Анотация: Статията разглежда суверенитета като понятие на конституционното право. Авторът прави критичен анализ на съществуващите схващания в теорията на самото понятие „суверенитет“ и отрича застъпеното в доктрината абсолютисткото схващане за суверенитета. Аргументира се, че държавната власт не е абсолютна и безгранична и нейният суверенитет се простира в определена сфера, ограничена както юридически, така и фактически.  Юридически е ограничен от запазените права и свободи на действие за личността, и фактически – от суверенитета на съседните държави.  Авторът отрича полезността на едно реалистко априорно определение на понятието суверенитет, като смята, че суверенитетът може да се опише като „компетентността“ на държавата, т.е. като правото ѝ да упражнява своите държавни права само в определени граници. На базата на подобно определение авторът поддържа, че е възможно постигането на политическата свобода в рамките на отделната държава и обединението на народите за постигане на общи цели и удовлетворяване на общи нужди. Предчувствайки „чудовището на войната“, което ще вилнее през 20 век, авторът посочва, че е повече належащо да се премахне от теорията за държавата опасният анахронизъм ‒ абсолютическото схващане на суверенитета.“.

Ключови думи: държава, върховна власт, суверенитет, абсолютизъм, индивидуални права, независимост, федерация, обединение, сила, автономия, политическа свобода.

Българският конституционен съд е един от малкото конституционни съдилища от Келзенов тип, който не познава нито сезирането от всеки съд за противоконституционност, нито индивидуалната конституционна жалба. Неминуемият резултат от това, констатиран в задълбоченото емпирично научно изследване на английския професор Ханрети, е, че процесът на вземане на решения от Конституционния съд се отличава с малкия брой дела, с преобладавщо парламентарно сезиране, с висок процент на особени мнения и то с такъв, за който са характерни различия между съдии с леви и десни убеждения. Въз основа на статистически и аналитични изследвания проф. Ханрети предлагам тълкуване на българския Конституционен съд като допълнителна законодателна камара, сравнима с френския Конституционен съвет преди
реформата от 2008 г., която допусна сезиране от всеки съд. Изследването на проф. Ханрети е важен аргумент за реформата на Конституционния съд в посока неговото отваряне и свързване със съдебната система на страната.

В подкрепа на ползата на особените мнения бих искала да спомена на първо място тяхното вътрешно институционално въздействие. Моят опит говори, че няма нищо по-добро от едно впечатляващо особено мнение, което да предизвика автора на становището на мнозинството да прецизира и поясни неговия първоначално разпространен проект

Публикуваме статията на проф. Борис Яновски "Консултацията на Булгаро де Булгари относно правата на владетеля", посветена на големия юрист от Ранното европейско възраждане професорът от Болонския университет Булгаро де Булгари

Работата, която представяме на вниманието ви – „ЕВОЛЮЦИЯТА НА КОНТИНЕНТАЛНАТА ТЪЛКУВАТЕЛНА ТЕОРИЯ” от проф. Иван Апостолов, е публикувана на две части в Годишника на Юридическия факултет на Софийския университет в периода 1946-1947 г. Изследването е последният труд на проф. Апостолов, писан по време на университетската му преподавателска служба. То е в обем и по съдържание с характер на монография и разглежда развитието на теориите за тълкуването в континенталната правна доктрина, предимно в областта на частното право. В изключително синтезиран вид проф. Иван Апостолов успява да обобщи еволюцията на тълкувателната теория в Европа през последните няколко века, като прави критичен преглед на схващанията за правомощията на съдията при прилагането и тълкуването на писания закон, при запълването на празнините и за правото на съдията да решава делата против писания закон. Проф. Иван Апостолов разглежда ролята, която различните теории в Европа отреждат на правната доктрина спрямо законодателството и съдилищата.

Публикуваме изследване на съдия Николай Гунчев и д-р Памела Бучкова.

Остър, тревожен, критичен и дори унищожителен. Така бе определен, след публикуването му в края на м. март т.г., докладът на Сметната палата за извършен одит на изпълнението „Институционално изграждане и ефективност на инспекционната функция на Инспектората към Висшия съдебен съвет”.