Към въпроса за съдебния контрол върху административните актове, накърняващи субективните права на гражданите*

Велко Вълканов**

 

Анотация: В статията проф. Вълканов проследява историята по ликвидирането на административното правосъдие след приемането на Конституцията от 1947 г. Въпреки че самите конституционни законодатели през 1947 г. изразяват воля функцията на административното правосъдие да продължи в отделно административно отделение на Върховния съд, през 1948 г. обикновеният законодател отменя общата клауза за оспорване на административните актове и слага край на административното правосъдие у нас. Авторът опровергава идеите, че административното правосъдие било несъвместимо със социалистическото обществено и държавно устройство и, че било израз на бурзоязната концепция за разделението на властите. Авторът оспорва догмата на българската административноправна доктрина в първите години след това, че прокурорският надзор и жалбите на трудещите се до администрацията могат да заменят административното правосъдие. Изтъква се, че съдебната защита на правата е единствено ефективният по замисъл път за защита на субективните права на гражданите. Посочва се тенденцията за установяване на административно правосъдие в социалистическите страни през 60-те години на 20 в. и се препоръчва възстановяване на общата клауза за съдебно обжалване на административни актове.

 

Ключови думи: административно правосъдие, съдебен контрол, административни актове, разделение на властите, съдебна защита, субективни права, конституция, конституционен законодател

Целият текст е наличен тук