Превод на разпоредбите за търговската продажба от Германския търговски законник

Превод на разпоредбите за търговската продажба от Германския търговски законник (pdf)

 Антоний Димитров*

             Анотация: Статията съдържа превод на раздела за търговската продажба от Германския търговски законник. Авторът обосновава полезността на преводи на български на нормативни текстове от германското право във връзка с нуждата от повече сравнителноравни изследвания. Посочени са и редица различия между уредбата по българския Търговски закон и по Германския търговски законник.

            Ключови думи: Германски търговски законник, превод, сравнителноправни изследвания, търговска продажба

 Увод

Настоящият превод ще бъде част от поредица, която цели да осветли разпоредбите от търговското право на Германия. Предвид обстоятелството, че не всички части от Германския търговски законник (HGB) са преведени на английски, какъвто е и настояшият случай, смятам, че полезността на превод на български е огромна и предвид нуждата от повече сравнителноправни изследвания. Настоящият текст се отнася до материята на търговската продажба. По-съществените различия в сравнение с българската правна уредба се срещат в § 373, абз. 2; § 376, абз. 3, § 379, в които са уредени фигурите на търговския посредник (Handelsmakler) и оправомощеното да извършва публични аукциони лице, които според мен допринасят за по-голям баланс и уреденост на ставащото на подобните търгове. По-различна е и регламентацията на недостатъците на стоката (§ 377), при която съобщението трябва да се изпрати, ако са налице кумулативно предпоставките на практичност и това, което нормално става в хода на нещата от търговския оборот. В § 380, абз. 1, за разлика от нашия чл. 326 ТЗ, е уредена хипотеза, в която търговският обичай според мястото, където продавачът трябва да изпълни, може да укаже, че тарата не се спада, а в § 380, абз. 2 са уредени фигурите на бонификацията (Gutgewicht) и  отбива (Refaktie) и които отново могат да бъдат допълнени от търговския обичай, ако такъв е налице, освен ако договорът не предвижда друго.

Преводът, както и всеки друг, предполага, че при идентичност на текстовете на разпоредбите, в голяма част достиженията на практиката по чуждия текст биха могли да бъдат полезни като жалони за размисъл и разсъждения поради по-богатия натрупан опит по текстовете, предвид по-добре развитите икономически отношения в чужбина и множество казуси по тях. Затова смятам, че всеки превод на чужди нормативни текстове е полезен, а и защото може да послужи за отправна точка при промяна и допълване на законодателството у нас.

* Юрист.