Анотация: Съдията от Върховния съд на САЩ Самюел Алито излага мисли по въпроса за съдбата на религиозната свобода в съвременния все по-секуларизиран свят. Разкават се случаи на религиозно преследване и на религиозно невежество. Атакува се разпространената теза, че религиозната свобода не се нуждае от специална защита, различна от защитата на всяко друго дълбоко лично убеждение, както и на тезата, че религиозната свобода се състои само и единствено в свободата на участие в религиозни ритуали насаме или в молитвен дом (freedom of worship). Авторът отбелязва, че религиозната свобода няма да се радва на специална защита, ако нерелигиозните хора не бъдат убедени, че религията е нещо добро, което заслужава закрила, и се посочват възможни начини за убеждаването на хората в това отношение. Изрично се изтъква участието на религиозни водачи в социалната реформа и в борбата с тоталитаризма

Ключови думи: религиозна свобода, преследване, религия, секуларен свят, нерелигиозни хора, свобода за участие в религиозни ритуали, социална реформа, тоталитаризъм

Д-р Теодор Славев**

Анотация: В статията на д-р Теодор Славев е представен анализ на широката рамка на върховенството на правото в България през призмата на външния поглед. В текста са изяснени концептуалните специфики на върховенството на правото и върховенството на закона от гледна точка на участието им в поддържането на ,,хегемонистичната обществена формация“ (Грамши) в рамките на либерално-демократичната политическа система.

Авторът прави обзор на водещите международни документи, които издигат върховенството на правото като фундаментален принцип, като е отделено специално внимание на инструментите на Съвета на Европа и на Европейския съюз.

Третата част на статията обобщава конкретни препоръки за България по отношение на подобряване на защитата на независимостта на съдебната власт, правосъдието и борбата с корупцията, като е направена оценка за ефективността и на самите международни инструменти за наблюдение, оценка и санкциониране.

От позицията на външния поглед за състоянието на върховенството на правото са изведени препоръки към реформата на правосъдието в България.

Ключови думи: върховенство на правото, върховенство на закона, независимост на съдебната власт, реформа на правосъдието, Съвет на Европа, Европейски съюз, Механизъм за сътрудничество и проверка.

Целият текст е достъпен тук:

* Публикувано в сп. „Ново време“, бр. 11-12/2021 г.

** Д-р Теодор Славев се занимава с провеждане на количествени и качествени изследвания и анализи в областта на политическата система и процес, правосъдието и съдебната реформа. Отговаря за мониторинга на парламентарните назначения. Специализирал е в Полша и САЩ. Участва в подготовката и провеждането на застъпнически кампании и изграждането на граждански коалиции по различни теми. Преди да се присъедини към екипа на БИПИ е бил експерт в Министерство на правосъдието (2011 г. - 2012 г.), където работи по Механизма за сътрудничество и оценка..

Йоханес Ридел **

Резюме:

Системата за кариерно развитие на съдиите в Германия често е критикувана за липсата на независими органи за съдийско самоуправление. Това е така, защото по правило съдиите се назначават от правителството – въпреки че в някои случаи парламентарна комисия се включва при подбора на кандидатите. При оценката на германската система често се пренебрегва, че решенията относно кариерата на съдиите са обект на строг съдебен контрол.

Статията изяснява как тази система се е развила. Предлага се преглед на процедурата, систематизация на критериите за съдебен контрол и подробности за това как съобразно конституционните изисквания конкуриращите се кандидати се оценяват и сравняват.

Статията обсъжда водещите дела в тази система, припомняйки фактите и показвайки приложението им. Също така, това е малко проучване за това каква е ролята в континенталната правна система на съдебната практика.

Ключови думи:

съдийски подбор; съдийски назначения; Германия; съдебен кандидат; съдийско повишение

* Johannes Riedel, ‘Judicial Review of Judicial Appointments in Germany’ (2020) 11(1) International Journal for Court Administration 2. DOI: https://doi.org/10.36745/ijca.296. Превод: Калин Калпакчиев, Александра Ковачева, Емилия Митрушанова.

** Йоханес Ридел е работил като съдия в съдилищата в Бон и Кьолн, както и в съдебната администрация, като държавен служител в Министерството на правосъдието на Северен Рейн-Вествалия – като ръководител на департамента за юридическото образование и е изпълнявал функциите на директор на службата за държавен изпит по право. От 2005 до 2014 г. той е бил председател на Апелативния съд в Кьолн, Германия, а от 2015 г. е член от Германия на Консултативния съвет на европейските съдии на Съвета на Европа.

Петко Стайнов**

Анотация: В статията се критикува желанието да се поверяват административни функции на съдии. Обосновава се, че е илюзорна идеята, че в такива случаи дискрецията ще се упражнява по-компетентно. Сочи се, че ако целта е административната функция да се упражнява безпристрастно, трябва да се вземат мерки за независимост и несменяемост на административния орган. Надеждите, че административното правосъдие впоследствие може да коригира дефектите на пристрастната администрация, са напразни: административният съд не проверява упражняването на дискрецията, а само законовите изисквания за компетентност, форма, процедура, законови условия и др.

Ключови думи: независимост, несменяемост, безпристрастност, съдия, администрация, административна функция, административно правосъдие, съдебен контрол, дискреция

* Публикувано в сп. „Адвокатски преглед“, г. XIII (1932/1933), № 17, с. 188-189.

** Петко Стоянов Стайнов (19.05.1890-24.07.1972 г.) е учен, политик и общественик. Следва правни науки в Гренобъл и Париж. Специализира в Лайпциг (1911-1912). Доктор на икономическите и правните науки на Парижкия университет. Почетен доктор на Варшавския университет. Преподавател (1923) и професор (1936) по административно право в Софийския университет. Ръководител на катедрата по административно и финансово право в Юридическия факултет на Софийския университет (1947-1963). Завеждащ секция по административно и финансово право в Института за правни науки при БАН (1948-1972). Член-кореспондент на БАН (1935), академик (1942), народен деятел на културата (1965). Член на Международния институт за публично право в Париж (1934), член на Международния институт за конституционна и политическа история в Париж (1936).

Директор на печата (1919-1920), Министър на железниците, пощите и телеграфите (1930-1931). Пълномощен министър в Париж (1934-1935). Министър на външните работи (1944-1946). Народен представител в периода 1923-1946 и в периода 1950-1972.

Автор на 18 монографии по публично право, на повече от 15 учебника, на над 160 студии, статии и прегледи на съдебна практика.

От 1920 г. е редовен сътрудник на сп. „Златорог“, където публикува разкази, есета, рецензии за литературни творби, отзиви за културни събития у нас и в чужбина. Журналистическата му кариера започва още от годините му на гимназист в Габрово, където е изключен от гимназията (1905) за участие в нелегални кръжоци и списване на социалистически ръкописен ученически вестник „Искрица“. По-късно обаче става сътрудник на в-к „Мир“ - орган на Народната партия, а след преврата на 09.09.1944 г. активно сътрудничи на в-к „Изгрев“ - орган на политически кръг „Звено“, както и на месечника за литература, политика и стопанство „Балкански преглед“.

Съпруг на писателката Анна Каменова, заедно с която са съавтори на пътеписа „Индия, която видяхме и обикнахме“ (1963).

Съдебна практика на Украинския съд за разширяване на възпитателното въздействие на пробационните мерки с предписване на четене на литературни произведения

„… с четенето на такива произведения децата създават у себе си образи на прекрасното, на най-доброто, което ще носят през целия си живот. И ако човек е бил лишен от такава красота в детството си, е необходимо днес да бъде компенсиран с тази знания, защото става дума за духовното развитие на човека, за любов към ближния и зачитане на правото на собственост.“

Публикуваме съдебен акт на Малиновския районен съд – гр. Одеса, с който спрямо двама млади пълнолетни (19-годишен и 23-годишен), осъдени за извършена кражба, е приложена пробационна мярка с възпитателен характер в изпитателния срок на наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение. Една от включените в изпитателния срок пробационни мерки предписва четене на четири произведения: „Приключенията на Том Сойер“ от Марк Твен; „Приключенията на Хъкълбери Фин" от Марк Твен; „Белия зъб“ от Джек Лондон; стихотворението на Тарас Шевченко „Минават дни, минават нощи...“. Украинският съд приема, че двамата подсъдими, които са израснали в условията на социална занемареност и непълноценна родителска грижа, имат нужда от стимул да мислят, да опознават света и да не извършват обществено вредни действия. В решението се припомнят думите на А. Ф. Кони, че съдът в известен смисъл е училище за хората, от което освен възпитание за зачитане на закона трябва да се извлекат поуки за служене на истината и зачитането на човешкото достойнство. Украинският съд продължава по собствено убеждение тази мисъл, като посочва, че човешките ценности могат да бъдат култивирани и дори насърчавани чрез съдебни решения, които трябва да са строго необходими и разумно състрадателни. Подчертава, че е далеч от разбирането, че е възможно човек да се коригира само с помощта на наказанията, установени в наказателното право. Приема за очевидно, че коригирането е процес, който изисква не само продължително време и индивидуален подход, но и набор от определени социални и възпитателни мерки. Съдът подчертава, че ако към присъдата съдът подходи „механично“, насрещният резултат ще е съответен. За три от произведенията, предписани за четене, съдът изяснява, че ги е избрал от общообразователния курс по чужда литература за 5 клас, защото те са предназначени тъкмо за формиране у децата на всички добри, сърдечни и беззлобни чувства както към себе си, така и към света около тях и показват как хората могат да съжителстват дълги години не само без враждебност и омраза един към друг, но и с необходимото към правилата в обществото и към ценностите на живота уважение. Съдът обосновава, че именно с четенето на произведения като посочените децата създават у себе си образи на прекрасното, на най-доброто, което ще носят през целия си живот. И ако човек е бил лишен от такава красота в детството си, какъвто е случаят на подсъдимите, е необходимо днес да бъде компенсиран с тази знания, защото става дума за духовното развитие на човека, за любов към ближния и зачитане на правото на собственост.

Представеният съдебен акт на украинския съд изяснява възможности за развитие и на българската съдебната практика по наказателни дела, доколкото съдържанието на обсъжданите в мотивите на присъдата правни институти е сходно в двете правни системи (в българската – чл. 67, ал. 1 и ал. 3 НК и чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК). Прилагането на подходящи мерки за възпитателно въздействие (като възпитателни грижи или вид пробационна програма) при налагане на наказанието лишаване от свобода с отложено изпълнение съдържа значителен ресурс за разширяване на реалния ефект на наказанието върху съществени криминогенни фактори при извършителите на голяма част от най-разпространените престъпления (например – неграмотността, безработицата, липсата на професионална компетентност, болестната зависимост). Съдебна практика, която последователно и неотклонно засилва изискванията към ресоциализиращата функция на наказанието, ще бъде и мощен стимул за разширяване на съдържанието и разнообразието на социалните услуги, така че те да бъдат съобразени с действителните нужди на осъдените, пострадалите и местните общности и участието в тях да се превърне в ефективна превенция.

Анотация:

Съдебната практика по делата за предсрочно освобождаване на лишени от свобода обичайно остава извън фокуса и на професионалното, и на общественото внимание. Това е резултат от множество фактори, произтичащи все от неуспеха на държавната власт да формулира и проведе такава политика по изпълнение на наказанията (включително с приемането на адекватна правна уредба за ефективна възпитателна, рехабилитационна и ресоцилизираща работа в затворите, но и с подготовка на квалифицирани и мотивирани служители и създаване на подходяща организация), която да въздейства ефективно върху всеки от криминогенните фактори за извършване на престъплението и да създаде предпоставки след напускането на затвора осъденият да води законосъобразен начин на живот. Тенденцията да се подценява правото, системата и институционалната организация по изпълнение на наказанието лишаване от свобода в крайна сметка е зловредна, защото липсата на знак, че държавата знае какво да прави с лишените от свобода, че всяка изолация преследва ясна общественополезна цел, девалвира наказателната принуда. А когато се обезцени и този най-тежък ресурс за въздействие на държавната власт върху престъпността, на практика се реализират всички опасности за мирния общностен живот. Манипулативната злоупотреба със страха и чувството за незащитеност и безпомощност на хората, която извращава обществените нагласи относно начините и възможностите за превъзпитателна работа с осъдените и перспективите им след затвора, не помага за укрепване на обществената сигурност. В държавите с ниска рецидивна престъпност не се допуска нито пострадалите от престъпленията да останат без подкрепа, така че да не могат да се справят пълноценно с травмата, нито да се настройва общественото мнение срещу осъдените до критични нива на непоносимост, които значително ограничават, а понякога унищожават шанса им след излизането от затвора да успеят да загърбят завинаги криминалната среда и криминалното минало.

Затова съдебната практика по делата, инициирани от затворници, би могла да е не само силно средство за защита на уязвима група, но и ценен източник на информация как се осъществява наказателната политика срещу рецидивната престъпност и как се разходват бюджетни средства. Ще публикуваме съдебна практика по различни видове дела, свързани с изпълнението на наказанието лишаване от свобода, както и юридически текстове за развитието на пенитенциарните системи, постигнали значителен напредък в противодействието на престъпността и хуманизирането на правосъдието.

Започваме с публикуването на съдебните актове на Софийския градски съд и на Софийския апелативен съд, постановени по едно и също производство за предсрочно освобождаване, образувано по искане на лишения от свобода. Съдебната практика по чл. 440 и сл. от НПК е противоречива, доколкото окръжните и апелативните съдилища прилагат различен стандарт при решаване на основното подлежащо на оценка в това производство обстоятелство – настъпилото поправяне на лишените от свобода по смисъла на чл. 70 НК. Тези производства не достигат до Върховния касационен съд, поради което уеднаквяването на съдебната практика е възможно само с повишаване на общата информираност на съдиите, прокурорите и адвокатите за нея. Това е наложително още повече и защото темата не е била предмет на сериозна професионална и академична дискусия, в която да се обсъждат особеностите и характера на производствата за условно предсрочно освобождаване. Представените съдебни актове поставят на обсъждане някои от нееднозначно решаваните от съдилищата въпроси: включва ли се в специфичния предмет на съдебния контрол оценката на дейността на длъжностните лица, натоварени с провеждане на корекционния процес; допустимо ли е с цел изследване и доказване на поправянето на лишените от свобода съдът или органите на затвора да назначават експертизи с участие на психиатри, психолози и социални работници като форма на независим мониторинг за постигнатия от осъдения напредък в изграждане на устойчив волеви самоконтрол, включително за овладяване на гнева и избягване на насилие; изводът за поправянето на осъдения следва ли да включва фактическо признание за извършеното престъпление.

Бончо М. Бончев,

редовен доцент**

Анотация: Издаването на административния акт не приключва въпроса с осъществяването на разпоредените с него правни последици, а тепърва го поражда. Авторът доц. Бончев разглежда редица спорни въпроси, които могат да възникнат в хода на административното изпълнение, вкл. когато се изпълняват правни последици, различни от предвидените в административния акт, когато се изпълнява невлязъл още в сила акт, или се изпълняват нищожен или несъществуващ акт. Обсъжда се възможната защита на засегнатите субекти чрез подаване на отзивна административна жалба (рекламация), като се разграничава това обжалване от обжалването пред йерархическия началник. Анализира се съдебната практика на френския Държавен съд и на българския ВАС.

Ключови думи: административен акт, административно изпълнение, нищожен административен акт, правни последици, отзивно административно обжалване, рекламация, йерархическо обжалване.

* Публикувано в сп. „Юридически архив“, г. VII (1935-1936), № 1. Правописът е осъвременен. Статията се предава с минимално осъвременяване на изказа. Навсякъде в текста съкращенията Зак. за административното правосъдие, ЗАП и пр., които ползва авторът, са уеднаквени и заменени със съкращението НЗАП – Наредба – закон за административното правосъдие от 1934 г. Бел. ред. д-р Васил Петров.

** Бончо Матеев Бончев е роден в гр. Балчик на 06.12.1906 г. Син е на Матей Бончев-Бръшлян – известен преди 1944 г. журналист, съратник на издателя на в-к „Зора“ и деец на Демократическата партия Данаил Крапчев, а по-късно самият той главен редактор на същия вестник (1940-1944). Бончо Бончев сам става член на Младежката организация „Млада България“ към Демократическата партия. Но амбициите на Б. Бончев го отвеждат отвъд журналистиката и политиката – в правото. Завършва държавни и правни науки в Юридическия факултет на Софийския университет (1930 г.). Специализирал в гр. Йена (Германия – 1936 г.). Доброволен асистент в ЮФ на СУ (1936 г.). Редовен доцент в СУ по административно право (1940 г.), където чете курсове по административно право, обща и специална част (1940-1944 г.).

След завръщането си от специализацията в гр. Йена постъпва на работа в Министерството на вътрешните работи и народното здраве първо като юрисконсулт, впоследствие като главен юрисконсулт и като главен секретар на министерството. От този период е ползотворната му научна дейност, както и дейността му по анализиране, консултиране и защитаване пред съда на министерството на вътрешните работи и народното здраве по прилагането на новото законодателство след 1934 г. Има редица публикации в научните списания, в които прави прегледи на актуални проблемни въпроси от областта на административното право и процес, полицейското и данъчното право. Постоянен сътрудник и автор на публикации в почти всеки брой на списание „Общинска автономия“, както и автор на редица общотеоретични статии в списание „Юридически архив“. В тези публикации Бончев засяга и дава оригинални становища по същността и практическото приложение на институтите на мълчаливия отказ и срока за неговото обжалване, неправомерното административно изпълнение, административния акт-предписание, държавната полиция, мерите като недвижими имоти и възможността за делбата им, полицейските наказателни заповеди, йерархическия и административния надзор над общините, мълчаливата отмяна и отмяната от Върховния административен съд на общи (нормативни) административни актове, конкуренцията между общи административни актове, населеното място като институт на общинското и административното право, общината като страна в процеса, общинските вземания и способите за погасяването им, висшите правителствени актове, и др.

Автор е на две забележителни и дълго време единствени по рода си монографии от областта на административното право – обща и специална част: „Закон и правилник. Общият административен акт в системата на българското, немското и френското публично право“ (С., печ. Д. Провадалиев, 1939, 299 с.) и „Административно право. Особена част. Полицейско право“ (С., печ. Д. Провадалиев, 1942, 256 с.).

В първата монография за пръв път се анализират доктриналните и юриспруденциалните схващания и постановки във френското, немското и българското право относно същността, пороците и възможността за защита срещу закона и правилниците и наредбите, издавани от изпълнителната власт. Монографията остава единствена по рода си в нашето право почти седем десетилетия.

Втората монография е първият труд по особена част в нашето административно право. В него доц. Бончев по блестящ начин съчетава доктриналните постановки на немското (пруско) полицейско право – източник на редица положения в Наредбата-закон за държавната полиция от 1937 г., постановките на френското административно право – източник на нашия административен процес, пречупени през особеностите на българските специални закони и подзаконови нормативни актове в областта на полицията.

Животът и творческият път на доц. Бончев е прекъснат трагично. Скоро след преврата на 09.09.1944 г. той е арестуван и изчезва. За разлика от многото други опити да бъдат узаконени убийствата без съд и присъда след преврата, името му не е дописано сред обвиняемите и осъдените „задочно“ от Народния съд. За него е издаден надлежен акт за безследно изчезване, определящ за дата на последна вест за него 24.09.1944 г.