50 години от първото издание на „Запазената част в наследството“ на проф. Петко Венедиков
д-р Васил Петров,
съдия в СРС
Мяра за личност. Същинските проблеми на младите научни работници*
Велко Вълканов**
Анотация: В статията проф. Вълканов обосновава виждането си за нужните условия, при които младите научни работници трябва да се развиват. Авторът посочва, че научният работник трябва преди всичко да е личност; да бъде способен да мисли девиантно; да може правилно да обработва постъпващата отвън информация и да има способност за труд. В статията се сочи, че ако науката при младите научни работници не върви достатъчно добре, причината за това е преди всичко в общите условия, при които науката съществува и които трябва да бъдат променени.
Ключови думи: наука, научен работник, личност, плурализъм, смелост, научни истини, авторитети
Порочни стереотипи в учтивото общество
От Дъглас Лейкок*
Laycock, Douglas. (1991). Vicious Stereotypes in Polite Society. University of Minnesota Law School. Retrieved from the University of Minnesota Digital Conservancy, https://hdl.handle.net/11299/166046.
Анотация: Статията на проф. Дъглас Лейкок разглежда склонността на хората да създават стереотипи за тези, с които не са съгласни, за тези, чиито интереси са в противоречие с техните, или за тези, които просто са различни от тях. Подобни стереотипи създават и засилват предразсъдъци, изкривяват политиката, политическите и конституционни дебати. Противно на представите на много хора, подобни предразсъдъци и стереотипи са еднакво характерни и за представителите на елита, всъщност на всяка обществена и професионална прослойка. Авторът, ползвайки статистически и социологически данни, доказва не само че създаването на стереотипи е вредно и необосновано, но и, че склонността към такова поведение е разпространена и сред университетски преподаватели, политици, учени, представители на елита, на хора от всякакви партии и с различни професионални поприща.
Ключови думи: стереотипи, предразсъдъци, свободно общество, обществен дебат, социални прослойки, елит, образование, статистика, социологически проучвания
Към въпроса за съдебния контрол върху административните актове, накърняващи субективните права на гражданите*
Велко Вълканов**
Анотация: В статията проф. Вълканов проследява историята по ликвидирането на административното правосъдие след приемането на Конституцията от 1947 г. Въпреки че самите конституционни законодатели през 1947 г. изразяват воля функцията на административното правосъдие да продължи в отделно административно отделение на Върховния съд, през 1948 г. обикновеният законодател отменя общата клауза за оспорване на административните актове и слага край на административното правосъдие у нас. Авторът опровергава идеите, че административното правосъдие било несъвместимо със социалистическото обществено и държавно устройство и, че било израз на бурзоязната концепция за разделението на властите. Авторът оспорва догмата на българската административноправна доктрина в първите години след това, че прокурорският надзор и жалбите на трудещите се до администрацията могат да заменят административното правосъдие. Изтъква се, че съдебната защита на правата е единствено ефективният по замисъл път за защита на субективните права на гражданите. Посочва се тенденцията за установяване на административно правосъдие в социалистическите страни през 60-те години на 20 в. и се препоръчва възстановяване на общата клауза за съдебно обжалване на административни актове.
Ключови думи: административно правосъдие, съдебен контрол, административни актове, разделение на властите, съдебна защита, субективни права, конституция, конституционен законодател
Противоречия в свидетелските показания в наказателното производство[1]
Ст. н. с. Велко Вълканов, к. ю. н.[2]
(Някои разсъждения във връзка с разпоредбат а на чл.279 НПК)
Анотация: Предмет на разглеждане в статията са противоречията в свидетелските показания в наказателното производство, които авторът проблематизира в светлината на основните принципи на наказателния процес и тяхното проявление в различните стадии и фази на процеса, но същевременно и от позицията на наблюдател със задълбочен научен интерес и познание в различни правни области. Велко Вълканов отбелязва, че е напълно разбираем проявяваният от другите правни науки интерес към наказателното производство заради значителността на съсредоточените в него ценности и тъкмо този интерес би могъл да се окаже източник на твърде полезни понякога импулси за неговото усъвършенстване. Макар и относително отдалечени от наказателното производство (и може би тъкмо поради това), другите правни науки му предлагат всъщност други гледни точки, от които се разкриват неподозирани дотогава явления. В резултат на това неочевидното може да стане очевидно, безспорното – спорно, несъщественото – съществено. Диаклектиката оживява, а това вече означава развитие, означава по-нататък и усъвършенстване.
Основният въпрос, на който се търси отговор в статията, е може ли прочитането на депозираните в досъдебното производство показания по чл. 279 НПК (отм) да им придаде такова доказателствено значение, че те да са в състояние да конкурират и събрания от самия съд доказателствен материал. Според проф. Вълканов между показанията, дадени на предварителното разследване, и показанията, дадени на съдебното следствие, във всички случаи се запазва качествена разлика, произтичаща от качествената разлика, която съществува между двете фази, на които те са дадени. В текста се застъпва идеята, че, за разлика от съдебното следствие, предварителното разследване е не правосъдие, а администрация – най-напред от гледна точка на органите, който го извършват – включени непосредствено в системата на изпълнително-разпоредителните, тоест административните органи, но и по своето съдържание – в предварителното разследване се решава точно определен въпрос от изпълнително-разпоредителен (административен) характер – въпросът, дали някой да бъде предаден на съд.
В заключение авторът аргументира позицията, че сами по себе си показанията, дадени на предварителното разследване, трябва да не могат да изместват показанията, дадени на съдебното следствие. Само когато дадените на предварителното разследване показания намират опора в съдебно събран доказателствен материал, а дадените на съдебното следствие показания на същия свидетел по същите обстоятелства, обратното – не намират опора в този доказателствен материал, само тогава показанията дадени на предварителното разследване, могат да се противопоставят на показанията, дадени на съдебното следствие. С други думи, една конкуренция, в която двата вида показания биха участвали сами, т.е. без да имат подкрепата на съдебно събран доказателствен материал, трябва винаги да се печели от показанията, дадени на съдебното следствие.
Ключови думи: свидетелски показания; наказателно производство; съдебно следствие; предварително разследване; основни начала на наказателния процес; противоречия в свидетелските показания.
[1] сп. Социалистическо право, 1985, кн. 5.
[2] Велко Вълканов (1927-2016) - виден български научен работник, конституционалист, общественик, политик, съдебен заседател в СГС през 80-те години.
Законният повод изключва предварителната проверка
Анотация: Авторите на статията аргументират тезата, че процесуална или доследствена проверка не може да бъде провеждана на първо място, защото такава не е предвидена в действащия тогава НПК, който единствен урежда процесуалните действия по разкриване на престъпните деяния. Застъпват разбирането, че принципът на законността задължава правоприлагащите органи да не излизат извън рамките на НПК при наличието на законен повод, като уточняват, че терминът „достатъчно основание“ също не е легален, а е останал в съзнанието на правните работници от чл. 131 от отменения Закон за наказателно съдопроизводство. Същевременно разясняват, че за да се образува предварително производство по действащия тогава НПК, следва да са налични основанията, изброени в чл. 121 ал. I, като чрез тълкуванието на текста на разпоредбата достигат до извода, че “поводът” е онова волеизявление, което излага минимум фактически данни за извършено престъпление от общ характер и ако не са налице предвидените от закона случаи, изключващи наказателната отговорност (чл. 4, 6 от НПК или чл. 7, 11, 12, 14 от НК и др.), то има за последица образуване на предварително производство. Поради това не откриват резон при същите предпоставки да се провежда предварителна проверка. Определят като безпочвено опасението, че образуването на предварително производство при наличие на “повод” може да „подбива авторитета на властта“, ако впоследствие наказателното производство бъде прекратено, защото авторитетът на властта се подбива от незаконните действия на длъжностните лица, а не от правомерните такива. Напротив, с примери авторите обосновават, че незабавното възбуждане на предварително производство при наличието на законния повод би предотвратило настъпване на общественоопасни последици от забавена защита на застрашени права и би затвърдило авторитета на властта. Изтъкват, че в крайна сметка принципът за процесуалната икономия ще се осъществи не в зависимост от това дали проверочната дейност ще бъде проведена под неизвестната на закона „предварителна проверка“ или като регламентираното предварително производство, а от умението на следователя при минимум следствени действия да достигне до истината
Ключови думи: прокурор; предварителна проверка; законен повод; предварително производство;социалистическа законност; достатъчно основание.
Относно Решение № 12 от 27.09.2022 г. по К.Д. №7/2022 г.*
Александра Николова**
Резюме: Настоящото изследване анализира част от проблемите, които попадат в обхвата на к. д. № 7 от 2022 г. Поставя се въпросът за допустимостта на делото, предложена е идеята за динамичното равновесие между принципа на мандатност и принципа на непрекъснатост на държавната служба, разгледани са фактори, от които това равновесие потенциално зависи и е направен обзор на аргументите на решението и особените мнения.
Ключови думи: Инспекторат към Висшия съдебен съвет, продължителност на мандат, непрекъсваемост на държавната служба, конкуренция на принципи.
Председателите на съдилища - липсващото парче от пъзела на съдебното управление
Адам Блиса* и Давид Кошар**
Абстракт:
Целта на това изследване е да предложи ново и цялостно разбиране за ролята на председателите на съдилищата в съдебното управление в Европа. Статията изследва твърдението, че за да бъде разбрана по-добре ролята на председателите на съдилища в сравнителна перспектива, е необходимо властта им да бъде раздробена на по-малки съставни части – компоненти, които да може да бъдат анализирани поотделно. Ние дефинираме седем такива компонента: съдебна кариера, съдебна практика, административна, финансова, представителна и медийна власт и спомагателни правомощия (като остатъчна категория). Впоследствие насочваме вниманието си съм 13 европейски юрисдикции и ги оценяваме на базата на правомощията на техните председатели – от най-силни до най-слаби. По този начин разработваме Индекс на правомощията на председателите на съдилища. На основата на този индекс поставяме под въпрос твърдението, че председателите на западноевропейските съдилища са винаги по-слаби от техните източноевропейски колеги и, от своя страна, поддържаме тезата, че правомощията на председателите се различават както в рамките на Западна Европа, така и в рамките на Източна Европа, поради което е трудно да се прокара ясна линия по оста Изток-Запад на този терен. Накрая проблематизираме нашия Индекс на правомощията на председателите на съдилища и показваме, че множеството правомощия не водят непременно до силно влияние, тъй като разни условни обстоятелства (като продължителността на председателските мандати, информационната асиметрия, структурата на съдебната власт, съществуването на конкуриращи се органи на съдебно самоуправление, ролята на индивидите, близостта на председателите на съдилища до политическите лидери, юридическата професия, юридическата култура и политическата среда) влияят върху степента, в която председателите на съдилища са в състояние да ползват властта си на практика.
* Адам Блиса е изследовател в Института за съдебни изследвания, докторант в Катедрата по конституционно право и политически науки в Юридическия факултет на Масариковия университет, Бърно, и помощник на съдия във Върховния административен съд на Чешката република
e-mail: adam.blisa@law.muni.cz
** Давид Кошар е директор на Института за съдебни изследвания (JUSTIN) към Юридическия факултет на Масариковия университет, Бърно
e-mail: david.kosar@law.muni.cz
Благодарни сме на Alexandra Huneeus, Julio Ríos-Figueroa, Chris Hanretty, на участниците в изследователските срещи на JUSTIN, на сътрудниците на този специален брой и на публиката в Мексико Сити, Осло, Оксфорд и Торонто за полезните коментари по по-ранните версии на тази статия. Изследването, водещо до тази статия, получи финансиране от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) в рамките на програмата за научни изследвания и иновации Horizon 2020 на Европейския съюз (грант № 678375-JUDI-ARCH-ERC-2015-STG).
Произход, устройство и дейност на Френската академия
Реч, произнесена на тържественото публично събрание на Българската академия на науките, на 17-ти юни 1935 г., по случай 300-годишнината на Френската академия –1635–1935)*
Христофор Хесапчиев**
Резюме: Хвалебствената реч на генерал Хесапчиев от името на Българската академия на науките по повод 300-годишнината на Френската академия предава в подробности разказа за създаването и получаването на държавна санкция на Френската академия. В речта се обосновава нуждата от тяло, съставено от най-добрите умове и най-изисканите познавачи на езика, което да създава образци на литературата и да утвърждава правилното развитие на езика, вкл. и по поддържането на официален речник. От речта прозират и сложните отношения на независимост и раболепие на творците и литераторите пред властимащите. Изтъкваните борби по изработване на устава и утвърждаване на традициите на Академията могат да служат и за поука при уреждане на подобни независими авторитетни академични тела.
Ключови думи: Френска академия, академична независимост, държавна санкция, литература, развитие на езика, официален речник
Ваше Величество,
Господа министри, госпожи, господа!
В древна Елада една местност, разположена на два километра североизточно от Атина, била наименувана от нейния стопанин Академия, в чест на местния герой Академос, който указал на диоскурите местонахождението на прекрасната Елена, когато те дошли да я освободят от ръцете на Тезей. На това място построили здание и открили училище. По-късно синът на Милтиад, Кимон, посади в академията дървета, а най-много платани, които се прочули по цяла Елада. Под сенките на тази градина Платон четял своя курс по философия и се разговарял с учениците си. Предвид на това древните учени нарекли сдружението на платоновите ученици академия, а на основаната от философа школа дали името академическа школа. След смъртта на Платон дългата редица ръководители на неговата школа събирали учениците в академията в продължение на около три столетия (от IV-ти до I-ви век преди Христа).
Предвид на казаното, думата академия добива по-общ смисъл и се усвоява всред сдружения на учени, писатели, критици, художници и музиканти, които безкористно проучвали интересуващи специалността им въпроси. Такива сa били академиите: на знаменитите Птоломеи в Александрия, на евреите в Йерусалим и на арабските халифи, Абесидес и Омиадес, в Испания. През XIII и XIV столетия изникват академии, които се занимават само с поезия, като онези във Флоренция (1270 г.) и в Тулуза (1323 г.). Това движение доведе до създаването на сегашните академии, които, във всяка страна, събират просветения отбор и съсредоточават всички забележителни открития.
Почнало през епохата на Възраждането това движение най-напред се явява в Италия, където се основават толкова много академии, че в някой големи градове е имало повече от двадесет; между тях трябва де се споменат: Платоновата във Флоренция и първата академия на науките в Неапол (1560 г.). Но италианските академии от XVI и XVII столетия нямали дълъг живот; те не преживели основателите си.
През XVII столетие Франция в това отношение последвала примера на Италия. Но уредени в една страна с централизирано управление и с грижите и под закрилата на кралската власт, френските академии добили много по-голямо значение от италианските. Франция е единствената страна, в която академиите са достигнали до най-пълно развитие и до най-голямо влияние и са послужили за образец на всички основани по-после в столиците на Европа академии, между които и най-добре уредените шведска и руска академии на науките, основани около едно столетие по-късно. Наистина руската императорска академия била основана през 1726 г. от Петър Велики, според изработения от големия немски учен Лайбниц проект. Недоволна от безполезните лутания и пустословия на руските академици – повечето от които са били немци – Екатерина Велика преустроила основателно академията според дадения ѝ от нейния голям приятел Волтер френски образец; и само тогава руската академия на науките събира знаменити учени и писатели и става голяма академия.
.......
* Публикувано в сп. „Летопис на Българската академия на науките“, г. XVIII (1934-1935). С., Придворна печ., 1936. Правописът е несъществено осъвременен.
** Христофор Георгиев Хесапчиев (1858-1938) е български офицер (генерал-майор) и действителен член на БКД от 1898 г. и последствие на БАН. В периода 1890-1914 г. на дипломатическа служба.
Наследяване по закон от роднини по съребрена линия*
Александър Кацарски**
Анотация: Предлаганата статия е първата по време публикация, коментираща измененията и допълненията на ЗН, създаващи четвъртия наследствен ред, през 1992 г. Застъпваните в нея тези могат да помогнат за изясняване на действителния смисъл на законовите разпоредби, макар и някои от тях да не са в съгласие с последващата съдебна практика, или може би именно по тази причина.
Ключови думи: наследници, наследствен ред, съребрени роднини, право на заместване, съребрени линии, призоваване, степен
* Публикувано в сп. „Практическо право“, 1993, № 2. Публикува се с любезното разрешение на автора. Статията отразява доктрината и практиката към датата на първоначалната публикация.
** Асистент по търговско право в ЮФ на СУ „Св. Кл. Охридски“. Арбитър и заместник-председател на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Член е на Института на сертифицираните арбитри – Лондон.