Мартин К. Димитров**
Жалбите на гражданите в комунистическа България (word)
Жалбите на гражданите в комунистическа България (pdf)
Анотация: Студията на доц. Димитров обосновава тезата, че комунистическите режими, като всички режими, се стремят да получат легитимност от масите. Тази легитимност те търсят в утвърждаването и спазването на т.нар. социалистически обществен договор и в механизмите на отчитане пред населението за неговото спазване. Студията разглежда един важен механизъм, присъстващ в една или друга степен или форма, във всички комунистически държави, за налагане на обществения договор, за участие на гражданите в политическия живот на режима и за осведомяване на управляващата партия за настроенията на населението: жалбите на гражданите. Ръководството на партията насърчава гражданите да се оплакват, защото жалбите изпълняват двойна цел: от една страна, предоставят информация за корупцията на местно ниво, от друга и по-съществена страна, позволяват на гражданите да чувстват, че правителството им обръща внимание и изпълнява исканията им. По този начин жалбите действат като основен механизъм за вертикална отчетност (vertical accountability) в комунистическите режими. От архивните материали в Източна Европа става ясно, че системата на жалбите на гражданите се проваля в средата на осемдесетте години на 20 век. Това разпадане на основния механизъм за отчетност води до спад в обществената легитимност. Позицията на управляващите комунисти се утежнява още повече от това, че спадът в легитимността настъпва в условията на влошаваща се икономическа ефективност, което не дава възможност да се осигури обществена подкрепа чрез утвърдената тактика на изразходване на повече средства.
Ключови думи: социалистически обществен договор, партийни обещания, жалби на гражданите, легитимност, отчетност, корупция, местни структури, комунистическа партия, икономическа криза.
* Публикувано в „Да познаем комунизма“. Сборник с изследвания. Съст. Ивайло Знеполски. С., Институт за изследване на близкото минало, 2012, 167-225.
** Член на изследователската колегия на Международния изследователски център „Удроу Уилсън“ в гр. Вашингтон. Доцент по политически науки в университета Тюлейн (Tulane University). Научен сътрудник в областта на източноазиатските правни науки в Харвардския университет (Harvard Law School). Доктор по политически науки от Станфордския университет (2004).