Петко Стайнов**
Анотация: В статията се критикува желанието да се поверяват административни функции на съдии. Обосновава се, че е илюзорна идеята, че в такива случаи дискрецията ще се упражнява по-компетентно. Сочи се, че ако целта е административната функция да се упражнява безпристрастно, трябва да се вземат мерки за независимост и несменяемост на административния орган. Надеждите, че административното правосъдие впоследствие може да коригира дефектите на пристрастната администрация, са напразни: административният съд не проверява упражняването на дискрецията, а само законовите изисквания за компетентност, форма, процедура, законови условия и др.
Ключови думи: независимост, несменяемост, безпристрастност, съдия, администрация, административна функция, административно правосъдие, съдебен контрол, дискреция
Текстът на статията е достъпен тук:
* Публикувано в сп. „Адвокатски преглед“, г. XIII (1932/1933), № 17, с. 188-189.
** Петко Стоянов Стайнов (19.05.1890-24.07.1972 г.) е учен, политик и общественик. Следва правни науки в Гренобъл и Париж. Специализира в Лайпциг (1911-1912). Доктор на икономическите и правните науки на Парижкия университет. Почетен доктор на Варшавския университет. Преподавател (1923) и професор (1936) по административно право в Софийския университет. Ръководител на катедрата по административно и финансово право в Юридическия факултет на Софийския университет (1947-1963). Завеждащ секция по административно и финансово право в Института за правни науки при БАН (1948-1972). Член-кореспондент на БАН (1935), академик (1942), народен деятел на културата (1965). Член на Международния институт за публично право в Париж (1934), член на Международния институт за конституционна и политическа история в Париж (1936).
Директор на печата (1919-1920), Министър на железниците, пощите и телеграфите (1930-1931). Пълномощен министър в Париж (1934-1935). Министър на външните работи (1944-1946). Народен представител в периода 1923-1946 и в периода 1950-1972.
Автор на 18 монографии по публично право, на повече от 15 учебника, на над 160 студии, статии и прегледи на съдебна практика.
От 1920 г. е редовен сътрудник на сп. „Златорог“, където публикува разкази, есета, рецензии за литературни творби, отзиви за културни събития у нас и в чужбина. Журналистическата му кариера започва още от годините му на гимназист в Габрово, където е изключен от гимназията (1905) за участие в нелегални кръжоци и списване на социалистически ръкописен ученически вестник „Искрица“. По-късно обаче става сътрудник на в-к „Мир“ - орган на Народната партия, а след преврата на 09.09.1944 г. активно сътрудничи на в-к „Изгрев“ - орган на политически кръг „Звено“, както и на месечника за литература, политика и стопанство „Балкански преглед“.
Съпруг на писателката Анна Каменова, заедно с която са съавтори на пътеписа „Индия, която видяхме и обикнахме“ (1963).