Дисциплинарна отговорност на съдиите у нас (1880-1941)[*]

М. Габровски

Статията може да откриете и в прикачения файл.

За опущения и грешки, допуснати при изпълнение на слу­жебните длъжности, и за провинения вън от службата длъж­ностните лица по съдебното ведомство отговарят дисциплинарно. Тази отговорност е предвидена още със Закона за устройството на съдилищата от 25.V.1880 г.

Дисциплинарно преследване

То се възбужда срещу съдии­те, нотариусите и съдиите-изпълнители, по реда на надзора, по определение на съда или по предложение на министъра на пра­восъдието, срещу несменяемите прокурори – от министъра, а срещу другите длъжностни лица – от председателя или прокурора.

Длъжностните лица по съдебното ведомство отговарят дис­циплинарно:

  1. за опущения, които се дължат на невнимание или незнание на служебните длъжности;
  2. за нарушение на правилата и формите при движението на делата и при изпълнение на реше­нията;
  3. за неизпълнение на законните нареждания;
  4. за бавност;
  5. когато са осъдени за престъпления;
  6. когато извършват работи извън службата, без разрешение от министъра, и когато сключват заеми по непредпазлив или лекомислен начин;
  7. за постоянна небрежност, неспособност или неподготвеност при изпълнение на службата;
  8. за отсъствие без отпуск;
  9. за действие вън от службата, което накърнява достойнството на съдията;
  10. когато не пазят надлежно приличие в служебните си отношения и
  11. когато играят хазартни игри.

Дисциплинарните наказания са: забележка, мъмрене с ли­шение от заплата от три до десет дни, заличаване от табли­цата за повишение до три години, преместване на равна длъжност и уволнение от служба. Тия наказания са установени със Закона за устройството на съдилища от 12.XI.1934 г. Дотогава, съгласно Закона от 29.VII.1922 г. дисциплинарните наказания са били: мъмрене с лишение от заплата от три до десет дни, преме­стване на равна длъжност и уволнение от служба. Преди това наказанията са били: а) от 25.V.1880 г. до 12.I.1899 г.: на­помняне, забележка, изобличение и временно лишение от заплата; б) от 12.I.1899 г. до 5.V.1910 г.: забележка, мъмрене, отстранение от служба от 10 дни до 6 месеци без заплата и уволнение от служба; в) от 5.V.1910 г. до 29.VII.1922 г.: забе­лежка, мъмрене с лишение от заплата от три до десет дни, лишение от старшинство за една до две години, лишение от право на повишение за пет години, преместване, отстранение от служба от един до шест месеци без заплата, уволнение.

Уволнените по дисциплинарен ред не могат да бъдат назначени отново на служба. Това е предвидено още със Закона за устройството на съдилищата от 12.I.1899 г. Длъжностните лица, срещу които е възбудено наказателно преследване за престъпление, се отстраняват от длъжност.

Дисциплинарни органи

При всеки областен и апелати­вен съд и при Върховния касационен съд има по един дисциплина­рен съвет, който разглежда дисциплинарните дела срещу нота­риусите, съдиите-изпълнители, кандидатите за съдебна длъжност, секретарите и подсекретарите при съдебните учреждения. Нотари­усите и съдиите-изпълнители се съдят дисциплинарно от дис­циплинарен съвет при съответния апелативен съд. Тези дис­циплинарни съвети се състоят от по трима съдии, избрани за една година от общото събрание на съда.

Дисциплинарните дела срещу съдиите се разглеждат от дис­циплинарни съвети (наречени така от 5.V.1910 г.), устройството на които е претърпяло редица промени. Така:

  1. от 25.V.1880 г. до 5.V.1910 г. Върховният касационен съд, общо събрание, е разглеждал дисциплинарните дела срещу апелативните и касационни съдии, а общото събрание на апелативния съд – срещу другите съдии от района му.
  2. от 5.V.1910 г. до 30.XII.1911 г. при всеки апелативен съд е имало дисциплинарен съвет, състоящ се от председа­теля, подпредседател и трима членове на съда, избрани от об­щото събрание за една година. Той е разглеждал дисциплинарните дела срещу допълнителните членове, мировите съдии и членовете на окръжните съдилища. Дисциплинарните дела срещу другите съдии разглеждаше Висшият съвет при Министерството на право­съдието, състоящ се от първи председател на Върховния касационен съд, трима касационни съдии, един съдебен инспектор и двама бивши министри.
  3. от 30.XII.1911 г. до 29.VII.1922 г. при всеки апелати­вен съд е имало дисциплинарен съвет, състоящ се от пред­седателя и шест съдии, избрани от общото събрание за една го­дина. Той е разглеждал дисциплинарните дела срещу допълни­телните членове, мировите съдии и съдиите на окръжен съд. Дисци­плинарните дела срещу апелативните и касационни съдии се раз­глеждаха от Висшия дисциплинарен съвет при Върховния касационен съд, състоящ се от първи председател на Върховния касационен съд и шест касационни съдии, избрани за една година от общото събрание на същия съд.
  4. от 29.VII.1922 г. до 2.I.1926 г. дисциплинарните дела срещу мировите съдии, съдиите от окръжните и апелативни съдилища се разглеждаха от един дисциплинарен съвет при Ми­нистерството на правосъдието, състоящ се от трима касационни съдии, един началник на отделение при Министерството и един съдебен инспектор, а дисциплинарните дела срещу касационните съдии – от дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, със­тоящ се от първи председател на същия съд и четири каса­ционни съдии, избрани от общото събрание на съда за една година.
  5. Днес, и то начиная от 2.I.1926 г., дисциплинарните дела срещу допълнителните членове и срещу съдиите от околийските, областните и апелативните съдилища, както и срещу заместник-прокурорите при апелативните съдилища (от 16.VIII.1935 г.), се разглеждат от дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, който се състои от пет касационни съдии (четирима до 23.V.1933 г.), избрани за една година от общото събрание на съда. Този съвет не може да заседава в състав по-малко от трима съдии, когато останалите отсъстват по законни причини.

Дисциплинарните дела срещу касационните съдии, прокурорите от Върховния касационен съд (от 12.XI.1934 г.), прокурорите при апе­лативните съдилища (от 16.VIII.1935 г.), и приравнените към тях, се разглеждат от общото събрание на Върховния касационен съд.

Дисциплинарният съвет, след като изиска обяснения от об­виняемото лице и събере нужните справки, разглежда делото при закрити врата. Обвиняемият има право да се яви лично, или с повереник-адвокат (с изключение през времето от 29.VII.1922 г. до 2.I.1926 г.). При разглеждане на делата съветът не се подчинява на никакви форми, но преди да постанови решението си изслушва заключението на прокурора (с изключение през времето от 29.VII.1922 г. до 2.I.1926 г.), а след това и обясненията на обвиняемия. При постановяване на решението съветът се ръководи от своето убеждение, основано на представените по делото доказателства, и от задължението си да пази строго достойнството и престижа на съдийството. Ако при разглеждане на делото се открият обстоятелства, подлежащи на разглеждане от наказателния съд, дисциплинарното производство може да се спре до издаване присъдата от наказателния  съд по делото, което ще се възбуди против обвиняемия. Ако няма достатъчно доказателства за виновността на обвиняемото лице, но се установи, че то е изгубило пред обществото онова доверие, уважение и авторитет, които се изискват за длъжността му, дисциплинарният съвет постановява преместването му на равна длъжност.

Решенията на дисциплинарния съвет не подлежат на никакво обжалване. Те се съобщават на Министерството на правосъдието, което разпорежда да се приведат в изпълнение. До 29.VII.1922 г. решенията по дисциплинарните дела подлежаха на въззивно обжал­ване пред по-горния дисциплинарен съвет по жалба подадена от осъденото лице или от прокурора.

Сменяемите прокурори се наказват със същите дисциплинарни наказания, както и съдиите, направо от Министъра на правосъдието.

Архиварите, регистраторите и останалите канцеларски служители се наказват от околийския съдия, председателя или прокурора, при който служат, с дисциплинарните наказания: забележка, глоба до четвърт от месечната заплата или уволнение от служба.

Дисциплинарното производство не може да бъде започнато, ако са изтекли три години от извършване на опущенията или грешките. Ако срещу осъдения не се възбуди друго дисциплинарно преслед­ване до пет прослужени години, осъждането се заличава.

 

[*] Из Габровски, М. Организация на съдебната власт в България. – В: 60 години българско правосъдие (1878-1941). Юбилеен сборник. С., Министерство на правосъдието, 1941, с. 114-117. Авторът е бил председател на отделение във Върховния касационен съд на Царство България. Правописът на текста е осъвременен. Заглавието е на редакцията (бел. В.П.)