Основен елемент на конституционното управление съставлява правния ред или законността, т.е. господството на закона, като под закон разбираме не общата абстрактна норма или закона в материален смисъл, а формалния закон или нормата, приета от учредения законодателен орган – парламента.
Има ли граници за човешките възможности? По въпроса за „екзогенната производителност на съдиите”
В тази статия се разглежда отново хипотезата за „екзогенната производителност на съдиите”, изложена в множество правни и икономически изследвания, като се прилага производствено-функционалният подход. Твърди се, че когато са изправени пред натиска от все по-голям брой дела, съдиите повишават своята производителност и така се увеличава броят на решените дела. Ние отдаваме този резултат на допусканията относно производителността на съда. В настоящата статия представяме алтернатива – модела на производствената функция с формата на „хокеен стик” – като отчитаме времевите ограничения, пред които са изправени съдиите. Стремим се да съчетаем този производствено-функционален модел с по-традиционния и по-популярен сред практикуващите подход за моделиране производителността на съда – използването на методология на претегления брой дела. Предлагаме също така разширена методология за оценка на модела, която отчита способността му да възпроизвежда емпиричната закономерност, наблюдавана в реалните съдебни системи.
Предпоставки за добро и бързо правосъдие
Ден втори, 7май 1926 г., преди пладне, председателят (б. ред. на Третия събор на българските правници) даде думата на г-н С. П. Велчев*, главен прокурор на Върховния касационен съд, който прочете реферат на тема: "Предпоставки за добро и бързо правосъдие".
135 години от приемането на първия български Закон за устройството на съдилищата*
Решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Miracle Europe Kft v. Hungary" (№ 57774/13) от 12 януари 2016 г.
Съдът споделя становището на унгарския Конституционен съд, според който „пренасочването на определена група дела от съда, определен според общите правила за компетентност, към юрисдикцията на друг съд, може да съответства на Конвенцията само ако материалните и процедурните правила и предпоставки за такова пренасочване са определени от законодателя в прозрачни, предварително посочени, ясни и обективни параметри, които не допускат (или оставят минимална) свобода на преценка и гарантират, че самото решение е взето от институциите на независимата, безпристрастна съдебна система".
Правораздаването и неговите видове
Основни нормативни актове на нашата правна система (Конституцията – чл. 126, ал. 2, и ЗНА – чл. 15, ал. 2) въвеждат понятието „правораздавателен орган“. То предпоставя, от своя страна, понятието „правораздаване“. Защото по смисъла на цитираните разпоредби правораздавателен е този орган, който е овластен да осъществява правораздавателна дейност. Естеството на дейността да бъде правораздавателна придава на органа, който я осъществява, качеството на правораздавателен орган.
Значението на римското право за юридическото образование
От всички науки, които образуват системата на юридическото образование, едва ли има някоя, към която студентите-юристи, съдиите и адвокатите да проявяват тъй малко интерес и симпатия, както към римското право. Докато ползата от римското право до неотдавна е била тъй общопризната, че нации, най-чужди нему по своите традиции, като например Съединените Щати, Англия и Русия, са въвели в своите университети римското право, днес интересът е достигнал до своя минимум даже в ония западноевропейски държави, в които, както ще видим по-късно, римското право, по силата на историчната необходимост, е станало една от главните основи на действащите граждански законници.
ЗА ХАРАКТЕРА НА ПРАВООТНОШЕНИЯТА НА СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ
Въпросът беше изрично поставен и в Становището на Съюза на съдиите в България от 21.01.2002 г., в което четем: “Поддържаме, че в закона (в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – б.м.) следва да е определено естеството на трудовото правоотношение на магистратите - трудово или служебно, и кой е работодателят, с оглед осигуряване защитата на магистратите при евентуални трудови спорове и разширяване в тази връзка в последните години спорове в практиката и съдебната теория.
Възможност за ВАС да се произнесе по актове, които не са от негова подсъдност
Разглеждането по един по-задълбочен начин на петте повода за отмяна на административни актове, изброени в чл. 44 НЗАП винаги е водило до интересни заключения и до важни разширения на обсега на действие на Върховния административен съд като съд за отмяна.
Разширението на възможностите за действие на ВАС по четвъртия (превратно упражнение на власт) и петия (извращение на фактите) поводи за отмяна (чл. 44 НЗАП) води между другото, при някои случаи, до известно надникване по съществото на обжалвания пред съда административен акт; тия случаи ние сме имали възможност да разгледаме на друго място.
ПРИНЦИПЪТ ЗА СЛУЧАЙНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЕЛАТА И ПРАВОТО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ОТ НЕЗАВИСИМ И БЕЗПРИСТРАСТЕН СЪД, СЪЗДАДЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАКОНА
Предмет на настоящата статия е принципният въпрос за законосъобразността на съдебните актове, постановени от съдии или от съдебни състави, в нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, визиран в чл.9 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Без претенция за изчерпателност анализът фокусира проблема през призмата на чл.6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи