Guest User
Върховните административни съдилища: функции и ...

Семинар на Федералния административен съд на Германия и на Асоциацията на държавните съвети и върховните административни съдилища на Европейския съюз

Берлин, 13 май 2019 г.

Обобщителен доклад

от Alban Vasco Barrón и Carsten Günther,

Федерален административен съд, Германия*

* Преводът е на Силвия Стойкова, студентка в Юридическия факултет на Софийския университет, и на д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд. Редакцията на превода е на д-р Васил Петров.

Даренията между годеници и чл. 317, ал. 3 на Закона за наследството*

Анотация: „Статията на проф. Венедиков разглежда съдбата на даренията между годеници при нестанал брак. Този въпрос е бил спорен в съдебната практика и теорията у нас в края на XX век, като от статията на проф. Венедиков е видно, че споровете са предизвикани от сблъсъка на обичайноправните възгледи и на влиянието на западните законодателни образци, от които е реципирана действалата у нас уредба на даренията. Авторът проследява развитието на годежа в правото на народите на Римската империя, през византийското право и българското обичайно право, за да заключи, че виновно развалилата годежа страна у нас не може да иска връщане на дадените от нея годежни подаръци. От теоретическа и практическагледна точка продължава да бъде значимо разграничението между различните модалитети на правните сделки, което проф. Венедиков прави, включително и разглеждането на отричаната от проф. Венедиков теория за предпоставката като недоразвито условие на правната сделка.“

             Ключови думи: дарения, годеници, нестанал брак, отмяна, обичайно право, законодателна рецепция, годеж, условие, модалитет на правна сделка, предпоставка

Реформата в съдебната система трябва да започва от съдиите, от тези, които правораздават

Съюзът на съдиите в България започва да публикува интервюта с юристи, оставили следа в развитието на правосъдието в България в рамките на дейностите за съхраняване на институционалната памет.

Жалбите на гражданите в комунистическа България*

Анотация: Студията на доц. Димитров обосновава тезата, че комунистическите режими, като всички режими, се стремят да получат легитимност от масите. Тази легитимност те търсят в утвърждаването и спазването на т.нар. социалистически обществен договор и в механизмите на отчитане пред населението за неговото спазване. Студията разглежда един важен механизъм, присъстващ в една или друга степен или форма, във всички комунистически държави, за налагане на обществения договор, за участие на гражданите в политическия живот на режима и за осведомяване на управляващата партия за настроенията на населението: жалбите на гражданите. Ръководството на пар­тията насърчава гражданите да се оплакват, защото жалбите изпълняват двой­на цел: от една страна, предоставят информация за корупцията на местно ни­во, от друга и по-съществена страна, позволяват на гражданите да чувстват, че правителството им обръща внимание и изпълнява исканията им. По този начин жалбите действат като основен механизъм за вертикална отчетност (vertical accountability) в комунистическите режими. От архивните материали в Източна Европа става ясно, че системата на жалбите на гражданите се проваля в средата на осемдесетте години на 20 век. Това раз­падане на основния механизъм за отчетност води до спад в обществената ле­гитимност. Позицията на управляващите комунисти се утежнява още повече от това, че спадът в легитимността настъпва в условията на влошаваща се икономическа ефективност, което не дава възможност да се осигури обществена подкрепа чрез утвърдената тактика на изразходване на повече средства.

Ключови думи: социалистически обществен договор, партийни обещания, жалби на гражданите, легитимност, отчетност, корупция, местни структури, комунистическа партия, икономическа криза.

 

Димитър Силяновски – „забравеният“ професор и теоретик на българския граждански процес*

Анотация: „В статията се проследява житейският, творчески и обществен път на професор Димитър Силяновски. Освен данни за тридесетилетната му преподавателска и научна дейност в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ в статията се изнасят и досега непознати или слабо известни данни за обществената му дейност като член и председател на редица просветни, културни и научни дружества на българите от Македония.“

Ключови думи: българи от Македония, македонски дружества, основоположник, модерна наука за граждански процес, академичен живот.

За належащите преобразувания по Министерството на правосъдието*

Анотация: Авторът характеризира правораздаването в началото на 20 век като отличаващо се с особена мудност, бавност и формализъм. В доклада си авторът посочва проблемите, които според него са причината за „непроизводителната дейност“ на съдилищата. Авторът предлага финансови икономии в съдебните учреждения и Министерството на правосъдието, справедливо възнаграждение на съдии и прокурори, създаване постоянен институт на заместник–съдии, промени в работата на следствените органи и не на последно място – сериозни мерки срещу бавния съдебен процес. В доклада са посочени недостатъци и набелязаните мерки за справяне със скъпото и неефективно правораздаване.

 Ключови думи: преобразуване, формализъм, реформа, икономия, миров институт, Върховен касационен съд, Сметна палата.

БИБЛИОГРАФИЯ на тру­до­ве­те на проф. д-р Живко Сталев[1]

Настоящата библиография е допълнен вариант (добавените работи са в италик) на публикуваната в Юбилеен сборник в чест на професор Живко Сталев. С.: Сиби, 2005, предоставена с любезното разрешение на изд. „Сиби“.

Едноличен съд или колегиален съд?*

Н. Н. Икономов**

Анотация: Статията обобщава докладите на международен конгрес по наказателно право, състоял се в гр. Букурещ, през 1929 г., посветен за идеята за въвеждане на едноличен съд по първоинстанционни наказателни дела. На аргументите в полза на едноличния съд – ускоряване на правораздаването, реализиране на чувствителни бюджетни икономии, повишаване на индивидуалното чувство на отговорност у съдията, подтикване на съдиите да проучват основно всяко дело, без да очакват помощта на колегите си, и създаване на една малобройна и избрана магистратура, се противопоставят аргументите в подкрепа на колегиалния съд – обществото има много по-голямо доверие в един колегиален съд, който корупцията по-мъчно може да засегне, средните съдии имат нуждата от защитата на анонимността на колегията при решаването на обществено значимите дела, от страх да не се компрометират пред изпълнителната власт, от която зависят de facto, и фактически съществуващото положение понастоящем, при което съдии не стават винаги най-добрите юристи. Авторът излага и собственото становище, че едноличен наказателен съд може да бъде въведен само за леките престъпления.

 Ключови думи: едноличен съд, колегиален съд, съдийска независимост, добри и средни юристи, устройство на съдилищата; съдебна реформа.

* Публикувано в сп. „Юридическа мисъл“, г. X (1929), № 4, с. 428-440.

** Подпредседател на Софийския апелативен съд до 1933 г. Съдия от Върховния касационен съд (1933-1946). След пенсионирането си през 1946 г. адвокат. Дългогодишен сътрудник и член на редколегията на сп. „Съдийски вестник“.

Десет години преюдициални запитвания – критичен преглед и равносметка*

Александър Корнезов[1]


Анотация: В статията доц. Корнезов разглежда броя, качеството и формалните причини за неочаквания според автора успех на преюдициалното запитване в България. Анализирана е ролята на Конституционния съд, на върховните и апелативните съдилища и на по-долните инстанции, от една страна, и на административните, гражданските и наказателните юрисдикции, от друга, при  отправяне на преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз. Доц. Корнезов разглежда причините за установените тенденции на активност и пасивност при отправяне на преюдициални запитвания, както и поколенческите и институционални измерения на тези тенденции.

Ключови думи: преюдициално запитване, съдебна система, статистически успех, средство за преразглеждане на практиката, висшестоящи съдилища, долни инстанции, административни съдилища, поколенчески нагласи, институционални тенденции.

*Статията е публикувана за първи път в сп. „Европейски правен преглед“, Т. XVIII, 2017 (http://evropeiskipravenpregled.eu/t182/).
[1] Доцент, доктор по право. Съдия в Общия съд на Европейския съд от 19 септември 2016 г. Мненията, изразени в статията, са лични на автора и не обвързват Съда на ЕС. Авторът благодари на Радостина Стефанова-Камишева за ценната помощ при подготвяне на статията.
Настоящата статия е преработен вариант, съобразно данните за периода 1.01.2017-1.03.2017, на статията «When David Teaches EU Law to Goliath: A Generational upheaval in the Making», in M. Bobek (ed.), Central European Judges under the EU Influence: the Transformative Power of Europe Revisited on the 10th Anniversary of the Enlargement, Hart Publishing, Oxford and Portland, 2015, p. 241-267.

Ричард Познър и ролята на съдията в 21-ви век

Анотация: На 27 октомври 1981 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън номинира проф. Ричард Алън Познър за федерален съдия в Апелативния съд на САЩ за седмия окръг. След проведеното изслушване Сенатът утвърждава номинацията на 24 ноември 1981 г. През следващите близо тридесет и шест години от встъпването си в длъжност (от 1 декември 1981 г. до 2 септември 2017 г.) съдия Познър продължава да изпълнява дълга си както към академичната общност, така и към съда, в който правораздава.

Един от най-продуктивните автори в историята на правната наука в САЩ, съдия Познър преподава първоначално в юридическия факултет на Станфордския университет, а впоследствие и в Чикагския университет, където и до днес продължава да води курсове. В дългогодишния си академичен и съдебен път съдия Познър е автор на повече от три хиляди и триста становища, на шестдесет и шест книги, на стотици статии и публикации в специализирани блогове.

Един от първите изследователи на икономическия анализ на правото, проф. Познър публикува едно от най-влиятелните изследвания върху взаимодействието между правото и икономиката – Economic Analysis of Law (в своето последно девето издание, публикувано през 2014 г., ISBN: 1454833882). Сред академичното му творчество може да се открият изследвания върху начина на мислене на съдиите (How Judges Think, ISBN: 0674048067), правото и литературата (Law and Literature, ISBN: 9780674032460), сексуалността (Sex and Reason, ISBN: 9780674802803), импийчмънта на Бил Клинтън (An Affair of State, ISBN: 9780674003910), преброяването на бюлетините в изборите за президент през 2000 г. (Breaking the Deadlock: The 2000 Election, the Constitution, and the Courts, ISBN: 9781400824281), а след 11 септември 2001 г. -  националната сигурност на САЩ (Not a Suicide Pact: The Constitution in a Time of National Emergency, ISBN: 9780195304275).

Ключови думи: ролята на съдията, формализъм, поведенчество, прагматизъм, стимули на съдийското поведение, стратегическо правораздаване, поправително правосъдие, Аристотел, Ян Дойч, Теодор Адорно, Гордън Алпорт, Джеръм Франк

 

БИБЛИОТЕКА

Търсене

РУБРИКИ

АВТОРИ