Европейски журнал по международно право

септември 2008 г.

ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО И СЪДЕБНОТО ТЪЛКУВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА

Кристофър МакКръден*

Всички права запазени © 2008 от ЕЖМП; Кристофър МакКръден

Резюме

Всеобщата декларация за правата на човека изиграва ключова роля в налагането на понятията „достойнство“ и „човешко достойнство“ в дискурса за човешките права. Тази студия застъпва тезата, че употребата на „достойнство“ – отвъд минималния набор от основни характеристики – не предоставя универсалистична, принципна основа за решаване на съдебни спорове в сферата на човешките права, в смисъл че е налице почти пълна липса на споделено разбиране на значението, което по същество се влага в понятието в границите на отделните юрисдикции и помежду им. Поради това значението на понятието „достойнство“ е контекстуално специфично и съществено различно в рамките на отделните юрисдикции и (често) – във времето – на една и съща юрисдикция. Действително вместо да осигури основа за принципно правораздаване достойнството изглежда податливо на значителна съдебна манипулация, защото не успява да стесни, а напротив – разширява дискреционната власт на съдията. На това се дължи и силната му притегателна сила както за съдиите, така и за страните в съдебния процес. „Достойнство“ е удобна дума при приемането на тълкувания на съдържателните аспекти на гаранциите за човешките права, които изглежда умишлено, а не само по случайност, са силно зависими от местните условия. Въпреки това застъпвам тезата, че концепцията за „човешко достойнство“ играе важна роля в развитието на правораздаването по спорове в областта на човешките права – не чрез осигуряване на консенсусно съдържание на човешките права, а поради принос към конкретни методи за тълкуване и разрешаване на спорове в сферата на човешките права.

* Член на Британската академия; професор по право, и по-специално по право за правата на човека, Оксфордски университет; гост-преподавател в Колежа „Линкълн“, Оксфорд; професор в Юридическия факултет на Университета в Мичиган. За това, че прочетоха и обсъдиха черновата на студията, бих желал да благодаря на: Джералд Нюман, Бенедикт Кингсбъри, Джоузеф Уейлър, Барбара Хавелкова, Робин Алън, Тони Оноре, Никълъс Хациз, Денис Реом, Джон Финис, Джеръми Уолдрън, Майкъл Роузън, Катя Зийглер, Катрин МакКинън, Робърт Хаус, Паоло Кароза и Уилям Туининг. Благодарен съм и на участниците в дискусиите на предходни редакции на студията в Юридическия факултет на Университета „Нотр Дам“, Университета „Хъл“, в Юридическия факултет на Мичиганския университет и най-вече по време на семинара на Института за международно право и правосъдие в Нюйоркския университет.

Винаги, когато ситуацията дава възможност на съдиите да се произнасят по значими въпроси извън утвърдената съдебна практика, е полезно за гражданската култура и правосъзнанието да бъдат публикувани съдебните актове (без значение дали са влезли в сила). Това е полезно и за съдиите, защото не са чести случаите, в които на широка обществена преценка се поставя разбирането им за баланса между правото на протест, свободата на убежденията и изразяването на мнение и задължението за спазване на публичния порядък и ограниченията, които той налага пред упражняване на правата.

Публикуваме съдебните актове по делата, които са поставяли през последните години пред съда необходимостта да дефинира защитата на посочените права и границата при тяхното упражняване.

Определение на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 112-и състав от 7.08.2020 г. по н.ч.д. № 10051/2020 г., съдия Николай Урумов.

Производството е по реда на чл. 68, ал. 5 от ЗМВР.

Винаги, когато ситуацията дава възможност на съдиите да се произнасят по значими въпроси извън утвърдената съдебна практика, е полезно за гражданската култура и правосъзнанието да бъдат публикувани съдебните актове (без значение дали са влезли в сила). Това е полезно и за съдиите, защото не са чести случаите, в които на широка обществена преценка се поставя разбирането им за баланса между правото на протест, свободата на убежденията и изразяването на мнение и задължението за спазване на публичния порядък и ограниченията, които той налага пред упражняване на правата.

Публикуваме съдебните актове по делата, които са поставяли през последните години пред съда необходимостта да дефинира защитата на посочените права и границата при тяхното упражняване.

Из решение по в.н.а.х.д. № 5039/19 г. на Софийския градски съд, постановено от съдебен състав с председател Атанас С. Атанасов (докладчик), Мирослава Тодорова, Александрина Дончева

С решение по делото Марин Йосифов срещу България от 13 октомври 2020 г. Република България е осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушение по чл. 5, §4 oт Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) – за това, че жaлбoпoдaтeлят нe e paзпoлaгaл c пoдxoдящo cpeдcтвo зa зaщитa, ĸoeтo дa мy осигури възможност дa обжалва в съд задържането си с прокурорско постановление за срок до 72 часа.

Публикуваме сезиращите документи (жалбите от защитника на обвиняемия Йосифов) и съдебните актове на Окръжен съд – Пловдив и Апелативен съд – Пловдив от 2010 г., в които са изложени съображения за недопустимост на съдебния контрол върху задържането на основание чл. 64, ал. 2 НПК.

Десет години по-късно се оказва, че съдебната практика по отношение допустимостта на съдебния контрол върху задържането на основание чл. 64, ал. 2 НПК все още е непоследователна, като част от нея е в противоречие с чл. 5, §4 от ЕКПЧ. Водени от разбирането, че повишаването на общата ни информираност ще допринесе за преодоляването на погрешните стереотипи и противоконвенционални подходи, започнахме публикуване на съдебни актове, които разглеждат различни хипотези на сезиране на съда и произнасяне по законността на задържането.

В поредната публикация представяме частен протест на прокурор от Софийска районна прокуратура (СРС) срещу определение на Софийския районен съд (СРС) от 30.09.2020 г. и определението на въззивния съд (СГС), в което се обосновава допустимостта на съдебния контрол върху задържането на основание чл. 64, ал. 2 НПК, когато след изтичане на 72-часовия срок за задържане обвиняемият е бил освободен, тъй като СРС не е уважил предложението на СРП за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража.

С решение по делото Марин Йосифов срещу България от 13 октомври 2020 г. Република България е осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушение по чл. 5, §4 oт Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) – за това, че жaлбoпoдaтeлят нe e paзпoлaгaл c пoдxoдящo cpeдcтвo зa зaщитa, ĸoeтo дa мy осигури възможност дa обжалва в съд задържането си с прокурорско постановление за срок до 72 часа (информация за решението на български е достъпна тук).

По отношение на приложимата правна уредба към установеното нарушение НПК не е променян, но съдебният контрол на задържането по чл. 64, ал. 2 НПК (с постановление на прокурора за задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда за разглеждане на искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража) се приема за допустим в съдебната практика на националните съдилища. Доколкото от осъдителните решения на ЕСПЧ разбираме, че има инцидентна съдебна практика в противен смисъл, за да бъде окончателно преустановена, започнахме публикуване на съдебни актове, които разглеждат различни хипотези на сезиране на съда и произнасяне по законността на задържането. Сега публикуваме статията от 2007 г. на съдиите Мирослава Тодорова и Красимир Шекерджиев, която разглежда и въпроса за приложимия процесуален ред за осъществяване на съдебния контрол.

Из “АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА НПК И ТЪРСЕНЕТО НА СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА НА ЧЛ. 5 И ЧЛ. 6 ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ”*

Мирослава Тодорова – съдия в Софийски градски съд

Красимир Шекерджиев – съдия в Софийски апелативен съд

* Статията е публикувана в списание “Правата на човека”, бр. 1/2007 г.

През 1997 г. със статията на адвокат Йорданка Вандова вестник “Култура” прави опит да постави начало на правната просвета за задълженията, правата и свободите на журналистите. В редакционната бележка се посочва, че това е необходимо, защото до този момент познанието по тази тема не е широко разпространено в българското публично пространство и като че ли не успява да събуди любопитството и на българските журналисти. Затова и „абстрактните” свободи, права и задължения в света на комуникацията, които цивилизованият свят отдавна упорито си самоналага, все не могат да се въплътят в норми на всекидневието у нас. От тогава до сега по повод на конкретни граждански и наказателни дела и правната общност, и журналистите, и обществото имаха многократни поводи да усложнят разбирането си за свободата на журналистиката, нейните предели и цензурата. Припомнянето на статията на адвокат Вандова е изключително полезно, защото помага да се проследи българския опит от Търновската конституция насам.

В. „Култура”, бр. 15, 11.4.1997 г.

Винаги, когато ситуацията дава възможност на съдиите да се произнасят по значими въпроси извън утвърдената съдебна практика, е полезно за гражданската култура и правосъзнанието да бъдат публикувани съдебните актове (без значение дали са влезли в сила). Това е полезно и за съдиите, защото не са чести случаите, в които на широка обществена преценка се поставя разбирането им за баланса между правото на протест, свободата на убежденията и изразяването на мнение и задължението за спазване на публичния порядък и ограниченията, които той налага пред упражняване на правата.

Публикуваме съдебните актове по делата, които са поставяли през последните години пред съда необходимостта да дефинира защитата на посочените права и границата при тяхното упражняване.

Извлечения от мотивите на първоинстанционния и въззивния съдебен състав (с особеното мнение на председателя на състава) по внесено в Софийския районен съд постановление на Софийска районна прокуратура с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия Д.Д. за това, че на 25.9.2014 г., около 11.00 часа, в гр. София, бул. „Д.” № 8-10 в сградата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), ет. 4 по време на обществени обсъждания, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към общественото – хвърлял яйца по посока председателя на ДКЕВР – С.Т. и други членове на комисията и викал обидни думи срещу председателя на ДКЕВР и нейните членове: „...всички от министерството сте една организирана престъпна група и няма за пореден път да ви носим скапаното увеличение ...вие сте едни мафиоти...организирана престъпна група сте...Сега са яйца, ще бъдат камъни. По вашите глави. Всички престъпни сто и четиридесет депутати имат интерес във ВЕИ-тата, боклуци скапани” – престъпление по чл. 325, ал.1 от НК.

Винаги, когато ситуацията дава възможност на съдиите да се произнасят по значими въпроси извън утвърдената съдебна практика, е полезно за гражданската култура и правосъзнанието да бъдат публикувани съдебните актове (без значение дали са влезли в сила). Това е полезно и за съдиите, защото не са чести случаите, в които на широка обществена преценка се поставя разбирането им за баланса между правото на протест, свободата на убежденията и изразяването на мнение и задължението за спазване на публичния порядък и ограниченията, които той налага пред упражняване на правата.

Ще публикуваме съдебните актове по делата, които са поставяли през последните години пред съда необходимостта да дефинира защитата на посочените права и границата при тяхното упражняване.

Публикуваме мотивите на определение по реда на чл. 64 НПК, н.ч.д. № 11 859/2020 г. на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 9 състав, съдия Велизар Костадинов, както и въззивното определение на СГС, НО, 12 въззивен състав – съдия Ани Захариева, съдия Анелия Щерева (докладчик) и младши съдия Натали Генадиева.

Съдебна практика по въпроси, свързани с упражняване на правото на протест, свободата на мисълта и на изразяването на мнение (IV)

Винаги, когато ситуацията дава възможност на съдиите да се произнасят по значими въпроси извън утвърдената съдебна практика, е полезно за гражданската култура и правосъзнанието да бъдат публикувани съдебните актове (без значение дали са влезли в сила). Това е полезно и за съдиите, защото не са чести случаите, в които на широка обществена преценка се поставя разбирането им за баланса между правото на протест, свободата на убежденията и изразяването на мнение и задължението за спазване на публичния порядък и ограниченията, които той налага пред упражняване на правата.

Ще публикуваме съдебните актове по делата, които са поставяли през последните години пред съда необходимостта да дефинира защитата на посочените права и границата при тяхното упражняване

Мотиви на определение по чл. 64 НПК на Софийския районен съд, НО, 131 състав, съдия Веселина Няголова, по НЧД № 9981/2020 г.:

Винаги, когато ситуацията дава възможност на съдиите да се произнасят по значими въпроси извън утвърдената съдебна практика, е полезно за гражданската култура и правосъзнанието да бъдат публикувани съдебните актове (без значение дали са влезли в сила). Това е полезно и за съдиите, защото не са чести случаите, в които на широка обществена преценка се поставя разбирането им за баланса между правото на протест, свободата на убежденията и изразяването на мнение и задължението за спазване на публичния порядък и ограниченията, които той налага пред упражняване на правата.

Ще публикуваме съдебните актове по делата, които са поставяли през последните години пред съда необходимостта да дефинира защитата на посочените права и границата при тяхното упражняване

Решение от 3 септември 2020 г. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 17 състав по НАХД № 11730/2020 г., съдия Радослава Качерилска, по реда на чл. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство