Европейски журнал по международно право
септември 2008 г.
ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО И СЪДЕБНОТО ТЪЛКУВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА
Кристофър МакКръден*
Всички права запазени © 2008 от ЕЖМП; Кристофър МакКръден
Резюме
Всеобщата декларация за правата на човека изиграва ключова роля в налагането на понятията „достойнство“ и „човешко достойнство“ в дискурса за човешките права. Тази студия застъпва тезата, че употребата на „достойнство“ – отвъд минималния набор от основни характеристики – не предоставя универсалистична, принципна основа за решаване на съдебни спорове в сферата на човешките права, в смисъл че е налице почти пълна липса на споделено разбиране на значението, което по същество се влага в понятието в границите на отделните юрисдикции и помежду им. Поради това значението на понятието „достойнство“ е контекстуално специфично и съществено различно в рамките на отделните юрисдикции и (често) – във времето – на една и съща юрисдикция. Действително вместо да осигури основа за принципно правораздаване достойнството изглежда податливо на значителна съдебна манипулация, защото не успява да стесни, а напротив – разширява дискреционната власт на съдията. На това се дължи и силната му притегателна сила както за съдиите, така и за страните в съдебния процес. „Достойнство“ е удобна дума при приемането на тълкувания на съдържателните аспекти на гаранциите за човешките права, които изглежда умишлено, а не само по случайност, са силно зависими от местните условия. Въпреки това застъпвам тезата, че концепцията за „човешко достойнство“ играе важна роля в развитието на правораздаването по спорове в областта на човешките права – не чрез осигуряване на консенсусно съдържание на човешките права, а поради принос към конкретни методи за тълкуване и разрешаване на спорове в сферата на човешките права.
* Член на Британската академия; професор по право, и по-специално по право за правата на човека, Оксфордски университет; гост-преподавател в Колежа „Линкълн“, Оксфорд; професор в Юридическия факултет на Университета в Мичиган. За това, че прочетоха и обсъдиха черновата на студията, бих желал да благодаря на: Джералд Нюман, Бенедикт Кингсбъри, Джоузеф Уейлър, Барбара Хавелкова, Робин Алън, Тони Оноре, Никълъс Хациз, Денис Реом, Джон Финис, Джеръми Уолдрън, Майкъл Роузън, Катя Зийглер, Катрин МакКинън, Робърт Хаус, Паоло Кароза и Уилям Туининг. Благодарен съм и на участниците в дискусиите на предходни редакции на студията в Юридическия факултет на Университета „Нотр Дам“, Университета „Хъл“, в Юридическия факултет на Мичиганския университет и най-вече по време на семинара на Института за международно право и правосъдие в Нюйоркския университет.
Целият текст е достъпен тук