(Членове 37 и 39 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията и тълкуването, което им дава Върховният касационен съд)*
проф. Петко Венедиков**
Анотация: Статията съдържа научна критика на практиката на Върховния касационен съд на Царство България по въпроса за действителността на задълженията, поети от името на държавата, извън отпуснатите бюджетни кредити и без предварителното одобрение (виза) на бюджетно-контролното отделение при Сметната палата. Обсъжда се същността на бюджета като административен акт, приет от Народното събрание, с който се предвижда какви платежи трябва да извърши хазната за да се осъществят правилно през предстоящата година обществените служби, и какви приходи се очаква да постъпят, за да се покрият разходите. Приема се, че волеизявленията и действията на министрите и на държавните служители вън от бюджетни кредити могат да породят действителни задължения за държавата, съчетани с гражданска отговорност на допуснатите извънбюджетни разходи, ако те не са одобрени впоследствие от Народното събрание и не са били необходими. Обосновава се, че Народното събрание няма правото да откаже включването на разходната част на бюджета на задължение към държавата, потвърдено с влязло в сила съдебно решение. Обосновава се, че ако разходът е направен в рамките на разрешения бюджет, неспазването на изискването за предварителна виза от Сметката палата не влече недействителност на задължението. Прави се сравнителноправен паралел с френското законодателство и парламентарна практика.
Ключови думи: Върховен касационен съд, съдебна практика, Народно събрание, бюджет, бюджетни кредити, Сметка палата, неоснователно обогатяване, държава, Държавно съкровище, Франция, бюджетен контрол
* Публикувано за първи път в сп. „Юридически архив“, г. IV (1932-1933), № 1, с. 17-34. Публикуваме отново с любезното разрешение на г-жа Теодора Венедикова, дъщеря на проф. Венедиков.
** Библиография на трудовете на проф. Венедиков в Съдийски вестник, 2013, № 3, с. 97-104.