Интервю с г-н ВАСИЛ ГОЦЕВ, български юрист и политик от Демократическата партия, министър на правосъдието и правната евроинтеграция през 1997-1999 година.
Интервюто е взето в рамките на дейностите на Съюза на съдиите в България за съхраняване на институционалната памет.
Определение от 29.02.1996 г. на Федералния конституционен съд, 3 камара на втория сенат, по дело 2 BvR 136/9
Анотация: Предлагаме на вниманието Ви определение на Федералния конституционен съд (ФКС) на Германия (NJW 1996, 2149), в което се разглеждат въпросите за незцависимостта на съдиите от вътрешни фактори на съдебната власт (част от текста включва коментар на Neue juristische Wochenschrift (NJW,„Нов юридически седмичник“) – най-авторитетният източник за цитиране на съдебна практика в Германия, който публикуваме с разрешението на редакцията).
Представеният съдебен акт е цитиран в най-важните академични трудове по въпросите на съдебното устройствено право и конституционното право, като развива практиката на съда в Карлсруе именно по въпроса за конституционните гаранции за независимостта на съдията от председателя на съда. Делото се отнася до председател на съд, който е обявил актове на член на състава му със зачерквания и добавки, без да се допита до него (делото се развива през 1995 г., когато актовете все още са се обявявали само на хартия), а след това срещу него било образувано дисциплинарно производство с привременна мярка „отстраняване от длъжност“. В мотивите си ФКС обосновава ролята на председателите на съдилища не като такава на упражняващи съдебни функции, а като на администратори. Посочва се, че гаранциите, които конституцията дава на съдиите за защита срещу посегателства от страна на изпълнителната власт, се прилагат и спрямо съдебната администрация. Тази защита е обоснована с нуждите на страните като субекти на правосъдието, тъй като правото им на достъп до съд и безпристрастен съдия не може да бъде ограничено с мерки от организацията на съдебната власт.
Извън тези фундаментални аргументи, решението е интересно и като пример за начина на обосноваване на ФКС, доколкото се разглежда евентуалното засягане не на правата на члена на състава, чиито решения са били поправяни, а на самия временно отстранен от длъжност председател на съд. Така преценката за правото на засегнатия съдия всъщност е извършена в рамките на преценка за баланс на интересите при определяне на тежестта на нарушението на жалбоподателя. ФКС подробно е обобщил във връзка с това и практиката си по отношение на обхвата на конституционния контрол над актовете на обикновените съдилища – въпрос, който засяга и дискусиите по отношение на въвеждане на индивидуалната конституционна жалба у нас. ФКС акцентира, че в случая няма основание да допусне конституционната жалба на временно отстранения от длъжност председател именно защото не намира нарушения в производството, които да водят до накърняване на конституционни права, а няма правомощия да резглежда преценката на други съдебни органи по същество.
Публикуваното тук определение е важно в контекста на актуални конфликти между отделни съдии и председатнели на съдилищата, както и с оглед на някои медийни коментари за обвързаност на председатели на съдилища с решенията на всеки един от член-съдиите в съответния съд. Подобни внушения често срещат и мълчалива подкрепа от държавни органи. Изследването на динамиката на отношенията вътре в съдилищата и отстояването на индивидуалната независимост от отделните съдиии е задача, която предстои да бъде решавана в България. Определянето на правни принципи за уредбата на тези отношения със средствата на съдебната и административната практика по дисциплинарни дела обаче е наложително, за да не се стигне до прекомерно засягане на съдиите, което да доведе до подкопаване на независимостта им.
Ключови думи: председател на съд, председател на съдебен състав, административен съд, независимост, дисциплинарно производство, пропороционалност на дисциплинарните мерки
Превод на разпоредбите за търговската продажба от Германския търговски законник
Антоний Димитров*
Анотация: Статията съдържа превод на раздела за търговската продажба от Германския търговски законник. Авторът обосновава полезността на преводи на български на нормативни текстове от германското право във връзка с нуждата от повече сравнителноравни изследвания. Посочени са и редица различия между уредбата по българския Търговски закон и по Германския търговски законник.
Ключови думи: Германски търговски законник, превод, сравнителноправни изследвания, търговска продажба
Увод
Настоящият превод ще бъде част от поредица, която цели да осветли разпоредбите от търговското право на Германия. Предвид обстоятелството, че не всички части от Германския търговски законник (HGB) са преведени на английски, какъвто е и настояшият случай, смятам, че полезността на превод на български е огромна и предвид нуждата от повече сравнителноправни изследвания. Настоящият текст се отнася до материята на търговската продажба. По-съществените различия в сравнение с българската правна уредба се срещат в § 373, абз. 2; § 376, абз. 3, § 379, в които са уредени фигурите на търговския посредник (Handelsmakler) и оправомощеното да извършва публични аукциони лице, които според мен допринасят за по-голям баланс и уреденост на ставащото на подобните търгове. По-различна е и регламентацията на недостатъците на стоката (§ 377), при която съобщението трябва да се изпрати, ако са налице кумулативно предпоставките на практичност и това, което нормално става в хода на нещата от търговския оборот. В § 380, абз. 1, за разлика от нашия чл. 326 ТЗ, е уредена хипотеза, в която търговският обичай според мястото, където продавачът трябва да изпълни, може да укаже, че тарата не се спада, а в § 380, абз. 2 са уредени фигурите на бонификацията (Gutgewicht) и отбива (Refaktie) и които отново могат да бъдат допълнени от търговския обичай, ако такъв е налице, освен ако договорът не предвижда друго.
Преводът, както и всеки друг, предполага, че при идентичност на текстовете на разпоредбите, в голяма част достиженията на практиката по чуждия текст биха могли да бъдат полезни като жалони за размисъл и разсъждения поради по-богатия натрупан опит по текстовете, предвид по-добре развитите икономически отношения в чужбина и множество казуси по тях. Затова смятам, че всеки превод на чужди нормативни текстове е полезен, а и защото може да послужи за отправна точка при промяна и допълване на законодателството у нас.
* Юрист.
Администрация и правосъдие в Германия. Разделението на правосъдието и администрацията в миналото*
Петко Стайнов
*С., Придворна печатница. 1923. 35 с.
Анотация: Как да се контролира от независим съд държавната намеса в живота на гражданите, е труден въпрос, при отговора на който е добре да се познава и опитът на Германия. В статията на проф. Стайнов се прави историческо проследяване на „бавната еволюция“ в развитието на административното правосъдие в Германия – от феодалната държава, през абсолютизма, през полицейската държава и правосъдната дърава до идеята за правовата държава (Rechtsstaat). Съществен белег на правовата държава по германски е именно защитата на правата срещу актовете на изпълнителната власт пред административното правосъдие. Проф. Стайнов разглежда възникването и обособяването на административното правосъдие – първо отделянето от самата администрация и признаването на съдебния контрол, а след това и от гражданските съдилища. С това може да се твърди, че е изпълнена целта да се проверяват действията на администрацията от правосъдието. Накрая проф. Стайнов стига до дефинирането на правовата държава като „държава, която поставя в съобразност дейността на администрацията с принципите на правото, съобразност, която гражданите могат да наложат, като се отнесат до съдилищата; по тоя начин гражданите добиват една закрила на правата си, които администрацията е застрашила. Само като се има това предвид, може да се каже, че в правовата държава осъществяването на административното право се пада на административните власти.“
Ключови думи: съдебна власт, административно правосъдие, администрация, права на гражданите, правова държава, Германия.
Развой на българското наказателно право от Освобождението на България до днес*
Анотация: В статията проф. Долапчиев прави общ преглед на шестдесетилетното развитие на наказателното законодателство на Следосвобожденска България. Наследила архаичния Отомански наказателен кодекс, България прави опити да възприеме всички модерни законодателни образци в наказателното право на Запад. В хода на историческите перипетии обаче законодателят ни прибягва към извънредни мерки и към крайни отклонения от обикновеното наказателно законодателство. Статията завършва с оптимистична надежда за реформа на наказателния закон в модерен европейски дух.
Ключови думи: наказателен закон, общо наказателно законодателство, странично наказателно законодателство, извънредно наказателно законодателство, военно-наказателно право, система на наказанията, реформа
Положението на съдията в правовата държава*
Анотация: Във вече класическата за модерното съдоустройство статия на д-р Фр. фон Енгел, съдия от Окръжния съд в Залцбург, от 1913 г. се разглеждат задълбочено и пространно различните аспекти на независимостта на съда и нейното значение за правовата държава. Авторът припомня думите на Бюлов, че «не законът, а законът и съдийската служба създават на народа правото му», проследява генезиса на съвременната съдийска функция и анализира съществените гаранции за независимостта на съда и нейното укрепване – служебния статус на съдията, атестирането, дисциплинирането и повишаването му, последващото обучение, начините на формиране на възнаграждението, правото на сдружаване и ролята на съдийските организации. В статията се опровергава твърдението, че независимостта е въпрос изключително на индивидуалните способности и качества на съдията, като се припомня значението на структуроопределящите социални и нормативни фактори. Д-р фон Енгел припомня, че “независимостта като качество на характера, вътрешната независимост може само допълнително да се присъедини към външната независимост, но външната независимост образува фундамента, върху който вътрешната независимост тепърва може да се развива. И в епохата на абсолютната държава имаше независими характери измежду съдиите, при все това тия съдии не можем да наричаме независими, те именно, поради справедливостта си, били преследвани.” В статията се засяга и разграничението на същинската съдебна дейност по правораздаване от съдебното администриране и охранителните производства, като се застъпва тезата, че независимостта трябва да се разпростира върху цялата съдийска служба, защото е много опасно за манталитета на съдиите, професионалната култура и отношението на другите власти към тях разграничаването на съдията като чиновник и такъв по същество. Още в началото на ХХ век дискусията за устройството и организацията на съдебната институция обхваща идеите за разтоварването на съдията от бюрократичния процес с развитие на компетентна помощна администрация и за служебно израстване на съдията на място, така че идеята и стремежът за кариера по вертикала да не се превръщат сами по себе си в угроза за независимостта.
Ключови думи: съдебна независимост, разделение на властите, статус на съдията, натовареност, атестиране, повишаване и наказване, съдебна администрация, правова държава, Австрия, Германия, съд.
Д-р Любен Диков, Курс по търговско право. Второ издание, два тома – I. т. 1 – 498 стр., II. т. 2 – 499-1030 стр., София, 1935 г. (първо издание стр. 1-1032)*
Проф. Константин Кацаров**
Д-р Любен Диков, Курс по търговско право. Второ издание pdf
Анотация: Критичната рецензия на проф. Кацаров за “Курс по търговско право” на проф. Диков, макар да има за повод второто му издание, е опит за по-обхватна оценка на някои негативни тенденции в работата на големия учен, като акцентът попада специално в работата му в сферата на търговско право. Редно е да отбележим за пълноценното разбиране, че професор Диков е написал учебници и по облигационно право, гражданско право обща част и семейно право. Написал е редица монографии и статии, оставили трайни следи в българската юриспруденция, включително с оригналия си характер, които са актуални и досега. Всички тези съчинения са повлияли на научната мисъл и съдебна практика, изучавани са в Университета. В този съвсем начален етап на българската наука – 30-те години на двадесети век – други почти не е имало.
Кацаровата критика на работата на проф. Диков се фокусира върху съществените недостатъци, като рецензентът няма за цел да оцени своя колега в цялостното му измерение. Опитът да обобщим критиките на Кацаров е полезен не само за разбирането на курса по търговско право, тъй като те звучат особено актуално и за научната работа на учените в днешно време.
Първо: безкритично възприемане на чужди разрешения и тяхното буквално превеждане и преписване без критичното им обсъждане съобразно спецификата на българската правна система;
Второ : липса на пълнота в изложението по отношение на цялата система на дадена област;
Трето: липса на собствено мнение и тезиси, аргументирани задълбочено и обосновано с лични аргументи. Преписване на чужди примери без съобразяване с личната позиция и правната уредба;
Четвъртото: липса на коректно и пълно цитиране на дадени тезиси на други автори, които се възпроизвеждат и представят като собствени.
Критичната статия на Кацаров е израз на титаничен научен сблъсък, показателен за това, че въпросът за качеството на българската юриспруденция е бил предмет на сериозна дискусия, водена от личностна и идейна конфронтация. Проф. Кацаров демонстрира отличните си познания в областта на търговското право. Показателно е, че 8 години по-късно той ще напише най-добрия пълен курс в областта на търговското право, като това достижение не е изместено и до ден днешен. Изискванията за прецизност и съобразяване с българската правна уредба, които Кацаров поставя като акцент в критиката си към Диков, са израз на разбирането му за нуждата от качествено прецизно и задълбочено учебно пособие по търговско право, което да има оригинален български характер. Кацаров правдиво посоча, че тези изисквания не са достигнати в работата по търговско право на Диков. С тази статия Кацаров открито и остро поставя въпросите за качеството на научните разработки и въвежда като основен критерий оригиналния характер на аргументите, примерите и проблемите, разглеждани и представяни от българските учени.
Справедливостта изисква да се отбележи, че Диков безспорно е двигател за българската правна система и неговият дългогодишен научен труд безспорно има своето голямо значение и влияние в развитото на българската юриспруденция. В този смисъл недостатъците на проф. Диков са видими, но много по-видими и по-трайни са достиженията на цялостния му научен принос, който е светъл пример за упорит и вдъхновяващ ум, отдаден изцяло на развитието на правната накука. Същевременно критичността на Кацаров не е самоцелна и кабинетна, тъй като изложените идеи утвърждават неговите нови разбирания, които само 8 години по-късно, той ще превърне в завършен шедьовър с написването на учебника – „Систематичен курс по българско търговско право“, с което качеството на българската правна накука в областта на търговското право се поставя на съвсем различна величина.
В днешно време такава обхватност и задълбоченост на научната критика е рядкост в правната научна мисъл. Затова статията на проф. Кацаров има своята безусловна съвременна полезност за припомняне каква проникновеност може да носи концептуалният сблъсък по въпросите за качеството и станадратите на научната разработка.
* Публикувано в сп. „Правна мисъл“, г. II (1936), № 6, с. 468-488. Публикува се с любезното разрешение на наследниците на проф. Кацаров.
** Константин Иванов Кацаров (18.07.1898 г.-07.10.1981 г.) е роден в гр. София, доктор по право от Бернския университет (1920). Редовен доцент в ЮФ на СУ (1931), извънреден професор (1936), хоноруван извънреден професор (1937),. хоноруван професор (1942), професор (1945-1951). Преподавател в университета в Женева (1963-1970). Съден (1953). След установяване на съдебна грешка от Върховния съд - освободен (1956). Напуска страната и се установява в Швейцария (след 1956). Член на Международната асоциация по право, на Словашката академия на науките (1932-1956), на Академичното общество в Женева, на Обществото за право и законодателство в Женева, на Британския институт по международно и сравнително право, на Археологическото дружество по международно право. Четени курсове: СУ - търговско право (обща част, дружествено право, търговски сделки, несъстоятелност), морско търговско право, международно частно право (1931-1951); Женевски университет - търговско право (1963-1970). Библиография у Константин Кацаров и неговото наследство. Konstantin Katzarov et son héritage. Съст. Ал. Костов. Ред. Д. Веселинов. С., Херон прес, 1998. Биографичен разказ за него у Цачевски, В. Константин Кацаров. Пътят към върха. С., Сиела, 2016. 557 с.
Решение № 11
Анотация: „Представеното решение е едно от първите решения на създадения на 4 ноември 1913 г. Върховен административен съд на Царство България. С това решение ВАС приема, че всички касационни административни юрисдикции са мълчаливо отменени с учредяването на ВАС на 04.11.1913 г. и от този момент единствената върховна административна касационна инстанция в страната е самият Върховен административен съд. Желанието на министъра на финансите въпреки приемането на Закон за административното правосъдие от 1912 г. да продължава да се произнася като окончателна правораздавателна инстанция по спорове по Закона за данъка върху занятията е пресечено, като актът на министъра е обявен на практика за порочен като постановен от некомпетентна власт и е отменен, спорът е изискан за решаване от ВАС. Така ВАС утвърждава върховенството си в областта на административното правораздаване. Делото е интересно с това, че ВАС се е позовал на подробните мотиви на законопроекта за административното правосъдие и с това, че пълномощници на засегнатия от решението на министъра на финансите търговец са били бившият финансов министър Т. Теодоров, участвал при обсъждането и приемането на закона, и д-р Петър Зъбов, автор на първата законадателна уредба на съдийската несменяемост у нас.“
Ключови думи: Върховен административен съд, касационна инстанция, административни юрисдикции, министърът съдия, мълчалива отмяна, мотиви на законопроект
За "условното съответствие" на закона с Конституцията
Анотация: В статията „За условното съответствие“ на закона с Конституцията“, публикувана в списание „Правна мисъл“ от 1997 г., проф. Нено Неновски разяснява същността на конформното тълкуване на Конституцията от страна на Конституционния съд – тълкуване, чрез което се изключва онова интерпретиране на законова разпоредба, което ще влезе в противоречие с основните начала на върховния закон. Германският федерален съд, посочва авторът, приема, че „конформното“ тълкуване не може да се използва в противоречие с общия смисъл и с целта на закона. В статията се изброяват и подвидовете на тълкуването, отбелязват се и критиките на изпълнителната власт срещу него. Изведени са решения на Конституционния съд, използващи техниката на „условното съответствие“. Основното заключение, което проф. Неновски прави в своя труд, е, че този метод на тълкуване приближава конституционната юрисдикция към развитието на законодателството и към неговото прилагане, откроявайки нормативния аспект на решенията на Конституционния съд.
Ключови думи: Конституция, Конституционен съд, тълкуване, конформно тълкуване, условно съответствие, Едуард Баладюр.
Oснования за отвод, когато пострадалият е съдия, а тъжбата е насочена срещу член на колективния кадрови орган с дисциплинарни функции спрямо всички съдии
Неведнъж пред съдилищата е поставян въпросът за независимостта и безпристрастността на съдия да разглежда дела, по които страна е негов колега, съдия на административна длъжност в същия или горестоящ съд, член на кадровия орган на съдиите или на съдебния инспекторат. Актуалността на проблема е провокирана в последните дни от публикации за конкретно съдебно дело, разглеждано в Софийския районен съд, по което страна е ВКС. Публикуваме извадки от решение по ВНЧД № 1276/2016 г. на СГС, в което принципно се разглеждат въпросите за независимостта на съда в случай, в който едната страна е член на Висшия съдебен съвет, а другата – съдия от същия съд, и се застъпва тезата, че няма основание за отвод, ако не са налице лични отношения между съда и всяка от страните, надхвърлящи обичайната колегиалност, както и че съдиите не са в отношение на власт и подчинение с административното ръководство на съда, което също, както и ВСС, не може да влияе на конституционно закрепената независимост на съда при решаване на делото.
Издирваме и други съдебни актове, в които се обсъждат тези въпроси.