извлечения от Докладите на ЕК относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, свързани с работата на ИВСС

Извлеченията може да откриете и в прикачения файл.

27 юни 2007

3.2.1. 1-ВИ ИНДИКАТИВЕН ПОКАЗАТЕЛ: ПРИЕМАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯ В КОНСТИТУЦИЯТА, КОИТО ПРЕМАХВАТ ВСИЧКИ ДВУСМИСЛИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕЗАВИСИМОСТТА И ОТЧЕТНОСТТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

България прие конституционни изменения, които гарантират независимостта на съдебната власт и предвиждат създаването на независим съдебен инспекторат, който да следи за професионалната етика на служителите в съдебната власт и да разглежда жалби.

Твърде рано е да се дава оценка за ефективността на тези изменения, при условие че инспекторатът все още не е учреден.

С приемането на конституционната поправка България е изпълнила до голяма степен този показател. Не е възможно да се оцени доколко ефективно поправката премахва двусмислието относно независимостта и отчетността на съдебната система, докато не бъде прието изцяло и не започне да се прилага изпълнителното законодателство, предвиждащо създаването на независим съдебен инспекторат.

3.2.2. 2-РИ ИНДИКАТИВЕН ПОКАЗАТЕЛ: ГАРАНТИРАНЕ НА ПО-ПРОЗРАЧЕН И ЕФЕКТИВЕН СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ЧРЕЗ ПРИЕМАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА НОВ ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И НОВ ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. ДОКЛАДВАНЕ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТЕЗИ НОВИ ЗАКОНИ И НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС И АДМИНИСТРАТИВНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, ПРЕДИ ВСИЧКО ВЪРХУ ДОСЪДЕБНАТА ФАЗА.

Първите глави от новия Закон за съдебната система бяха приети в средата на юни, така че е твърде рано да се докладва за неговото прилагане. В него изглежда се засягат будещите безпокойство въпроси за независимостта и състава на Висшия съдебен съвет и неговия Инспекторат.

...

В Народното събрание продължават дискусиите, но вече няколко видни български магистрати, както и консултанти по туининг проекти и други експерти изразиха безпокойството си относно няколко аспекта на настоящия проект:

- статута на ВСС: с приетите наскоро членове на ЗСС, ВСС става постоянен орган;

- Инспектората към ВСС: съществува препокриване на функциите с тези на Инспектората към Министерството на правосъдието, което трябва да се избегне;

...

4. Последващи мерки по механизма за сътрудничество и проверка на напредъка

По отношение на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност България трябва да продължи да напредва към изпълнението на показателите, и най-вече:

- Да гарантира, че инспекторатите (докладът използва мн.число) към ВСС функционират правилно; да превърне в основна практика пилотните дейности за произволно компютризирано разпределяне на дела и да осъществи по-нататъшни дейности за оценка и обучение на съдии и прокурори по въпросите на етиката.

4 февруари 2008г.

1-ВИ ИНДИКАТИВЕН ПОКАЗАТЕЛ: ПРИЕМАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯ В КОНСТИТУЦИЯТА, КОИТО ПРЕМАХВАТ ВСИЧКИ ДВУСМИСЛИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕЗАВИСИМОСТТА И ОТЧЕТНОСТТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

- Да се създаде и да започне да функционира Инспекторатът, да се огласят и оценят първите резултати

(...)Главният инспектор и 8 от 10-те инспектори от Висшия съдебен съвет бяха избрани от Народното събрание на 19 декември 2007 г. Очаква се, че Инспекторатът ще започне да действа през първото тримесечие на 2008 г.

...

Новият Закон за съдебната власт бе приет през юли 2007 г. Законът учреди ВСС като постоянен орган и взе предвид изразеното от експерти безпокойство относно разделението на функциите между инспекторатите на ВВС и Министерството на правосъдието.

3-ТИ ИНДИКАТИВЕН ПОКАЗАТЕЛ: ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА РЕФОРМАТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ С ЦЕЛ НАРАСТВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛИЗМА, ОТЧЕТНОСТТА И ЕФЕКТИВНОСТТА. ОЦЕНЯВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТАЗИ РЕФОРМА И ПУБЛИКУВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ВСЯКА ГОДИНА

- Установяване на прозрачен и напълно функциониращ процес за вземане на решения по дисциплинарни разследвания на бъдещия Инспекторат към Висшия съдебен съвет.

23 юли 2008г.

2.1. Постижения

...

Създаден бе независим съдебен инспекторат, който започна да функционира и предприе първите си проверки.

...

2.3. Необходими подобрения

...

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет трябва да изготви резултатите от проактивни разследвания на процедурни пропуски и по дисциплинарни случаи, по които след това Висшият съдебен съвет да предприеме бързи последващи действия.

Технически доклад:

1. 1-ВИ ИНДИКАТИВЕН ПОКАЗАТЕЛ: ПРИЕМАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯ В КОНСТИТУЦИЯТА, КОИТО ПРЕМАХВАТ ВСИЧКИ ДВУСМИСЛИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕЗАВИСИМОСТТА И ОТЧЕТНОСТТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

В доклада си от 2007 г. Комисията установи, че България е изпълнила до голяма степен този показател посредством приемането на изменения в конституцията, приемането на ЗСВ и създаването на инспекторат към ВСС. Досега обаче инспекторатът е придобил само оперативен капацитет и не е успял да постигне достатъчно резултати, които да позволят да се направи цялостна оценка на неговата роля в системата и на неговото функциониране. Освен това, инспекторатът не функционира във вакуум и затова са необходими сътрудничество и целесъобразни последващи действия от други институции, по-специално от Висшия съдебен съвет.

...

От създаването си до края на май 2008 г. инспекторатът:

– е извършил планирани проверки[1], които са довели до представянето на 2 предложения на Висшия съдебен съвет (ВСС) за налагане на дисциплинарни наказания на магистрати. Няма решения на ВСС по тези случаи.

– е приключил 455 случая въз основа на 610 сигнала.

– е предприел 3 проверки ex officio[2] вследствие на публикации в печата и 4 проверки ex officio по дела, при които решението е произнесено срещу държавата съгласно Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

– е разгледал съдебни производства, върнати от първоинстанционните съдилища на прокуратурата. При анализ на извадка от върнати дела от съдебни райони Велико Търново[3], Плевен, Габрово, Русе и Ловеч бяха установени пропуски в практиката на съдилищата: недостатъчно задълбочено разглеждане на дела, когато изслушването е при закрити врата, честа практика на връщане на дела за „незначителни пропуски“, вземане на важни съдебни решения без обосновка, закъснели съдебни решения. Анализът препоръча: да се организират семинари; периодично да се правят анализи на причините за връщане на дела[4]; периодично да се правят проверки от Върховната касационна прокуратура за качеството на обвинителните актове.

– все още не е направил предложения до компетентните органи във връзка с необходимостта от тълкувателни съдебни решения или постановления в случай на противоречаща съдебна практика.

От предоставените данни може да се заключи, че понастоящем инспекторатът проверява предимно при подаден сигнал или извършва планирани проверки, а проверките ex officio не са обичайна практика.

Към настоящия момент не изглежда инспекторатът да проучва с приоритет корупционни практики в съдебната власт. До края на май едва две проверки са били свързани с предполагаема корупция[5]. В някои случаи (не е предоставена конкретна цифра) инспекторатът е препратил сигнали до Главния прокурор на Република България за възможна проверка на данни за корумпирано поведение.

От съществено значение е резултатите от работата на инспектората да бъдат последвани от целесъобразни действия от други институции, по-специално ВСС.

12 февруари 2009г.

От юли 2008 г. насам има известно развитие по показатели 1-3 (реформа на съдебната система), особено по отношение на работата на инспектората към ВСС, който е придобил известен оперативен капацитет.

...

Техническа актуализация по показатели

1-ви показател: Приемане на изменения в конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.

Прилагането на конституционните изменения предполага наличието на напълно функциониращ и независим съдебен инспекторат, който демонстрира последователни резултати в дисциплинарните разследвания. Съответните органи следва да предприемат действия по констатациите на инспектората и, когато е необходимо, тези констатации следва да водят до правни, структурни или процедурни промени. През втората половина на 2008 г. инспекторатът към Висшия съдебен съвет разгърна напълно дейността си. Инспекторатът проведе многобройни непланови проверки (по сигнали в медиите или по собствена инициатива), планови проверки в два от петте съдебни района и тематични проверки (в т.ч. на костинбродската престъпна групировка за придобиване на недвижими имоти ).

Инспекторатът извърши и дисциплинарни проверки, като изтъкна необходимостта от тълкувателни съдебни решения и постановления в случаите на противоречива съдебна практика.

Инспекторатът проявява инициатива при изпълнението на задълженията си и показва обнадеждаващи предварителни резултати. Сега е важно да се гарантира, че ВСС, прокуратурата, съдилищата или други компетентни органи се ангажират по съответния начин с резултатите от работата на инспектората и предприемат необходимите корективни мерки.

...

3-ти показател: Продължаване на реформата на съдебната власт с цел повишаване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.

През 2008 г. почти половината (47 %) от дисциплинарните производства, образувани от Висшия съдебен съвет (ВСС), се основават на предложения на инспектората. Шест производства са приключени, девет — предстои да бъдат приключени, а по още три са назначени първоначални изслушвания. ВСС трябва да предприеме съществени корективни действия в отговор на разкритията на проверките като тази, проучила причините за връщането на делата на прокуратурата. Тази година едно от основните изпитания за професионализма и прозрачността в работата на съдебната власт ще бъде назначаването на административни ръководители на съдебните органи — процес, в който ВСС играе ключова роля.

22 юли 2009г.

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет започна да функционира пълноценно през юни 2008 г. и постигна обнадеждаващи резултати в разследването на дисциплинарни нарушения и системни слабости в съдебната практика. Вследствие на някои от констатациите на инспектората бяха извършени подобрения, по-специално посредством тълкувателни решения на Върховния касационен съд.

Технически доклад:

(...)През последните 12 месеца инспекторатът към Висшия съдебен съвет започна да функционира пълноценно и отбеляза обнадеждаващи резултати в разследването на индивидуални дисциплинарни нарушения и систематични слабости на съдебната практика. Вследствие на някои от констатациите на инспектората бяха направени подобрения в съдебната практика или ВКС издаде тълкувателни решения. Институционалната позиция на инспектората бе засилена посредством внасянето на изменения в Закона за съдебната власт в края на април, с които бе признато правото на инспектората да обжалва дисциплинарни решения на Висшия съдебен съвет.

След като започна да работи пълноценно в края на май 2008 г., инспекторатът продължи да изпълнява графика си на планови проверки в съдебен район Велико Търново и съдебен район Варна. Извършена бе и първата планова проверка в съдебен район Бургас, с която инспекторатът понастоящем е проверил три от пет съдебни района в България. В резултат на плановите проверки бяха образувани няколко индивидуални дисциплинарни производства от юни 2008 г. насам и бяха отправени множество конкретни и общи препоръки за подобряване на съдебната практика. Същевременно инспекторатът препоръча да бъдат издадени тълкувателни решения на ВКС по две дела и на ВАС по две дела вследствие на противоречива съдебна практика.

В периода август 2008 г.—май 2009 г. инспекторатът е извършил 126 проверки въз основа на постъпили индивидуални сигнали2 и 9 проверки ex-officio вследствие на публикации в медиите. Въз основа на първоначалните констатации инспекторатът реши да разшири първоначалния обхват на проверките в няколко случая, за да се включат и допълнителни аспекти.

Инспекторатът продължи да извършва тематични проверки, т.е. проверки на причините за забавяния на дела на високо равнище, към които се проявява особен обществен интерес. След първата тематична проверка, извършена през първата половина на 2008 г., на причините за честото връщане на дела от съдилищата в прокуратурата ВКС организира няколко регионални конференции, на които бяха обсъдени констатациите и препоръките на инспектората. Сравнителните данни за 2007 г. и 2008 г. показват намаляване на броя на върнатите дела.

ВСС действа като орган за налагане на санкции при дисциплинарни нарушения. Случаите на такива нарушения се предават на Съвета от инспектората и от административните ръководители на съдилищата. И в двата случая анализът на фактите се придружава от предложение за налагане на наказание. Ако делата са предадени от административните ръководители на съдилищата, се извършват допълнителни проверки. Анализ на дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет показва, че в повечето случаи ВСС потвърждава предложените от инспектората санкции. В повечето случаи инспекторатът към ВСС започва производство. В някои случаи се наблюдава несъгласие между двата органа, а в други са установени несъответствия при дисциплинарната практика на различните дисциплинарни комисии на ВСС3.

В резултат на проверките са започнати 44 дисциплинарни производства от юли 2008 г. насам, включително четири искания за освобождаване от длъжност4. До средата на юни Висшият съдебен съвет е взел решение по 19 дела. При 10 дела предложението на инспектората е прието, при три дела са наложени по-ниски санкции, а по 6 дела предложенията на инспектората са отхвърлени от Съвета. Като цяло, Висшият съдебен съвет трябва да предприема системни последващи действия във връзка с общите и тематичните проверки на инспектората и на слабостите при еднаквото прилагане на законодателството.

3. 3-ТИ ИНДИКАТИВЕН ПОКАЗАТЕЛ: ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА РЕФОРМАТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ С ЦЕЛ НАРАСТВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛИЗМА, ОТЧЕТНОСТТА И ЕФЕКТИВНОСТТА. ОЦЕНЯВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТАЗИ РЕФОРМА И ПУБЛИКУВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ВСЯКА ГОДИНА

Прилаганите от Висшия съдебен съвет стандарти за прозрачност и професионализъм трябва да бъдат преразгледани. По-конкретно, трябва да се обръща внимание на становището на инспектората към ВСС и на резултатите от неговите проверки, а ВСС трябва да има достъп за извършване на справки до личното досие на кандидатите при подготовката и в деня на приемане на решението за назначаване11.

23 март 2010

2. СЪДЕБНА РЕФОРМА И БОРБА СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА И ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ: СЪЩЕСТВУВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ

Същевременно Инспекторатът към Висшия съдебен съвет продължи да отбелязва добри резултати при осъществяване на проверки, а ВСС продължи да следи хода на дела от широк обществен интерес.

4. ТЕХНИЧЕСКА АКТУАЛИЗАЦИЯ ПО ПОКАЗАТЕЛИ

4.1. 1-ВИ ИНДИКАТИВЕН ПОКАЗАТЕЛ: ПРИЕМАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯ В КОНСТИТУЦИЯТА, КОИТО ПРЕМАХВАТ ВСИЧКИ ДВУСМИСЛИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕЗАВИСИМОСТТА И ОТЧЕТНОСТТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Инспекторатът към ВСС продължи да отбелязва добри резултати при осъществяване на проверки. Инспекторатът извърши планови проверки на цялата съдебна система на България с изключение на гражданските дела в Софийския апелативен район. Въпреки че препоръките на Инспектората към съдилищата и прокурорските служби не са били последователно прилагани във всички случаи, Инспекторатът докладва, че като цяло проверките са имали видим превантивен ефект сред магистратите. Новосъздадената съвместна работна група на ВСС и Инспектората следва да допринася за уеднаквяването на дисциплинарната практика и да подпомага целевото планиране на проверките и прилагането на техните резултати от страна на ВСС при процедурите за атестиране и назначаване. Сегашната практика показва, че налаганите от ВСС санкции често са леки. Също така някои дела са били прекратени поради изтичане на давностния срок.

20 юли 2010

С изключение на Софийския апелативен район редовните проверки, извършвани от инспектората към ВСС, обхващат понастоящем цялата съдебна система в България.

Технически доклад:

За периода от 2 години и половина откакто съществува Инспекторатът е осъществил проверки на всички съдилища в четири от петте апелативни района – Бургас, Велико Търново, Варна и Пловдив. До края на 2010г. ИВСС планира да приключи насрочените проверки на всички съдилища в страната. В резултат на редица тематични и ad hoc проверки, насочени към конкретни проблемни области2, бяха изготвени препоръки.

Въз основа на извършените досега проверките Инспекторатът е осъществил преглед на ситуацията в съдебната власт в България и е идентифицирал съдилища и прокуратури, даващи основание да се говори за подобрение. В случаи, при които са идентифицирани слабости, ИВСС е издавал препоръки и в последствие е следял спазването им. Съвместната работна група между ВСС и Инспектората, създадена през декември 2009г. служеше като инструмент за осигуряване на последващи действия по препоръките и допринесе за хармонизиране на дисциплинарната практика. През февруари 2010 г. съвместната група беше институционализирана като Комисията за изготвяне на анализ и последващи действия по препоръките на ИВСС. Комисията следи за изпълнението на мерките, препоръчани от ИВСС по отношение на планови проверки, тематични проверки, както и ad-hoc проверки, образувани по сигнали. Въз основа на констатациите от проверките на ИВСС в апелативните райони, Комисията предлага мерки, чието прилагане се контролира от последващи проверки. Увеличението в броя на последващи проверки, насочени към анализ на качеството на работата на съда е похвално. Усилията да се гарантират последващи действия във връзка с констатациите на ИВСС отговорят на препоръките на Европейската комисия и следва да бъдат продължени. Инспекторатът отчита осезаеми подобрения в съдилищата, където препоръките му са били приложени от административните ръководители. Политиката на ИВСС да довежда основните констатации и препоръки до знанието на Висшия съдебен съвет и други органи на съдебната власт (в допълнение към съдилищата и прокуратурите, за които те се отнасят) има за цел да унифицира и повиши професионалните стандарти в рамките на съдебната власт.

През отчетния период3 46 дисциплинарни производства са образувани от Висшия съдебен съвет, от които 6 са предложени от Инспектората, 10 от съответните административни ръководители и 30 от членове на ВСС. България съобщава за общо 70 производства, приключили през отчетния период4. Това включва 32 дисциплинарни производства, образувани преди август 2009. Мерките по тези производства се решават от дисциплинарни комисии, съставени от произволно избрани членове на ВСС. Те се основават на индивидуализирана оценка и могат да се обжалват пред Върховния административен съд.

18 февруари 2011

4. АКТУАЛИЗАЦИЯ ОТНОСНО НАСТОЯЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ

Реформа на съдебната власт

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет продължи извършването на тематични и планови проверки за приключване на обзора на органите на съдебната власт в петте апелативни района. Беше създадена система за проверки, препоръки и последващи проверки, а инспекторатът и Висшият съдебен съвет установиха тясна координация помежду си по дисциплинарни въпроси. Бе докладвано за общ дисциплинарен ефект от проверките по отношение на бързината, прозрачността и уеднаквяването на практиката. Все още е необходимо осъществяването на по-целенасочен принос на инспектората за справяне със систематичните недостатъци на съдебната практика, и по-специално в дела срещу високопоставени лица, и за информиране относно структурна реформа на съдебната система.

20 юли 2011

2. СЪСТОЯНИЕ НА ПРОЦЕСА НА РЕФОРМИ В БЪЛГАРИЯ

...

Отчетността на съдебната власт продължава да буди сериозно безпокойство. От последната годишна оценка на Комисията досега бяха започнати няколко нови дисциплинарни дела и двама магистрати бяха изключени от съдебната власт. Същевременно съдебният инспекторат невинаги разследва обвиненията срещу магистрати, а някои дисциплинарни наказания изглеждат леки.(...) Като цяло, липсва последователна дисциплинарна практика и този проблем продължава да бъде основна причина за подкопаване на общественото доверие в съдебната власт.

Технически доклад:

Проверки на съдебната система

В периода, обхванат от настоящия доклад, Инспекторатът към ВСС продължи да извършва планови, тематични и ad hoc проверки1. До края на 2010 г. той завърши проверката на всички съдебни органи в България, включително съдилища, прокуратури и разследващи служби, с изключение на административните съдилища. Беше установена стандартна методология, а от 2010 г. се прилагат последващи проверки за проследяване на изпълнението на препоръките2. През 2011 г. Инспекторатът възнамерява да извърши още планови проверки на 22 съдебни органа и 10 тематични проверки, насочени към повтарящите се проблеми, установени по време на предишните проверки, както и към различията в тълкуването на правните разпоредби.

В периода, обхванат от настоящия доклад, започнаха няколко ad hoc проверки в отговор на публикации в медиите, включително за случай с недвижими имоти, в който са замесени висши магистрати3. Освен това Инспекторатът извърши проверки на няколко дела по високите етажи, които ВСС следи, и издаде препоръки. Чрез проверките си Инспекторатът събра изчерпателни данни относно функционирането на съдебната система в България и успя да установи най-добрите практики, както и продължаващите недостатъци. Въпреки че Инспекторатът съобщава, че последващите проверки потвърждават положителното въздействие на проверките върху работата на съдебните органи, изглежда констатациите и препоръките на Инспектората не се използват за систематично установяване на продължаващите структурни пропуски и недостатъци в съдебната практика с цел да се подпомогне реформата на съдебната система. Липсва стратегически подход към начините за преодоляване на някои проблеми чрез управленски мерки, структурни реформи или чрез законодателни изменения. Изпълнението на препоръките на Инспектората зависи изцяло от административните ръководители на съдилищата, макар да е ясно, че някои проблеми, като например дисбаланс в натоварването на различните съдебни органи, не могат да бъдат преодолени успешно единствено от ръководителите на съдилища. Редица системни проблеми налагат намесата на ВСС, главния прокурор и висшите съдебни органи. Неотдавна ВСС одобри препоръките от някои проверки, като публикува докладите на своя уебсайт. Необходимо е ВСС да прояви активност в предприемането на действия по отношение на недостатъците.

...

Може да се наблюдава по-добро съгласуване на дисциплинарните санкции, предлагани от Инспектората и впоследствие определяни от Висшия съдебен съвет9. Докато сътрудничеството между Инспектората и ВСС чрез съвместен комитет е допринесло за подобряването на последователността на дисциплинарната практика във ВСС, съдебната практика на административните апелативни съдилища и Върховния административен съд невинаги е последователна10.

Ролята на Инспектората в разкриването на професионални пропуски, небрежност и сигнали за корупция следва да бъде разширена допълнително. Инспекторатът докладва, че е уведомил прокуратурата за няколко сигнали за корупция, разкрити по време на проверките. Броят на образуваните наказателните производства въз основа на подобни сигнали изглежда ограничен11. Инспекторатът не предприе разследване на някои предполагаеми дисциплинарни нарушения на магистрати въз основа на сигнали на лица по отношение на тези магистрати.

2-РИ ИНДИКАТИВЕН ПОКАЗАТЕЛ: ГАРАНТИРАНЕ НА ПО-ПРОЗРАЧЕН И ЕФЕКТИВЕН СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ЧРЕЗ ПРИЕМАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА НОВ ЗАКОН ЗА СТДЕБНАТА ВЛАСТ И НОВ ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. ДОКЛАДВАНЕ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ТЕЗИ НОВИ ЗАКОНИ И НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС И АДМИНИСТРАТИВНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, ПРЕДИ ВСИЧКО ВЪРХУ ДОСЪДЕБНАТА ФАЗА.

...

България продължи да следи прилагането на Наказателно-процесуалния кодекс чрез планови и тематични проверки от страна на Инспектората към ВСС. Констатациите от проверките са докладвани на административните ръководители и на ВСС с цел предприемане на последващи действия. Отговорът на препоръките на Инспектората се следи чрез последващи проверки; не е извършен обаче всеобхватен анализ, за да се предложи стратегия за преодоляване на установените проблеми по хоризонтален начин.

Изпълнение на стратегията за реформа на съдебната

...

Сътрудничеството между Инспектората и Висшия съдебен съвет се задълбочи чрез съвместната комисия за анализ и последващи действия по препоръките на Инспектората. През юли и октомври 2010 г. съответно ВСС поиска от административните ръководители на съдилищата и прокуратурите да изпълнят препоръките на Инспектората25. ВСС и Инспекторатът докладват за значително намаляване на дела на делата, върнати на прокуратурата за допълнително разследване26. Твърди се, че мерки като съвместните обсъждания на съдии в апелативни съдилища, прокурори и следователи са допринесли за това намаляване. През май 2011 г. ВСС публикува на уебсайта си три доклада, в които се потвърждават констатациите и препоръките, издадени от Инспектората през 2010 г.27

...

Въпреки че Висшият съдебен съвет и Инспекторатът потвърждават, че системата за разпределяне на делата на случаен принцип се прилага от всички съдебни органи, в неотдавнашни доклади бяха посочени механизми за манипулиране на системата.

8 февруари 2012г.

18 юли 2012г.

Ключови институции като Висшият съдебен съвет (ВСС) и неговият инспекторат поеха функциите си. Много бе инвестирано в структурите за борба с организираната престъпност, което доведе до създаването на специализирани органи на равнище съдебна власт и полиция, и бяха направени важни стъпки към подобряване на правната рамка за отнемане на незаконно придобито имущество и за успешно сътрудничество с останалите държави членки.

Потенциалът на тази рамка обаче все още не се използва напълно.

...

България постигна резултати при прилагането на тази нова правна и институционална рамка. За първи път бяха извършени независими проверки на съдилища и прокуратури, бяха отправени препоръки във връзка с управлението на съдилищата и практиките в съдебната система и бе възприет по-енергичен подход спрямо дисциплинарната дейност. Освен това България внесе подобрения в процесуалните кодекси на трите правни отрасла и започна подобряване на практиките в съдебната система.

Тези усилия обаче все още не са довели до значителни подобрения в отчетността и ефикасността на съдебната система. Процесуалните производства често са с прекалено дълга продължителност. При дисциплинарната практика се забелязва непоследователност, като в множество важни случаи или не е могло да се стигне до вземане на решение, или не е постигнато възпиращо действие. Атестирането, повишенията и назначенията в съдебната система все още не са прозрачни и не се извършват въз основа на обективни критерии, основани на заслуги. Засега липсва всеобхватна политика в областта на човешките ресурси, която да може да поддържа баланс между нуждите от работна ръка и натовареността. Мерките за подобряване на практиките в съдебната система често изглеждат повърхностни и все още не са довели до конкретни последици върху резултатите от значими дела. Все още стоят открити въпроси относно независимостта на съдебната система.

...

По-голямата част от дисциплинарните дела са заведени въз основа на проверки, извършени от инспектората, който започна оперативната си дейност през 2008 г. Освен това той активно представяше становища по дисциплинарни въпроси в рамките на ВСС и през 2009 г. му беше предоставено правото да обжалва решенията по дисциплинарни дела. Той отправя подробни препоръки до председателите на съдилищата. Контролната дейност на инспектората има положителен принос за подобряването на дисциплината и отчетността в съдебната система, тъй като подобни дейности преди това не са съществували21. Същевременно работата на инспектората не беше насочена към насърчаване намирането на решения за системните слабости в отчетността и практиките в съдебната система. Сред примерите са липсата на препоръки от страна на инспектората в области като системата за разпределяне на случаен принцип на съдебните дела или за отстраняване на значими и системни недостатъци в практиките на съдилищата22.

...

Съществуват големи различия в натовареността между съдилищата в София и останалите съдилища в страната. Тази несъразмерност в натоварването е довела до сериозни забавяния в редица съдилища, особено при излагането на мотивите към съдебните решения. Забавянията при публикуването на мотивите представляват истинска пречка за ефикасността на съдебния процес. Те се отразяват и върху независимостта на магистратите — тъй като голямата натовареност в много от съдилищата често води до забавяне при излагането на мотивите, голям брой съдии са в „техническо нарушение“. Професионалните сдружения изразиха безпокойство, че това създава възможност за субективно третиране твърдейки, че на някои от членовете им са били наложени наказания, докато забавянето на мотивите в други случаи е било толерирано от съдебните инспектори.

ІV. Препоръки

2. Независимост, отчетност и етика на съдебната власт

– Работата на Инспектората да се съсредоточи върху етиката и ефикасността на съдебната система. Да се установи единна и ефективна система за разпределяне на случаен принцип на съдебните дела, която да се използва повсеместно в страната.

Тенически доклад:

Рискът от политизация както на Инспектората, така и на ВСС е подчертаван от експерти, които отдават това на ролята на Народното събрание в рамките на процедурата по номиниране12. Процедурите не доведоха до назначения, които да създадат впечатлението, че се определят от професионализма и почтеността на кандидатите. Изборите през юли 2011 г. за овакантените места във ВСС от парламентарната квота бяха критикувани за липсата на прозрачност и за липсата на обществен дебат по отношение на номинираните кандидати. Парламентарните назначения на съдебни инспектори през декември 2011 г. и март 2012 повдигнаха подобни критики и не дадоха възможност да се осъществи реална конкуренция.

...

Първият кръг от проверки на Инспектората отчита значително разминаване в прилагането на законови разпоредби, както и липса на уважение към процесуалните срокове, изисквани от закона. Също така, разкрива липсата на последващи действия в отговор на тези недостатъци от страна на административните ръководители и съответните по-горни инстанции. Инспекторатът издаде съобразени препоръки, адресирани до релевантните органи. Създадена е система за последващи проверки, за да се осигури мониторинг на мерките, предприети в отговор на препоръките на Инспектората. Той може да се възползва от дисциплинарните производства, включително чрез предложения за дисциплинарни наказания до Висшия съдебен съвет.

Инспекторатът докладва, че проверките са довели до подобрения по отношение на бързината на съдебното производство и уеднаквяване на съдебната практика. Освен това са насърчили по-активната роля на административните ръководители и подобрили отчетността на отделни магистрати, най-вече чрез дисциплинарни мерки.

ВСС и Инспекторатът са се опитали да осигурят последващи действия по препоръките на Инспектората, включително по дисциплинарни въпроси. Съвместна работна група е създадена през декември 2009 г. и институционализирана през февруари 2010 г. като Комисия за анализ и последващи действия по препоръките на ИВСС. Смята се, че са помогнали да се осигури уеднаквяване на дисциплинарната практика. Друга стъпка е планираното публикуване на препоръките на Инспектората на интернет страницата на ВСС, за да се даде гласност на проблемите, установени от ИВСС.

Работата на Инспектората не е оказала решаващо влияние върху недостатъците на съдебната система. Тя не е била в състояние да предостави доказателствена база, необходима за справяне със систематични проблеми като неравномерното разпределение на натовареността между органите на съдебната власт и широките вариации в размера на съдебните райони. Неговите разследвания не доведоха до ясни решения на ключови хоризонтални въпроси като случайно разпределение на делата, където различията в IT системите, как да се оцени сложността на делата, както и въздействието върху разпределението на натовареността щяха да се ползват от една авторитетна оценка от страна на Инспектората. ИВСС не е използвал възможността да се фокусира върху специфичните проблеми на противоречивото тълкуване, което би могло да доведе до законодателни разяснения, насоки и въвеждане в учебните програми за обучение, предлагани от Националния институт на правосъдието.

Освен това, не е осигурил историческа справка от гледна точка на последователна и инструктивна дисциплинарна практика. Например, при оценяване на съдебната система, ИВСС е бил склонен да отделя внимание на количеството (например брой на забавените дела от даден магистрат), а не на качеството (трудност и обем на даден случай, качеството на мотивите). През 2011 г. Инспекторатът е обвинен в извършване на политически мотивирани проверки18 или инициирането на такива само след обществен натиск. Подобни твърдения са подкрепени със случаи – например слабия отговор от Инспектората и прокуратурата по два емблематични случая на предполагаема търговия с влияние и корупция през 2009 г. и 2010 г., в които бяха замесени голям брой висши магистрати и техните семейства19.

...

Приложението на Гражданския процесуален кодекс беше под мониторинга на Инспектората към ВСС. Подробните констатациите от тези проверки са докладвани на административните ръководители и на ВСС за проследяване, като Съветът отчете положителен ефект от тези проверки по отношение на идентифицирането на противоречиви практики и предприемане на мерки за отстраняването им. Остава неясно до каква степен тези резултати се споделят с органите на съдебната власт в страната. Резултатите от проверките не са използвани от ВСС или Инспектората за предложение на хоризонтални мерки като насоки за съдебна практика, програми за обучение, или законодателни изменения.

22 януари 2014г.

...

С цел да изгради доверие в институциите си, България трябва да натрупа практика решенията за назначенията, включително на висши постове във властта, да се основават на истинска конкуренция между кандидатите в съответствие с ясните стандарти за професионални качества и етика, на които се наблегна в предишни доклади по механизма за сътрудничество и проверка. Предстоящата номинация и избор на главния инспектор на Инспектората към ВСС ще бъде важен тест в това отношение. Забавянията, които се наблюдават, оставят впечатлението, че основният фактор е неспособността да се постигне предварително споразумение за кандидата, а всъщност този вид длъжност следва да бъде заета след открит процес, чиято цел е назначаването на висококвалифициран професионалист, който може да демонстрира и да прилага пълна обективност. Изборът на председател на Върховния касационен съд също ще бъде важно назначение по-късно през 2014 г.

...

Друга важна част от управлението на съдебната система е Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Както бе отбелязано в предишни доклади по МСП20, Инспекторатът може да бъде ценен инструмент за стимулирането на по-стриктен управленски подход и за отстраняването на констатирани недостатъци, като преориентира своята работа и премине от формален към качествен подход при инспекциите. Понастоящем Инспекторатът анализира статистически данни за спазването на сроковете или контролира прилагането разпределението на делата на случаен принцип, но рядко проверява качеството на преписките по делата, нито пък систематично отчита натовареността. В резултат на това заключенията, направени от Инспектората в област като случайното разпределяне на дела например, не изследват изцяло проблема. Освен това проблемите, свързани с интегритета или етичното поведение на магистратите, не се разглеждат от Инспектората, тъй като той счита, че са извън обхвата на неговите правомощия. Тези фактори ограничават въздействието от работата на Инспектората за справянето с по-общите недостатъци на съдебната система в България. (тенх. Доклад стр 11)

...

Правилата относно назначенията следва да се прилагат с по-голяма яснота и прозрачност. За да се възвърне общественото доверие, ще са необходими редица случаи, в които професионализмът и почтеността без всякакво съмнение са основните движещи сили в процеса на назначаване, особено на висшите ръководни кадри. В тази област България следва:

(...)

• Да преориентира работата на Инспектората към ВСС, за да действа проактивно за насърчаване на интегритета и ефикасността на съдебната система.

Технически доклад:

Инспекторат към ВСС
В доклада от 2012 г. бе подчертана ролята на Инспектората като важен институционален напредък, но на който му липсва последователно стратегическо насочване. Инспекторатът продължи да извършва серия от проверки през изминалата година (вж. по-долу), но работата му беше възпрепятствана от факта, че позицията на главен инспектор все още не бе запълнена до изтичане на законоопределения срок в края на 2012 г.16 Фактът, че това закъснение изглежда обосновано от трудността да се формира мнозинство в Парламента засили опасенията, че назначаването няма да се извърши въз основа на прозрачна и основана на заслугите процедура за издигане на кандидати. На 18 декември 2013 г. Правната комисия на Народното събрание най-накрая обяви срок за издигане на кандидатури за позицията, но този срок (27 декември) бе много кратък и беше разкритикуван от Съюза на съдиите в България17. Накрая, до изтичането на срока бе предложен само един кандидат, което предизвика допълнителни възражения от независимите наблюдатели18.

...

Действайки служебно или по сигнали от граждани, държавни органи или други правни образувания, Инспекторатът към ВСС разполага с голяма свобода при извършване на своите проверки. Същевременно досегашният опит показва, че при проверките си Инспекторатът предприема по-скоро формален, а не качествен подход. Например, Инспекторатът анализира статистиката за спазването на сроковете или контролира прилагането на принципа за случайно разпределение на делата, но рядко проверява качеството на съдебните преписки, нито пък систематично отчита работната натовареност. В резултат на това заключенията, направени от Инспектората в област като случайното разпределяне на делата не обхващат всички измерения на проблема. Освен това проблемите, свързани с правилата за професионалната етика или етичното поведение на магистратите, по принцип не се разглеждат от Инспектората, тъй като той счита, че са извън обхвата на неговите правомощия. Тези фактори ограничават ролята на Инспектората по отношение на справянето с по-широките недостатъци на съдебната система в България.

28 януари 2015 г.

Ключов фактор за насърчаване на спазването на етичните норми и ефикасността на съдебната власт винаги е бил Инспекторатът към ВСС. В доклада по МСП от януари 2014 г.10 се посочваше, че изборът на главен инспектор, след като дълго време постът беше вакантен, е тест за надеждност. До този момент изборът все още не се е състоял. Процедурата през пролетта на 2014 г. привлече кандидати, които изглеждаха с подходящите квалификации за длъжността, но продължителността на процеса доведе до това, че Народното събрание не стигна до етапа на гласуване. В резултат на това Инспекторатът остана без силното независимо ръководство, предвидено в Конституцията. Това ще продължи да бъде важен тест през 2015 г. за способността на българските институции да правят прозрачни и основани на заслугите назначения на висши длъжности в съдебната власт.

(...)

Комисията приканва България да предприеме действия в следните области:

1. Независимост, отчетност и етика на съдебната власт

(...)

Бързо решаване на безизходното положение във връзка с кандидатурите за поста на главен инспектор

ТЕХНИЧЕСКИ ДОКЛАД

II. НЕЗАВИСИМОСТ И ОТЧЕТНОСТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(...)

България по силата на Конституцията бяха създадени две институции, натоварени с опазването на независимостта и отчетността на съдебната власт, а именно Висшият съдебен съвет (ВСС) и независимият инспекторат към него (ИВСС).

2.3. Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ИВСС)

Една от първите стъпки, които България предприе за постигане на целите по МСП през 2007 г., беше създаването на независим съдебен инспекторат към Висшия съдебен съвет (ИВСС). ИВСС следва да играе ключова роля за опазването на независимостта и отчетността на съдебната власт. Той инспектира различните съдебни органи[1] и извършва целеви проверки по отношение на конкретни твърдения за нарушения. Освен това Инспекторатът може систематично да събира и анализира информация за цялостното функциониране на българската съдебна система — информация, която да се използва като основа за изработването на предложения за подобряване на качеството и ефективността на правосъдието.[2]

Въпреки че ИВСС е и следва да бъде независим от ВСС, взаимодействието с ВСС все още е от ключово значение за неговата ефективност. ИВСС може да отнесе случаи на дисциплинарни нарушения към ВСС за решение, а ВСС е оправомощен съгласно Закона за съдебната власт да поиска Инспекторатът да проведе проверки. В рамките на ВСС беше създадена комисия, натоварена да поддържа диалог с Инспектората. Въпреки това ВСС изглежда все по-често разследва дисциплинарни случаи самостоятелно, вместо да разчита на принос от страна на Инспектората.[3]

Важен аспект на независимостта на ИВСС е фактът, че главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство от две трети. Целта на тази сравнително сложна процедура е да се гарантира, че главният инспектор разполага с широка политическа подкрепа, което да позволи такова равнище на независимост и легитимност на ИВСС, благодарение на което да се избегне политизиране на неговата дейност. От друга страна недостатъкът на този подход пролича през 2012 г., когато след изтичането на мандата на първия главен съдебен инспектор Народното събрание не бе в състояние да събере необходимото мнозинство за избирането на неин приемник. Първоначално същият главен инспектор продължи да изпълнява длъжността в очакване на необходимото политическо решение. Накрая през октомври 2013 г. тя освободи длъжността, като така органът остана без силното ръководство, което процедурата трябваше да му осигури.

В последните дни на 2013 г. бе направен опит да се открие изборна процедура, но обявеният много кратък срок за номиниране на кандидати породи редица критики.[4] Впоследствие процедурата беше отменена, след като бяха повдигнати въпроси във връзка със спазването на етичните норми от страна на единствения кандидат, номиниран в срок. След обявяване на нова процедура се представиха двама кандидати, подкрепяни от независимия професионален Съюз на съдиите. И двамата бяха представени като официални кандидати пред Народното събрание, което увеличи възможността за изборен процес, основан на достиженията на двама неполитически кандидати, събрали достатъчно доверие, за да бъдат издигнати от самото съдебно съсловие. Въпреки, обаче, призивите на гражданското общество изборът да се разгледа като приоритетен въпрос[5], до разпускането на Народното събрание през юли 2014 г. не бе планирано гласуване. В резултат на това ИВСС продължава да бъде без ръководство.

Народното събрание започна отново процедура с краен срок за номиниране на кандидати до 30 януари 2015 г. Според сведения двамата кандидати от първата процедура са заявили интерес да участват отново.[6] След номиниране на кандидатите, в следващите два месеца ще се организират изслушвания, последвани от етап на вземане на решение в рамките на Комисията по правните въпроси на Народното събрание, което ще отнеме още две седмици, така че изборът може евентуално да се състои най-рано след средата на април.

[1]Точният брой не е известен. Планираните проверки са предвидени в годишната програма.
[2] Проверките ех officio се извършват по собствена инициатива.
[3] Анализът на дела от Велико Търново бе предмет на разгорещен дебат във Висшия съдебен съвет. Критиките бяха насочени към правописа на думите в доклада и използването на „остарели правни термини“ в него. Някои членове обаче отправиха критични коментари и за съдържанието на доклада: повечето решения по съдебни производства, цитирани в доклада, не биха могли да доведат до заключенията, до които анализът очевидно се стреми да достигне.
[4] Анализите на връщането на делата ще се правят съвместно от съдилищата и прокуратурата.
[5] Информация, предоставена от Министерството на правосъдието на 12 юни 2008 г.
2 За същия период от време в инспектората са били подадени общо 1642 сигнала.
3 Важна част от нарушенията се отнасят до забавяне на изслушването по делата в съда. При Съвета се наблюдава тенденция работното натоварване на магистратите да се разглежда като основание за освобождаване от дисциплинарна отговорност, докато инспекторатът, опирайки се на практиката на Европейския съд за правата на човека, смята това само за смекчаващ фактор при квалифицирането на дисциплинарното нарушение.
4 29 дела засягат съдии, 3 дела засягат прокурори, 3 дела засягат следователи и 9 дела засягат административни ръководители на съдилища.
11 Понастоящем докладите на инспектората не се вземат системно под внимание — било то положително или отрицателно — в решенията на ВСС за назначаване. Това се обяснява с равнопоставено третиране, тъй като не всички български съдилища са били проверени (3 от петте апелативни района в България). Личното досие на кандидата не е физически налично във ВСС, когато се взема решение за назначаване. Това решение се взема преди всичко въз основа на оценката на работата, изготвена от местна комисия за оценяване.
2 Примери за тематични проверки включват: управление, организация и администриране на съдебните
органи; контрол от страна на административните ръководители за правилното прилагане на новите законодателни разпоредби; непоследователно прилагане на някои разпоредби на Гражданския процесуален кодекс; изпълнително производство.
3 Август 2009 – Май 2010.
4 България отчита следните дисциплинарни наказания в случаите, приключили през отчетния период: дисциплинарни уволнения (8 случая), уволнения от позицията на административни ръководители (5 магистрати), намаляване на възнаграждението (11 случая), понижаване в ранг (17 магистрати), сезиране на административен ръководител за налагане на санкция (14 случая), което е довело до 31 заповеди от административните ръководители за предупреждение за уволнение, забележка или порицание на магистратите. Една процедура е прекратена.
1 Между юли 2010 г. и март 2011 г. Инспекторатът извърши планови проверки на граждански и търговски дела в района на Софийския апелативен съд, 5 окръжни съдилища, Софийския градски съд, 17 районни съдилища и Софийския районен съд. Планови проверки на наказателни дела бяха извършени в районите на апелативните съдилища на Варна и Пловдив, а именно във Варненския и в Пловдивския апелативен съд, в две окръжни и седем регионални съдилища. Плановите проверки на прокуратури обхванаха Софийската градска прокуратура и Софийскатарайонна прокуратура. През 2010 г. Инспекторатът извърши 7 тематични проверки и 13 последващи проверки. Между юли 2010 г. и март 2011 г. Инспекторатът извърши 4 тематични проверки, 3 ad-hoc проверки и 9 последващи проверки.
2 През 2010 г. Инспекторатът извърши общо 13 последващи проверки на 11 планови проверки, извършени през 2009 г., и две тематични проверки. През 2011 г. са планирани 38 последващи проверки.
3 Две други проверки бяха свързани със забавяне на представянето на мотивите на съда по дело за изпиране на пари и значителни забавяния в разследване, започнало вследствие на съобщения в медиите през декември 2010 г.
9 През 2010 г. ВСС одобри десет санкции, предложени от Инспектората. Между юли 2010 г. и март 2011 г. ВСС одобри шест предложения на Инспектората за дисциплинарни санкции и върна един случай на административния ръководител.
10 Например през май ВАС отмени решение на Висшия съдебен съвет за дисциплинарно наказание за освобождаване от длъжност на административен ръководител на апелативен съд.
11 Между юли 2010 г. и март 2011 г. България докладва за окончателни наказателни присъди срещу осем магистрати, чийто срок варира от 6 месеца до 3 години лишаване от свобода, като всички те обаче бяха условни, както и за две неокончателни присъди.
25 Те се отнасят по-специално до наблюдението на разпределянето на делата на случаен принцип, спазването на крайните срокове за произнасяне на съдебни решения, надзора на прекратените наказателни дела и т.н.
26 Висшият съдебен съвет докладва за 50 % намаление на дела на делата, върнати от съдилищата на прокуратурата за допълнително разследване. В района на Варненския апелативен съд съвместна работна група, включваща съдии, прокурори и следователи, анализира причините за връщането, което спомогна за намаляване на броя на върнатите дела с 60 %.
27 Препоръките бяха насочени преди всичко към справяне с непоследователността на съдебната практика, подобряването на управленския надзор от страна на ръководителите на съдилища и прокуратури, усъвършенстване на процедурните аспекти на воденето на делата, установяването на стандартни срокове при бързите производства и т.н.
21 Инспекторатът извършва редовни и ad hoc проверки на управлението на съдилищата и прокуратурите на местно ниво, като е предприемал действия по оплаквания и е разследвал конкретни въпроси като забавяния на разглеждането на делата. До 2011 г. той е извършил пълна оценка на всички съдебни райони.
22 Вж. Техническия доклад, стр. 7.
12 http://www.venice.coe.int/docs/2008/CDL-AD(2008)009-e.pdf (p.11)
18 "Правата на човека в България през 2011 г.", Български хелзинкски комитет, стр. 15: "През юни ИВСС извърши извънредна, безпрецедентна проверка на цялото наказателно отделение на СГС с цел да размие отговорността на новоизбраната председателка на съда Янева за твърдени нейни злоупотреби по дела (във връзка с конкретен сигнал срещу нея) и, същевременно, да пенализира с дисциплинарни мерки видни представители на ССБ [Съюз на съдиите в България], който се позиционира като значим противник на властта с осезаемо обществено влияние."
19 В резултат на обществения натиск бяха инициирани дела срещу редица магистрати в първия значителен случай, който включваше предполагаема търговия с влияние за голям брой висши съдебни длъжности, но само по две от тях се стигна до по-сериозни санкции. При втория емблематичен казус с предполагаема търговия с влияние и корупция за закупуване на недвижими имоти, се инициираха само няколко дисциплинарни дела, а всички наказания бяха отменени от Върховния административен съд по-късно.
16 Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство от две трети от народните представители за срок от пет години. Мандатът на главния инспектор изтече в края на 2012 г., но в очакване на провеждането на избори за нов главен инспектор заемащият длъжността остана на поста си до октомври 2013 г., когато официално подаде оставка.
17 В отворено писмо до Народното събрание от 26 декември 2013 г. Съюзът на съдиите в България призова да бъдат оповестени причините за определянето на такъв кратък срок. В този момент все още нямаше издигнати кандидатури. Вж. http://www.judgesbg.org/images/SSB_Inspektorat_26_dec_2013.pdf.
18 http://www.bili-bg.org/425/news_item.html
[1] ИВСС е извършил проверки във всички съдилища с изключение на върховните съдилища.
[2] През 2014 г. ИВСС продължи да извършва планирани проверки в съдебните органи (съдилища и прокуратури) на районно, окръжно и апелативно равнище. Като част от проверките ИВСС осъществи преглед на качеството на приключените преписки и съдебните актове и направи редица конкретни препоръки. Освен планираните проверки, по искане на ВСС, Инспекторатът извърши проверка на Специализираната прокуратура за организираната престъпност във връзка със спазването на принципа на произволно разпределение на делата и направи препоръки.
[3] Промяната в относителната тежест на ВСС и ИВСС във връзка с дисциплинарните производства беше засилена с измененията в Закона за съдебната власт от 2011 г., с които се изискваше от ВСС да създаде специализирани комисии по етика и дисциплинарни производства. Съществуването обаче на тези специализирани комисии не пречи те да разчитат на работата на Инспектората за подготвителния анализ.
[4] Вж. също COM(2014) 36 final.
[5] Вж. http://www.bili-bg.org/514/news_item.html
[6] Съгласно Закона за съдебната власт номинирането е правомощие на народните представители. От пролетта нататък обаче ще бъде възможно участници от гражданското общество да предлагат кандидати. Комисията по правни въпроси прие изменения в процедурата, за да даде формално изражение на този елемент в новата избирателна процедура, с което се дава възможност на представители на гражданското общество да предлагат кандидати на вниманието на групи или членове на парламента.

извлечения от Докладите на ЕК относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, свързани с работата на ИВСС

БИБЛИОТЕКА

Търсене

РУБРИКИ

АВТОРИ