Наказанието глоба, разгледано в системата на наказанията по действащия Наказателен кодекс и съгл.чл. 36 от НК може да се определи като средно по степен на тежест наказание, доколкото най – тежкото е доживотния затвор, а най – лекото е общественото порицание. Самото наказание, в низходяща скала на чл. 36, ал.1 от НК е след наказанията предвиждащи лишаване от свобода – доживотен затвор, лишаване от свобода, както и след по – леките пробация и конфискация на имущество. 

Законът за административното правосъдие е в сила от 1 септември 1912 г., обаче поради войната 1912-1913 г. Върховният административен съд бе учреден и почна да действа от 1 ноември 1913 г. Макар и твърде къса, дейността на този институт не закъснява да упражни благоденствен ефект за отдавна многожеланото установяване на законност в администрацията и изобщо в проявленията на функциите на изпълнителната власт. Резултатите са налице. Днес никой вече не отрича абсолютното без­пристрастие и високата компетентност на Върховния административен съд; никой не се съмнява, че у него ще намери всички възможни га­ранции за едно истинско правосъдие.

Повод за тези бележки ми дават двете знаменателни статии на уважаемия г-н Ив. Кирияков, главен прокурор при Върховния административен съд, поместени в броеве 11 и 12 на сп. „Адвокатски преглед“ от 16 февруари и 1 март т. г. Пропити с чувство на истинска правда и дълбока човечност, тези статии са първи от тоя род у нас и заслужават толкова повече внимание, защото изхождат от един върховен магистрат, дългогодишен служител на административното правосъдие. С присъщата си скромност, г-н Кирияков само посочва някои подобрения и корекции, които, според него, трябва да се внесат в Закона за административното правосъдие; той се отказва да преценява качеството на дейността на Върховния административен съд, нито отговаря на поставения си въпрос: какви са резултатите от дейността на този съд, можа ли той да оправдае надеждите, възлагани на него при създаването му, и можа ли, поне отчасти, да задоволи нуждата от едно добро административно правосъдие у нас?

Разглеждането по един по-задълбочен начин на петте повода за отмяна на административни актове, изброени в чл. 44 НЗАП винаги е водило до интересни заключения и до важни разширения на обсега на действие на Върховния административен съд като съд за отмяна.

Разширението на възможностите за действие на ВАС по четвъртия (превратно упражнение на власт) и петия (из­вращение на фактите) поводи за отмяна (чл. 44 НЗАП) води между другото, при някои случаи, до известно надникване по съществото на обжалвания пред съда административен акт; тия случаи ние сме имали възможност да разгледаме на друго място.

Тези наистина широко очертани рамки на административно пра­восъдие се виждат само частично осъществени със закона за ВАС (Ustawa о Najwyzszym trybunale administracyjnym) от 3.VIII.1922 г. Вместо сложна система от инстанционно подредени администра­тивни съдилища с ВАС начело и с участието на граждански еле­мент, този закон въвежда австрийската система на единствен вър­ховен административен съд, като първа и последна инстанции

Представяме ви увода към монографията на Атанас Краев „Правовият ред и административното правосъдие“. С., 1922. 167 с. В нея Краев застъпва идеи за възстановяване на административното правосъдие в неговата пълнота, която след приемане на Закона за административното правосъдие от 1912 г. само за няколко е сериозно накърнена от последователни изменения, наложени по конюнктурни причини с цел да бъдат отраничени възможностите за съдебен контрол над администрацията и да позволят безпрепятствено политиканстване и широта на дискреционната власт. Краев обаче не се ограничава само с това. Предложенията му включват идеи за радикално реформиране състава на Върховния административния съд, за създаване на местни административни съдилища, за отнемане на дискреционната власт на администрацията по отношение на частните лица и на правото й да налага административни наказания, като тази функция да бъде поверена само на съда - на административните съдилища.