Реч, произнесена на тържественото публично събрание на Българската академия на науките, на 17-ти юни 1935 г., по случай 300-годишнината на Френската академия –1635–1935)*
Христофор Хесапчиев**
Резюме: Хвалебствената реч на генерал Хесапчиев от името на Българската академия на науките по повод 300-годишнината на Френската академия предава в подробности разказа за създаването и получаването на държавна санкция на Френската академия. В речта се обосновава нуждата от тяло, съставено от най-добрите умове и най-изисканите познавачи на езика, което да създава образци на литературата и да утвърждава правилното развитие на езика, вкл. и по поддържането на официален речник. От речта прозират и сложните отношения на независимост и раболепие на творците и литераторите пред властимащите. Изтъкваните борби по изработване на устава и утвърждаване на традициите на Академията могат да служат и за поука при уреждане на подобни независими авторитетни академични тела.
Ключови думи: Френска академия, академична независимост, държавна санкция, литература, развитие на езика, официален речник
Ваше Величество,
Господа министри, госпожи, господа!
В древна Елада една местност, разположена на два километра североизточно от Атина, била наименувана от нейния стопанин Академия, в чест на местния герой Академос, който указал на диоскурите местонахождението на прекрасната Елена, когато те дошли да я освободят от ръцете на Тезей. На това място построили здание и открили училище. По-късно синът на Милтиад, Кимон, посади в академията дървета, а най-много платани, които се прочули по цяла Елада. Под сенките на тази градина Платон четял своя курс по философия и се разговарял с учениците си. Предвид на това древните учени нарекли сдружението на платоновите ученици академия, а на основаната от философа школа дали името академическа школа. След смъртта на Платон дългата редица ръководители на неговата школа събирали учениците в академията в продължение на около три столетия (от IV-ти до I-ви век преди Христа).
Предвид на казаното, думата академия добива по-общ смисъл и се усвоява всред сдружения на учени, писатели, критици, художници и музиканти, които безкористно проучвали интересуващи специалността им въпроси. Такива сa били академиите: на знаменитите Птоломеи в Александрия, на евреите в Йерусалим и на арабските халифи, Абесидес и Омиадес, в Испания. През XIII и XIV столетия изникват академии, които се занимават само с поезия, като онези във Флоренция (1270 г.) и в Тулуза (1323 г.). Това движение доведе до създаването на сегашните академии, които, във всяка страна, събират просветения отбор и съсредоточават всички забележителни открития.
Почнало през епохата на Възраждането това движение най-напред се явява в Италия, където се основават толкова много академии, че в някой големи градове е имало повече от двадесет; между тях трябва де се споменат: Платоновата във Флоренция и първата академия на науките в Неапол (1560 г.). Но италианските академии от XVI и XVII столетия нямали дълъг живот; те не преживели основателите си.
През XVII столетие Франция в това отношение последвала примера на Италия. Но уредени в една страна с централизирано управление и с грижите и под закрилата на кралската власт, френските академии добили много по-голямо значение от италианските. Франция е единствената страна, в която академиите са достигнали до най-пълно развитие и до най-голямо влияние и са послужили за образец на всички основани по-после в столиците на Европа академии, между които и най-добре уредените шведска и руска академии на науките, основани около едно столетие по-късно. Наистина руската императорска академия била основана през 1726 г. от Петър Велики, според изработения от големия немски учен Лайбниц проект. Недоволна от безполезните лутания и пустословия на руските академици – повечето от които са били немци – Екатерина Велика преустроила основателно академията според дадения ѝ от нейния голям приятел Волтер френски образец; и само тогава руската академия на науките събира знаменити учени и писатели и става голяма академия.
.......
* Публикувано в сп. „Летопис на Българската академия на науките“, г. XVIII (1934-1935). С., Придворна печ., 1936. Правописът е несъществено осъвременен.
** Христофор Георгиев Хесапчиев (1858-1938) е български офицер (генерал-майор) и действителен член на БКД от 1898 г. и последствие на БАН. В периода 1890-1914 г. на дипломатическа служба.