Независимостта на съдебната власт може да съществува там, където тази власт почива на един авторитет, а авторитетът трябва да се гради върху достойнството на онези, които я носят. Ако може да се говори за някои колебания и се чуват гласове в един или в друг смисъл, едно не може да се отрече, че авторитетът на съдията, като здраво завоевание на нашата общественост, съществува. И когато това се подчертава, не трябва да се забравя отговорността, която тежи винаги върху дейността на съдията, че той със своите лични качества трябва да увеличава все повече и повече силата и значението на тия два принципа – авторитет и достойнство, за да не може никой да си позволи свободата да се докосва до тях. От тази основна мисъл трябва да се изхожда, когато се разсъждава и когато се говори за дейността на колегията изобщо.
РЕФОРМИТЕ В УСТРОЙСТВОТО НА СЪДИЛИЩАТА
В своя труд „Организацiя суда въ Болгарiи“, завършен в началото на 1913 г., професорът от Новоросийкия университет П. А. Михайлов, характеризирайки общите тенденции на законодателните новели по българското съдоустройство за последно време, а, главно, тенденциите на наредбите за постъпването на служба и повишаването на служба по съдебното ведомство, за несменяемостта и за дисциплинарната отговорност, буквално казва: „Българският законодател грижливо се зае да постави съда в условия на най-голяма независимост и самостоятелност. Той твърдо прокарва мисълта за необходимостта да се огради съдът от влияния от политически характер. Наедно с това, бългърският законодател взема енергически мерки за попълването редовете на съдебните дейци с лица безпристрастно признати за работоспособни, на дело показали своите познания и способности, и ревностно се стреми да отстранява всичко, което би могло да компрометира и понижи достойнството на съда"
Наследството на Магна Харта: правосъдие през 21-ви век
Реч, изнесена пред Фондацията за правни изследвания на 25 септември 2015 от почитаемия Лорд Томас от Камгейд, Лорд Главен съдия на Англия и Уелс:
За мен е едновременно и удоволствие, и привилегия възможността днес да говоря пред Фондацията за правни изследвания (Legal Research Foundation) в годината, в която отбелязваме 800-ната годишнина на Магна Харта и в която Нова Зеландия празнува 25-ата годишнина от своя Закон за хартата на правата (Bill of Rights Act), а Фондацията за правни изследвания празнува своята 50-а годишнина.
Изменение на иска, оттегляне на иска и отказ от иска
В нашата процесуална литература изменението на иска е разисквано цялостно и обстойно от проф. Силяновски. Много от неговите становища трябва да бъдат третирани като окончателни отговори на въпросите, които изменението на иска поставя. По някои от тях обаче ми се струва, че отговорът трябва да бъде по-друг от този, който проф. Силяновски дава.
Когато разглежда изменението на иска, проф. Силяновски съсредоточава своето внимание почти изключително върху иска, който се получава след изменението и върху способите, чрез които изменението се постига, без да включва в кръга на изследването въпроса за съдбата на първоначално предявения иск, който е бил изменен. Причината за този подход лежи в самото понятие за изменение на иска, от което проф. Силяновски изхожда. Според него изменението на иска никога не води до предявяване на нов иск вместо първоначално предявения. Изменението на иска променя някои от индивидуализиращите белези на иска. Затова след изменението, искът не е вече тъждествен на първоначално предявения, но не е спрямо него и някакъв нов иск. Спрямо него той е само един изменен иск
ЗНАЧЕНИЕТО НА ОТХВЪРЛЕНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СПОГОДБА ЗА ДОПУСТИМОСТТА НА КОЛЕКТИВНИЯ ИСКОВ ПРОЦЕС
Произходът на колективните искове („сlass action“) се свързва с англосаксонската правна система. Институтът е изключително популярен в САЩ, където материята е регламентирана в чл. 23 от Федералните правила за гражданското съдопроизводство. По приложението на института съществува многогодишна съдебна практика, датираща още от 1938 г., когато са приети Федералните правила за гражданското съдопроизводство. Колективните искове в правната система на САЩ са мощен инструмент за защита, който може да бъде използван и като средство за принуда страните да уредят със споразумение спор, който не е непременно основателен.
Гаранциите на конституционното и на парламентарното управление
Има ли граници за човешките възможности? По въпроса за „екзогенната производителност на съдиите”
В тази статия се разглежда отново хипотезата за „екзогенната производителност на съдиите”, изложена в множество правни и икономически изследвания, като се прилага производствено-функционалният подход. Твърди се, че когато са изправени пред натиска от все по-голям брой дела, съдиите повишават своята производителност и така се увеличава броят на решените дела. Ние отдаваме този резултат на допусканията относно производителността на съда. В настоящата статия представяме алтернатива – модела на производствената функция с формата на „хокеен стик” – като отчитаме времевите ограничения, пред които са изправени съдиите. Стремим се да съчетаем този производствено-функционален модел с по-традиционния и по-популярен сред практикуващите подход за моделиране производителността на съда – използването на методология на претегления брой дела. Предлагаме също така разширена методология за оценка на модела, която отчита способността му да възпроизвежда емпиричната закономерност, наблюдавана в реалните съдебни системи.
Предпоставки за добро и бързо правосъдие
Ден втори, 7май 1926 г., преди пладне, председателят (б. ред. на Третия събор на българските правници) даде думата на г-н С. П. Велчев*, главен прокурор на Върховния касационен съд, който прочете реферат на тема: "Предпоставки за добро и бързо правосъдие".
135 години от приемането на първия български Закон за устройството на съдилищата*
Решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Miracle Europe Kft v. Hungary" (№ 57774/13) от 12 януари 2016 г.
Съдът споделя становището на унгарския Конституционен съд, според който „пренасочването на определена група дела от съда, определен според общите правила за компетентност, към юрисдикцията на друг съд, може да съответства на Конвенцията само ако материалните и процедурните правила и предпоставки за такова пренасочване са определени от законодателя в прозрачни, предварително посочени, ясни и обективни параметри, които не допускат (или оставят минимална) свобода на преценка и гарантират, че самото решение е взето от институциите на независимата, безпристрастна съдебна система".