Административно право и процес

Към въпроса за съдебния контрол върху административните актове, накърняващи субективните права на гражданите*

Велко Вълканов**

 

Анотация: В статията проф. Вълканов проследява историята по ликвидирането на административното правосъдие след приемането на Конституцията от 1947 г. Въпреки че самите конституционни законодатели през 1947 г. изразяват воля функцията на административното правосъдие да продължи в отделно административно отделение на Върховния съд, през 1948 г. обикновеният законодател отменя общата клауза за оспорване на административните актове и слага край на административното правосъдие у нас. Авторът опровергава идеите, че административното правосъдие било несъвместимо със социалистическото обществено и държавно устройство и, че било израз на бурзоязната концепция за разделението на властите. Авторът оспорва догмата на българската административноправна доктрина в първите години след това, че прокурорският надзор и жалбите на трудещите се до администрацията могат да заменят административното правосъдие. Изтъква се, че съдебната защита на правата е единствено ефективният по замисъл път за защита на субективните права на гражданите. Посочва се тенденцията за установяване на административно правосъдие в социалистическите страни през 60-те години на 20 в. и се препоръчва възстановяване на общата клауза за съдебно обжалване на административни актове.

 

Ключови думи: административно правосъдие, съдебен контрол, административни актове, разделение на властите, съдебна защита, субективни права, конституция, конституционен законодател

Целият текст е наличен тук

Косвеният контрол на наказателния съд за законосъобразност на административните актове*

Кино Лазаров**

Анотация: В студията проф. Кино Лазаров анализира института на косвения контрол за законност на административните актове от наказателния съд. От безспорното правомощие на наказателния съд да реши сам и суверенно всички въпроси за виновността на подсъдимия авторът извежда и становището, че наказателният съд сам и суверенно преценява законосъобразността на всички административни актове, когато от това зависи изходът на процеса. Видът на административния акт – индивидуален, общ или нормативен, и видът на порока му – нищожност или унищожаемост, е без значение за упражняване на правомощието на съда да откаже да зачете недействителния административен акт инцидентно в хода на процеса. Никаква презумпция за законност на административния акт не освобождава съда от задължението да провери законосъобразността му за наличието на всички възможни пороци – некомпетентност, нарушение на материалния закон, нарушени административнопроизводствени правила, липса на форма или мотиви, нарушение на целта на закона. Обоснова се, че правомощието за косвен контрол произтича пряко от естеството на съдийската функция и на независимия съд – независимостта на съда и подчинението му единствено на закона не трябва да се разбира само в тясно организационен смисъл (т.е. че никой друг орган не може да се вмесва в работата му по решаването на конкретните дела и да му отправя каквито и да било нареждания), но и във функционален смисъл, че съдът трябва да съобразява правораздавателните си актове преди всичко със закона, а с другите (нормативни или ненормативни) правни актове – само доколкото и те самите са съобразени със закона и че при противоречие между закона и какъвто и да е друг акт съдът е длъжен да основе своя акт на закона.

Ключови думи: наказателен съд, административен акт, косвен контрол, нищожност, унищожаемост, независимост на съда, индивидуален административен акт, общ административен акт, нормативен административен акт, виновност, подсъдим

*Публикувано в Известия на Института за правни науки на БАН. Т. XXIV (1970). Публикува се с любезното разрешение на наследниците на проф. Лазаров.

**Проф. д-р Кино Лазаров (1933-2018)е доайен на административното право и процес в България. Съдия в Плевенския районен съд (1957-1965). През 1969 г. завършва редовна докторантура по административно право и административен процес в Института за правни науки при БАН, под научното ръководство на акад. Петко Стайнов. През същата година е консултант във Върховния съд. От юни 1970 г. до януари 2006 г. е последователно научен сътрудник, старши научен сътрудник II ст. и професор в същия институт. Дългогодишен преподавател в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и в ПУ „Паисий Хилендарски“. Има неколкоратни специализации във Франция. Автор е на над сто научни труда – монографии, учебници, студии и статии. Негови научни съчинения са публикувани във Франция, Германия, Русия, Полша, Чехия и Словакия.Бил е член на три консултативни съвета по законодателството към Народното събрание. Един от членовете на комисията по изготвяне на Конституцията. Участвал е в създаването на множество законопроекти. Председател на Комисиите за изготвяне на Административнопроцесуалния кодекс и на Административнонаказателен кодекс.

Административният акт предписание

Анотация:Студията разглежда характера на актовете, с които един орган от системата на администрацията отправя нареждане до друг орган. Разглежда се характера на правоотношенията според това дали между органите има отношение на законно пълномощие, на йерархическа зависимост, дали е отправено до административен орган на друго публичноправно тяло, дали е отправена в рамките на административен надзор. Разграничават се предписания с общ характер и такива с индивидуален. Прави се разлика между заповядващи и отменителни предписания. Прави се характеристика на административната инструкция. Посочват се случаите, в които предписанието може да бъде административен акт, подлежащ на обжалване пред административния съд, както и особености на правомощията на съда при такива случаи.“

Ключови думи: административен акт, предписание, заместник, административен орган, йерархическа зависимост, административен надзор, общи предписания, административна инструкция, предварителна заповед, принудително изпълнение, обжалване, административен съд.

Върховните административни съдилища: функции и достъп до тях

Семинар на Федералния административен съд на Германия и на Асоциацията на държавните съвети и върховните административни съдилища на Европейския съюз

Берлин, 13 май 2019 г.

Обобщителен доклад

от Alban Vasco Barrón и Carsten Günther,

Федерален административен съд, Германия*

* Преводът е на Силвия Стойкова, студентка в Юридическия факултет на Софийския университет, и на д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд. Редакцията на превода е на д-р Васил Петров.

Към въпроса за отграничаване на вътрешнослужебните актове от други правни актове във ведомствата*

Анотация: Статията разглежда научните и практическите въпроси, свързани с вътрешнослужебните актове, в контекста на реформите в стопанската и административната сфера на страната в края на 80те години на 20ти век. Работата е продиктувана от липсата на яснота и единство по въпроси, свързани с приложението на вътрешнослужебните актове, както и от въвеждането на нови положения в законодателството – създаване на нови правни субекти, поставяне  началото на принципа на самоуправлението, приемане на ново административно-териториално деление. Авторката си поставя за цел да даде ясна характеристика на вътрешнослужебния акт и въз основа на това да открие съществените разлики между последния и други актове, издавани във ведомствата –  методически указания, инструкции, вътрешни (нормативни) актове, актове по повод на вещи, окръжни писма. Подробният анализ на правната същност на всеки един от посочените актове се основава на многобройни примери, които правят статия особено актуална и за съвременното административно право.

Ключови думи: индивидуален акт, нормативен акт, вътрешнослужебен акт, инструкция, методически указания, актове-разпореждания, асоциации, ведомства, служба, организационна подчиненост.

Четвъртата влacт (учението за висшите правителствени актове)

Встъпителна лекция

Бончо М. Бончев,
редовен доцент

Анотация: „Институтът на висшите правителствени актове под това наименование е познат на българското административно право в периода 1912-1948 г., в който период е уреден и законодателно. Намерил своя произход във френското административно право, той е възприет и у нас и на него внимание е обърнала и административнопроцесуалната наука. Във встъпителната си лекция като хабилитиран преподавател по право в Юридическия факултет на Софийския държавен университет доц. Бончо Бончев анализира произхода, значението и обхвата на действие на този административноправен институт. В размирното време на Втората световна война доц. Бончев има смелостта да се противопостави на често срещаната практика за изключване на цели категории административни актове от съдебен контрол от страна на административния съд под предлог на защита на националната сигурност и под предлог на съществуването на някаква „четвърта власт“, която дава право на правителството за управлява contra legem или praeter legem. Каквато и форма на държавно управление да има в една държава, според доц. Бончев тя трябва да стои под господството на формалния закон, независимо от това кой ще го постановява, като изпълнението на този закон се контролира от административно правосъдие. Във формалния закон се крие основният елемент за едно здраво общежитие – това е правото, като предварително дадена и общоважима норма. Една система на управление с неподсъдни подзаконови актове крие според доц. Бончев в себе си опасния бацил за разколебаването на вярата в правото, а заедно с това и за разлагане на самото общежитие.“

Ключови думи: висшите правителствени актове, административно право, френско право, политически актове, четвърта власт, административни актове, изключения от съдебен контрол, неподсъдност, административно правосъдие, формален закон, бланкетни законови норми.

Администрация и правосъдие в Германия. Разделението на правосъдието и администрацията в миналото*

 Петко Стайнов

*С., Придворна печатница. 1923. 35 с.

Анотация: Как да се контролира от независим съд държавната намеса в живота на гражданите, е труден въпрос, при отговора на който е добре да се познава и опитът на Германия. В статията на проф. Стайнов се прави историческо проследяване на  „бавната еволюция“ в развитието на административното правосъдие в Германия – от феодалната държава, през абсолютизма, през полицейската държава и правосъдната дърава до идеята за правовата държава (Rechtsstaat). Съществен белег на правовата държава по германски е именно защитата на правата срещу актовете на изпълнителната власт пред административното правосъдие. Проф. Стайнов разглежда възникването и обособяването на административното правосъдие – първо отделянето от самата администрация и признаването на съдебния контрол, а след това и от гражданските съдилища. С това може да се твърди, че е изпълнена целта да се проверяват действията на  администрацията от правосъдието. Накрая проф. Стайнов стига до дефинирането на правовата държава като „държава, която поставя в съобразност дейността на администрацията с принципите на правото, съобразност, която гражданите могат да наложат, като се отнесат до съдилищата; по тоя начин гражданите добиват една закрила на правата си, които администрацията е застрашила. Само като се има това предвид, може да се каже, че в правовата държава осъществяването на административното право се пада на административните власти.“

 Ключови думи: съдебна власт, административно правосъдие, администрация, права на гражданите, правова държава, Германия.

Бележки върху законопроект № 754-01-16 / 01.06.2017 г. за изменение и допълнение на АПК

Законопроект № 754-01-16/01.06.2017 г. за изменение и допълнение на АПК вече е приет на първо гласуване от парламента. Това е сериозен повод за размисъл върху някои от текстовете на законопроекта.

Да се позанимаем с въпросите около административното наказване

Днес искам да се опитам да осветля някои от тези точки от областта на административното наказване, по които има спорове и мъчнотии, като очаквам, че други колеги юристи, особено тези от практиката, също ще намерят случай да повдигнат съответни въпроси и дадат осветление по тях, или пък ще се изкажат по застъпваните днес от мен тук становища, или по становищата, които други колеги са заели...

Решение на Държавния съвет на Франция относно забраната за носене на традиционни религиозни облекла

Ако кметът е натоварен по силата на горепосочените разпоредби в точка 4 да поддържа реда в общината, той трябва да примири изпълнението на своята мисия с уважението към свободите, гарантирани от законите. От това произтича, че правилата по охрана, които издава кметът на крайбрежната община, за да регламентира достъпа до плажа и къпането, трябва да са съобразени, необходими и пропорционални единствено с оглед нуждите на обществения ред, така както произтичат от обстоятелствата на времето и мястото, и като се държи сметка за изискванията, които предполагат добрият достъп до плажа, сигурността на къпането, както и хигиената и благоприличието на плажа. Кметът няма правото да стъпва на други съображения, а ограниченията на свободите, които въвежда, трябва да бъдат оправдани от рисковете за засягане на обществения ред.