Но, изглежда, по-лесно е да се видят задачите на другите, отколкото собствените задачи – даже когато те са точно същите. Но това е друг въпрос./.../ По правило бележки като тия би следвало да се правят от асистентите при Университета, от младшите научни сътрудници при БАН и пр. Но подобно на всички млади хора и на тях не им е нито до старците, нито до все още незабравените факти от нашето минало. Какво да се прави! На нас не ни остава нищо друго, освен да ги извиним и сами да се заемем да направим както можем и доколкото можем онова, което смятаме, че трябва да бъде направено.
Властта чука на задната врата на съда /две вълни на посткомунистически съдебни реформи/
През последните две десетилетия правителствени и неправителствени организации разгърнаха внушителен брой стратегии в подкрепа на демократичните реформи в авторитарните и тоталитарните режими. Техните действия оказаха значително въздействие върху организацията на съдебните системи на засегнатите държави. Наистина, в демократизиращите се държави с правно и политическо наследство, пропито в недемократични институции, съдебните реформи улесняват промяната и така благоприятстват легитимирането на новия режим, въвеждайки механизъм за самоконтрол на държавата. Всъщност, това незабавно повдига въпроса, доколко съдиите, които са служили на един недемократичен режим, са способни да станат част от този „полезен и ефективен държавен демократичен апарат и как политическите и институционални промени могат да окажат влияние върху техните способности“.
Правото и законът
Нека вървим напред, и нека влачим ония, що са останали назад. Материалното благоденствие не е морално блаженство; заглушаването не е лечение; забравянето не е плащане. Нека си помагаме, нека се покровителствуваме, нека се поддържаме; нека признаем обществената грешка, и нека я поправим. Всичко, що страда, осъжда; всичко, що плаче у човека, кървави обществото; никой не е съвсем самичък; всичките живи фибри треперят заедно и се смесват; малките трябва да бъдат свещени за големите, защото от правото на всички слаби се съставлява дългът на всички силни.
За привременния управител по чл. 103, ал. 3 от Закона за лицата
Съгласно* чл. 104 ЗЛ запрещението произвежда действие от деня на решението, т.е. едно лице губи деeспособността си поради поставянето му под пълно запрещение от момента, когато решението влезе в законна сила. През течение на производството за поставяне под пълно запрещение, докато още няма влязло в законна сила съдебно решение, лицето, за запрещението на което се касае (за краткост: лицето), запазва напълно дееспособността си, с тази само разлика, че неговите действия могат впоследствие да бъдат атакувани по реда на чл. 112 и чл. 113 3Л.
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ НАРУШЕНИЯ КАТО ОСНОВАНИЕ ЗА ОТМЯНА НА ПРИСЪДАТА
Огромното обществено-политическо, възпитателно и превантивно въздействие на присъдата може да се осъществи само ако тя отговаря на обективната истина по делото и точния смисъл на закона.
Обективната истина, която трябва да изясним в наказателния процес, и прилагането на закона пряко засягат правата и законните интереси на определени граждани
Административно правосъдие[1]
Идеята за действително административно правосъдие, което да даде истинска защита на публичните права на българските граждани, излиза на вниманието на юристите през 1905 г. на първия събор на българските правници. В последвалата дискусия надделява мнението, че страната ни трябва да възприеме френския модел на административно правосъдие с един силен, независим централен национален Върховен административен съд. Законопроектът за административното правосъдие от 1912 г. е изработен почти изцяло съобразно идеите на най-младия член на нарочно създадената за целта петчленна комисия - д-р Теодор Теодоров. Предлагаме на вниманието на читателите основополагащата статия на д-р Теодоров от 1911 г., обясняваща концепцията за модерно в началото на 20 век административно правосъдие, каквото страната ни е получила
Борбата за право
Затуй справедливостта, която в едната си ръка държи везната, с която отмерва правото, в другата има меч, с който го защитава. Мечът без везната е голо насилие, везната без меча е немощ на правото.
Мирът без борба и наслаждението без труд са останали във времето на Рая. Историята познава и двете само като резултати на непрестанно и мъчително напрежение.
Относно принципа за непосредствено действие на разпоредбите на Българската конституция от 1991 г.
Организация на съдебната система и статут на съдиите в Кралство Нидерландия
Българската правосъдна система е активно критикувана за големия брой съдии на глава от населението, от една страна, и за ниската им ефективност, от друга страна. Настоящата статия не си поставя амбициозната цел да открие причината, пораждаща тези критики, нито да даде рецепта за нейното премахване. Независимо от това, сравнителното изучаване на различни правни системи е полезно в много аспекти, когато се търсят модели и пътища за реформи.
Българското законодателно развитие относно правната сила на общите съдебни актове*
Публикуваме материал, посветен на категория съдебни актове, които не се занимават с разглеждането на конкретен правен спор, а техен предмет са проблеми, възникнали при правоприлагането – да установят еднообразно тълкуване на правни уредби, по чието разбиране и прилагане съществуват противоречия или неясноти.