Определение от 29.02.1996 г. на Федералния конституционен съд, 3 камара на втория сенат, по дело 2 BvR 136/9

Определение от 29.02.1996 г. на Федералния конституционен съд, 3 камара на втория сенат, по дело 2 BvR 136/9

Анотация: Предлагаме на вниманието Ви определение на Федералния конституционен съд (ФКС) на Германия (NJW 1996, 2149), в което се разглеждат въпросите за незцависимостта на съдиите от вътрешни  фактори на съдебната власт (част  от текста включва коментар на Neue juristische Wochenschrift (NJW,„Нов юридически седмичник“) – най-авторитетният източник за цитиране на съдебна практика в Германия, който публикуваме с разрешението на редакцията).

Представеният съдебен акт е цитиран в най-важните академични трудове по въпросите на съдебното устройствено право и конституционното право, като развива практиката на съда в Карлсруе именно по въпроса за конституционните гаранции за независимостта на съдията от председателя на съда. Делото се отнася до председател на съд, който е обявил актове на член на състава му със зачерквания и добавки, без да се допита до него (делото се развива през 1995 г., когато актовете все още са се обявявали само на хартия), а след това срещу него било образувано дисциплинарно производство с привременна мярка „отстраняване от длъжност“. В мотивите си ФКС обосновава ролята на председателите на съдилища не като такава на упражняващи съдебни функции, а като на администратори. Посочва се,  че гаранциите, които конституцията дава на съдиите за защита срещу посегателства от страна на изпълнителната власт, се прилагат и спрямо съдебната администрация. Тази защита е обоснована с нуждите на страните като субекти на правосъдието, тъй като правото им на достъп до съд и безпристрастен съдия не може да бъде ограничено с мерки от организацията на съдебната власт.

Извън тези фундаментални аргументи, решението е интересно и като пример за начина на обосноваване на ФКС, доколкото се разглежда евентуалното засягане не на правата на члена на състава, чиито решения са били поправяни, а на самия временно отстранен от длъжност председател на съд. Така преценката за правото на засегнатия съдия всъщност е извършена в рамките на преценка за баланс на интересите при определяне на тежестта на нарушението на жалбоподателя. ФКС подробно е обобщил във връзка с това и практиката си по отношение на обхвата на конституционния контрол над актовете на обикновените съдилища – въпрос, който засяга и дискусиите по отношение на въвеждане на индивидуалната конституционна жалба у нас. ФКС акцентира, че в случая няма основание да допусне конституционната жалба на временно отстранения от длъжност председател именно защото не намира нарушения в производството, които да водят до накърняване на конституционни права, а няма правомощия да резглежда преценката на други съдебни органи по същество.

Публикуваното тук определение е важно в контекста на актуални конфликти между отделни съдии и председатнели на съдилищата, както и с оглед на някои медийни коментари за обвързаност на председатели на съдилища с решенията на всеки един от член-съдиите в съответния съд. Подобни  внушения често срещат и мълчалива подкрепа от държавни органи. Изследването на динамиката на отношенията вътре в съдилищата и отстояването на индивидуалната независимост от отделните съдиии   е задача, която предстои да бъде решавана  в България. Определянето на правни принципи за уредбата на тези отношения със средствата на съдебната и административната практика по дисциплинарни дела обаче е наложително, за да не се стигне до прекомерно засягане на съдиите, което да доведе до подкопаване на независимостта им.

Ключови думи: председател на съд, председател на съдебен състав, административен съд, независимост, дисциплинарно производство, пропороционалност на дисциплинарните мерки