За мен е чест и привилегия да говоря тази сутрин по темата за "Независимостта на съдебната власт в условията на променящ се конституционен пейзаж" – конституционен пейзаж, който в Англия и Уелс е все още в средата на голяма промяна. Силно се надявам, че това, което ще кажа, ще бъде в съзвучие с основната тема на конференцията "Независима съдебна власт, многообразни общества", тъй като централната роля на правосъдието чрез независимата съдебна власт е основата, от която зависят  демокрацията, просперитетът, справедливостта и върховенството на правото в нашите все по-многообразни  общества.

През последните две десетилетия се проявява непрекъснат стремеж за изследване на различните модели на устройство и функции на прокуратурите в европейските държава, както и усилие да се води дебат за формулиране на основните стандарти за статуса, задачите и дейността на прокуратурата. В резултат на тези усилия се приема Препоръка Rec(2000)19 на Комитет на министрите на Съвета на Европа за ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие. Дори след 15 години тази препоръка остава крайъгълен камък в дискусията за ролята на прокуратура в демократичното общество. 

Проблемът за процесуалноправната природа на експертизата в наказателния процес е един от най-важните в наказателнопроцесуалната наука. Заемайки централно място в учението за експертизата, този проблем представлява не само голям теоретически интерес, но има и голямо практическо значение. Неговото разрешение в един или друг смисъл неизбежно води до важни и многобройни практически последици, засягащи не само организацията на експертизата и правното положение на съдебните експерти, но и съществени положения в юридическата структура на целия съдебен процес. 

Съдът подчертава още в самото начало, че не е негова задача да заема мястото на националните съдилища. На националните власти, особено на съдилищата, принадлежи ролята за решаване на проблеми, свързани с тълкуването на вътрешното законодателство (виж решения Бруала Гомез де ла Торе срещу Испания на 19 декември 1997 г., § 31, Доклади за присъди и решения 1997- VIII). При това положение, Съдът няма да поставя под въпрос тълкуването на националното право от националните съдилища, освен в случай на очевиден произвол (виж с необходимите промени, Адамсонс срещу Латвия, номер  3669/03, § 118, 24 юни 2008 г.) – с други думи, когато националните съдилища са приложили закона в конкретен случай очевидно грешно или така, че да се стига  до произволни заключения и/или до отказ от правосъдие (виж с необходимите промени, Фарбърс и Харланова срещу Латвия , номер  57313/00, 6 септември 2001 г. и, макар и в контекста на член 1 от Протокол № 1, Бейелер срещу Италия [GC], №. 33202/96, § 108, ECHR 2000-I).

Предстои изграждането на нова държава. В своята програмна реч министър-председателят даде основите, на които тя ще бъде поставена и ние знаем вече приблизително каква ще бъде тя.

Ние като правници се интересуваме, преди всичко, да знаем мястото, което ще се даде в новата държава на съдебната власт. Досега тази власт имаше първостепенно и независимо място в управлението. Тя е една от трите основни власти, на които се крепи държавата и мисията на която е да установи правото в живота.