Статията на акад. Павлов проследява развитието на българското наказателнопроцесуално право в периода 1944 – 1984 г. и отбелязва най-значимите процесуални и устройствени закони, които регламентират основните институти и органи на наказателното правосъдие. Доброто познаване на историята и развитието на наказателнопроцесуалното право е необходимо не само при тълкуването на процесуалните разпоредби за правилното им приложение, но и при преценката относно необходимостта от законодателни промени, техните цели, ефекти и перспективи.
Реабилитацията на наказанието глоба – реалност и възможни решения
Наказанието глоба, разгледано в системата на наказанията по действащия Наказателен кодекс и съгл.чл. 36 от НК може да се определи като средно по степен на тежест наказание, доколкото най – тежкото е доживотния затвор, а най – лекото е общественото порицание. Самото наказание, в низходяща скала на чл. 36, ал.1 от НК е след наказанията предвиждащи лишаване от свобода – доживотен затвор, лишаване от свобода, както и след по – леките пробация и конфискация на имущество.
Съкрушителната защита на гражданските свободи от върховния съдия Соня Сотомайор в контекста на Четвъртата поправка на Конституцията на САЩ
Тълкуването на Четвъртата поправка се е променяло през годините, като защитата на правото е била ограничавана от по-консервативни състави и разширявана от разбиранията на по-либерални състави на Върховния съд, като например от състава по времето Ърл Уорън (1953–1969). Именно под неговото председателство са осъществени едни от най-дълбоките реформи в съдебната система на САЩ. След като Уорън напуска поста си, той оставя след себе си началото на нови тенденции в множество направления.
По някои въпроси за причинната връзка в наказателното право
Публикуваме статията на Кръстьо Кръстев “По някои въпроси за причинната връзка в наказателното право” (сп. “Социалистическо право”, 1961 г.), в която, рецензирайки монографията на Панайот Гиндев „За някои категории на диалектическия материализъм и тяхното приложение в наказателното право”, авторът обсъжда основните елементи на понятието за причинната връзка и случайността в наказателното право. Статията е актуална и днес въпреки дистанцията на времето и идеологическите условности на епохата. Авторът обоснована тезата, че причинната връзка, «с която борави наказателното право, е обективно съществуваща връзка между общественоопасно човешко поведение и предизвиканите от него реални промени в обективния мир, връзка от рода на тия, с които борави естествознанието, техниката, медицината и др. Тя не е специална юридическа категория, за да изисква като критерий специална юридическа практика». Кръстьо Кръстев е дългогодишен съдия, който е посветил целия си професионален път на разглеждане на наказателни дела. Статията е информативна и за полезната традиция българските съдии да участват в научни дискусии и да полемизират с научни аргументи основните институти на наказателното право в утвърждаване на разбирането, че разностранните интереси на съдията са необходимо условие за качеството на правосъдието и за неговия положителен социален ефект.
Правораздаването и неговите видове
Основни нормативни актове на нашата правна система (Конституцията – чл. 126, ал. 2, и ЗНА – чл. 15, ал. 2) въвеждат понятието „правораздавателен орган“. То предпоставя, от своя страна, понятието „правораздаване“. Защото по смисъла на цитираните разпоредби правораздавателен е този орган, който е овластен да осъществява правораздавателна дейност. Естеството на дейността да бъде правораздавателна придава на органа, който я осъществява, качеството на правораздавателен орган.
ПРОЦЕСУАЛНОПРАВНА ПРИРОДА HA ЕКСПЕРТИЗАТА В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
От направения дотук критически преглед на различните теории и схващания за юридическата природа на експертизата се вижда, че последната не може да се отнесе нито към свидетелските показания или огледа, нито да се разглежда като особен вид съдебен процес или институт с двойствена юридическа природа. Очевидно е,, че експертизата не се покрива, дори отчасти, с никой друг институт на процеса.
ТЕОРИИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНОПРАВНАТА ПРИРОДА НА ЕКСПЕРТИЗАТА В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
Проблемът за процесуалноправната природа на експертизата в наказателния процес е един от най-важните в наказателнопроцесуалната наука. Заемайки централно място в учението за експертизата, този проблем представлява не само голям теоретически интерес, но има и голямо практическо значение. Неговото разрешение в един или друг смисъл неизбежно води до важни и многобройни практически последици, засягащи не само организацията на експертизата и правното положение на съдебните експерти, но и съществени положения в юридическата структура на целия съдебен процес.
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ НАРУШЕНИЯ КАТО ОСНОВАНИЕ ЗА ОТМЯНА НА ПРИСЪДАТА
Огромното обществено-политическо, възпитателно и превантивно въздействие на присъдата може да се осъществи само ако тя отговаря на обективната истина по делото и точния смисъл на закона.
Обективната истина, която трябва да изясним в наказателния процес, и прилагането на закона пряко засягат правата и законните интереси на определени граждани
Осигуряване на гражданите право на защита в наказателния процес[1]
Публикуваме текст на академик Стефан Павлов, който представлява подбор на части от неговата основополагаща монография "Осигуряване на гражданите право на защита в наказателния процес на НРБ". Трудът на академик Павлов е издаден през 1986 г., но независимо от промените в законодателството, е запазил изцяло своята актуалност и значение за наказателнопроцесуалната ни теория и практика. Принципът на осигуряване на гражданите право на защита има широк обхват и стои в основата на модерните наказателнопроцесуални системи. В този смисъл задълбоченото изследване на академик Павлов не само не е загубило своята актуалност, но няма и аналог в съвременната българска наказателнопроцесуална теория и може да служи като ценен източник на идеи за развитието на основните институти на наказателния процес.