха високо честни и чисти, неподаващи се на многобройните изкушения, които ги окръжават. За чест на нашето съдийство и за гордост на България трябва гласно да се заяви, че българското правосъдие и днес, както в миналото, е честно и неподкупно! –  Затова толкова повече се налага на държавата да направи върховни усилия, за да обезпечи материалното положение на българския съдия, тъй както подобава на неговото високо предназначение, за да го запази и в бъдеще честен и неподкупен, твърд пред съблазните. – Тук е мястото обаче да се каже и една неприятна истина: дребният съдебен персонал неохотно върши работата си (преписи, призовки и пр.), ако не получи нещо от заинтересованите. На това зараждащо се зло трябва да се турне край, като държавата възнаграждава достатъчно и помощния съдебен персонал, но в замяна на това бди строго за неговата почтеност и безпощадно уволнява и наказва провинените във вземане бакшиши.

Целият текст е достъпен тук.

* Д-р Теодор П. Теодоров (да не се бърка с д-р Теодор Ив. Теодоров – политик и министър-председателна страната) е български юрист, френски възпитаник и ученик на известния френски административист и конституционалист проф. Морис Ориу. Д-р Теодоров е автор основната част на законопроекта за административното правосъдие от 1911 г. и успява да наложи модифициран вариант на френския модел на административно правосъдие при дебатите в нарочно създадена през 1912 г. петчленна комисия за изработване на окончателен текст на законопроекта за административното правосъдие. През 20-те и 30-те години на ХХ век е български представител (агент) пред създадените по силата на Ньойския мирен договор смесени арбитражни съдилища в Хагa.

**Вестник Право, год. V (1920),бр. 29