За съдебния контрол върху постановеното от прокурора задържане за довеждането на обвиняемия пред съд (по чл. 64, ал. 2 НПК) (II част)
С решение по делото Марин Йосифов срещу България от 13 октомври 2020 г. Република България е осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушение по чл. 5, §4 oт Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) – за това, че жaлбoпoдaтeлят нe e paзпoлaгaл c пoдxoдящo cpeдcтвo зa зaщитa, ĸoeтo дa мy осигури възможност дa обжалва в съд задържането си с прокурорско постановление за срок до 72 часа (информация за решението на български е достъпна тук).
По отношение на приложимата правна уредба към установеното нарушение НПК не е променян, но съдебният контрол на задържането по чл. 64, ал. 2 НПК (с постановление на прокурора за задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда за разглеждане на искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража) се приема за допустим в съдебната практика на националните съдилища. Доколкото от осъдителните решения на ЕСПЧ разбираме, че има инцидентна съдебна практика в противен смисъл, за да бъде окончателно преустановена, започнахме публикуване на съдебни актове, които разглеждат различни хипотези на сезиране на съда и произнасяне по законността на задържането. Сега публикуваме статията от 2007 г. на съдиите Мирослава Тодорова и Красимир Шекерджиев, която разглежда и въпроса за приложимия процесуален ред за осъществяване на съдебния контрол.
Из “АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА НПК И ТЪРСЕНЕТО НА СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА НА ЧЛ. 5 И ЧЛ. 6 ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ”*
Мирослава Тодорова – съдия в Софийски градски съд
Красимир Шекерджиев – съдия в Софийски апелативен съд
Целият текст е достъпен тук.
* Статията е публикувана в списание “Правата на човека”, бр. 1/2007 г.