Нарастването на влиянието на европейските съдилища, произнасящи се по фактите и по правото, принуждава нашата юрисдикция да взема под внимание, в определени хипотези, отклонението от собствената ни традиция на стриктна проверка по правото. Мотивите в решенията на тези съдилища, често интердисциплинарни, ни приканват да оценим по-добре въздействието на нашите решения в обществен и икономически, национален и международен план отвъд строго юридическите анализи, които са културата на Върховния касационен съд.
25 години административно правосъдие
Повод за тези бележки ми дават двете знаменателни статии на уважаемия г-н Ив. Кирияков, главен прокурор при Върховния административен съд, поместени в броеве 11 и 12 на сп. „Адвокатски преглед“ от 16 февруари и 1 март т. г. Пропити с чувство на истинска правда и дълбока човечност, тези статии са първи от тоя род у нас и заслужават толкова повече внимание, защото изхождат от един върховен магистрат, дългогодишен служител на административното правосъдие. С присъщата си скромност, г-н Кирияков само посочва някои подобрения и корекции, които, според него, трябва да се внесат в Закона за административното правосъдие; той се отказва да преценява качеството на дейността на Върховния административен съд, нито отговаря на поставения си въпрос: какви са резултатите от дейността на този съд, можа ли той да оправдае надеждите, възлагани на него при създаването му, и можа ли, поне отчасти, да задоволи нуждата от едно добро административно правосъдие у нас?
ИМА ЛИ ПОДХОДЯЩ СЪДИЯ ЗА ВСЯКО ДЕЛО?
Разпределението на делата е ключов момент в организационната дейност на съда, тъй като се засягат едни от най-съществените аспекти на правораздаването: съдебната независимост и безпристрастност, организационна гъвкавост и ефективност. Правилното организиране на разпределението на делата е необходимост, като само по себе си е недостатъчна предпоставка за наличието на обществено доверие в безпристрастността на съда, но е от съществено значение за навременното правораздаване. Съществуващата организация трябва да осигури делата да не бъдат възложени на съдии, които или изглеждат заинтересовани от определено дело, или изглеждат предубедени по друг начин; ако случайно бъде извършено такова неправомерно разпределяне, то съдебната организация трябва да предвижда механизъм за преразпределение на делото на друг съдия.
България пред международното правосъдие
Наказание или траур?
Няма нищо случайно в това, че абсолютната теория за наказанието вече не е на мода и че господстващо положение днес заемат теориите от утилитарен тип, които разглеждат стаданието като средство за лечение или за възпиране от извършване на престъпление. Това, което говорят за нас, е съвършено вярно – нашето общество е общество на пресметливи, практични индивиди, дълбоко свързани с предлагането и търсенето на стоки с цел извличане на максимални лични изгоди. Ние имаме една отдалечена от нас демокрация, която напълно съответства на отчуждената от нас наказателна система, предопределена да обслужва едно голямо общество, използващо тахометър, за да определи цената на всички постъпки.
Помиритeлният съд в Царство България
Помирителният съд има дълбоки корени в българското правораздаване. Те са свързани с обичайното право от годините на Втората българска държава.
По време на османското владичество традицията се продължава от обичайните съдебни органи. Създаването и дейността на помирителния съд тогава става възможно благодарение на предоставената частична автономия на българското християнско население. Въведената децентрализация на управление на най-ниско равнище позволява съхраняването и функционирането на органите на местно управление и самоуправление в съответствие с нормите на обичайното право.
Нeщо по дeятелността на Софийския окръжен съд
Мнозина говорят, че публичната власт нямала авторитет и била безсилна; ний се чудим, че тя още не е напълно дискредитирана. Силата на публичната власт е изключително в добре организираните съдилища и напълно самостойните съдии; дезорганизират ли се съдилищата, крахът на публичната власт е естествено последствие.
Реч на председателя на УС на Съюза на Българските съдии Никола Георгиев
По положението на съдиите
Каква власт представляват съдиите? Преди да говорим за съдиите, трябва да видим, каква власт представляват те? Без да се ровим в съчиненията на Монтескьо или на западните конституционалисти, достатъчно е да се вгледаме в нашата Конституция и да разберем, че съдиите представляват една от трите власти в България – съдебната власт. Другите две власти: законодателната и изпълнителната се представляват, особено последната, от повече органи. Безспорно, законодателната власт е която създава законите, определя функциите на съдебната и изпълнителната власт, но прилагането на законите се извършва предимно от съдебната. Съдебната власт е тази, която контролира и коригира действията на изпълнителната и в известни случаи даже и тия на законодателната власт, като например в случаите, когато законодателната власт създаде закон, който противоречи на основния ни закон – Конституцията.
СТРУКТУРА И АДМИНИСТРИРАНЕ НА РАЙОННИЯ СЪД КАТО ОСНОВЕН ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН СЪД В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
В чл. 119, ал. 1 от Конституцията на Република България са регламентирани видовете съдилища, които осъществяват правораздаването. Районните съдилища са основните първоинстанционни съдилища в Република България. Това положение е установено в основните процесуални закони, които регламентират процедурата по разглеждането на гражданските и наказателните дела в съдилищата.