За мен е чест и привилегия да говоря тази сутрин по темата за "Независимостта на съдебната власт в условията на променящ се конституционен пейзаж" – конституционен пейзаж, който в Англия и Уелс е все още в средата на голяма промяна. Силно се надявам, че това, което ще кажа, ще бъде в съзвучие с основната тема на конференцията "Независима съдебна власт, многообразни общества", тъй като централната роля на правосъдието чрез независимата съдебна власт е основата, от която зависят демокрацията, просперитетът, справедливостта и върховенството на правото в нашите все по-многообразни общества.
Становище № 9 (2014) на Консултативния съвет на европейските прокурори към Комитета на министрите на Съвета на Европа относно eвропейски норми и принципи, засягащи прокурорите
През последните две десетилетия се проявява непрекъснат стремеж за изследване на различните модели на устройство и функции на прокуратурите в европейските държава, както и усилие да се води дебат за формулиране на основните стандарти за статуса, задачите и дейността на прокуратурата. В резултат на тези усилия се приема Препоръка Rec(2000)19 на Комитет на министрите на Съвета на Европа за ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие. Дори след 15 години тази препоръка остава крайъгълен камък в дискусията за ролята на прокуратура в демократичното общество.
ТЕОРИИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНОПРАВНАТА ПРИРОДА НА ЕКСПЕРТИЗАТА В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
Проблемът за процесуалноправната природа на експертизата в наказателния процес е един от най-важните в наказателнопроцесуалната наука. Заемайки централно място в учението за експертизата, този проблем представлява не само голям теоретически интерес, но има и голямо практическо значение. Неговото разрешение в един или друг смисъл неизбежно води до важни и многобройни практически последици, засягащи не само организацията на експертизата и правното положение на съдебните експерти, но и съществени положения в юридическата структура на целия съдебен процес.
Решението на ЕСПЧ по делото Anđelković v. Serbia (no.1401/08) от 9.07.2013 г.
Съдът подчертава още в самото начало, че не е негова задача да заема мястото на националните съдилища. На националните власти, особено на съдилищата, принадлежи ролята за решаване на проблеми, свързани с тълкуването на вътрешното законодателство (виж решения Бруала Гомез де ла Торе срещу Испания на 19 декември 1997 г., § 31, Доклади за присъди и решения 1997- VIII). При това положение, Съдът няма да поставя под въпрос тълкуването на националното право от националните съдилища, освен в случай на очевиден произвол (виж с необходимите промени, Адамсонс срещу Латвия, номер 3669/03, § 118, 24 юни 2008 г.) – с други думи, когато националните съдилища са приложили закона в конкретен случай очевидно грешно или така, че да се стига до произволни заключения и/или до отказ от правосъдие (виж с необходимите промени, Фарбърс и Харланова срещу Латвия , номер 57313/00, 6 септември 2001 г. и, макар и в контекста на член 1 от Протокол № 1, Бейелер срещу Италия [GC], №. 33202/96, § 108, ECHR 2000-I).
Съдебната власт в новата държава
Предстои изграждането на нова държава. В своята програмна реч министър-председателят даде основите, на които тя ще бъде поставена и ние знаем вече приблизително каква ще бъде тя.
Ние като правници се интересуваме, преди всичко, да знаем мястото, което ще се даде в новата държава на съдебната власт. Досега тази власт имаше първостепенно и независимо място в управлението. Тя е една от трите основни власти, на които се крепи държавата и мисията на която е да установи правото в живота.
ЗА ХАРАКТЕРА HA ОГРАНИЧЕНИЯТА HA СВИДЕТЕЛСКИТЕ ПОКАЗАНИЯ ПО ГПК
Този въпрос предизвика оживени разисквания между участниците на организираното от Правния институт при БАН съвещание по някои проблеми, поставени от приложението на новия ГПК.
Застъпени бяха две противоположни разбирания. Според едното, правилото на чл. 133 ГПК трябва да се прилага служебно от съда, не може да бъде дерогирано със съглашения на страните и втората инстанция трябва да отмени решението, когато то е основано на недопустими по чл. 133 ГПК свидетелски показания, независимо от това, дали страната е възразила при допущане на свидетелите и дали е формулирала в жалбата си оплакване за неспазване на чл. 133 ГПК. Според другото разбиране, правилото на чл. 133 е диспозитивно, то може да се дерогира със съглашения между страните.
Съдебен път срещу неправомерни уволнения
Трябва обаче да се признае, че колкото и да е желателно и наложително в една държава с изострени партийни нрави да се даде по-голяма възможност на онеправданите чиновници да се борят чрез съд срещу несправедливите уволнения, назначения, премествания и пр., все пак е необходимо да се запазят известни ограничения и да се наложат известни гаранции, за да не се насърчават тъй вредните за добрия вървеж на държавната машина заядливости, капризи, партизанско гонение, чрез пълната свобода за отправяне тъжби и искове срещу държавата по тия случаи. Както историческият опит е показал на всички държави, че не бива да се оставя без всякаква спирачка на всикито, когато поиска и за каквото поиска да преследва чиновника пред съда за вреди и загуби, причинени от неговата служба и, заради това, напълно основателно се иска по закон едно разрешение от административния съд, за да се води процеса, така и тук, когато се касае пак да се отстранят подобни тормози над службата, необходимо е все пак да се предвиди една спирачка. Това не значи, че трябва да се продължи това положение на крайност и на пълно отричане на възможността за отправяне на тъжбите за отмяна пред ВАС
КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ?
Спирам се накратко и върху оплакването на колеги от нееднакво третиране на всички ни от страна на съдиите. Прави са колегите що се отнася до случаите на търпеливо изслушване на пледоарии, страдащи от гореизтъкнатите недостатъци, на некои колеги. И наистина, често пъти съдът се и нервира и дразни от пледоарията не некой малък колега, а търпеливо слуша (а може би търпеливо нищо не слуша) пледоарията на „голем“ колега, макар да е пълна с повторения, излишни неща, разливания, „осук-вания“, „масали“. Един колега ми се оплака, че като почнал да приказва по-бавно, за да може да се схване от секретаря един важен довод, веднага му забелязали: „ще диктувате ли?“. 15 мин. след това същият съд търпял друг колега — persona grata — нa часа да диктува 3 пъти по-бавно от първия колега.
Поверяването административни функции на съдията
Един професор чужденец, който напоследък посети нашата страна, изказваше пред колеги своето учудване: „У нас става нещо много странно: за да тълкуваш вече създадените закони, се иска да отговаряш на един ценз – да си свършил правен факултет, да си стажувал; а да ги създаваш, което е нещо по-мъчно и по-важно, не се иска никакъв ценз. А у вас така ли е?“ Колегите юристи от София, които присъстваха на този разговор, се спогледаха и само се усмихнаха.
Изкуството да се правят закони, и то добри закони, изисква не само здрава и ясна политическа мисъл, но и логика. А когато законите са приготвени на бързо или не са минали предварително през кодификационната комисия или през ръцете на школувани юристи, могат да съдържат несъобразности, които да помрачават смисъла им или да затрудняти прилагането и тълкуването им.
Ролята на особените мнения
В подкрепа на ползата на особените мнения бих искала да спомена на първо място тяхното вътрешно институционално въздействие. Моят опит говори, че няма нищо по-добро от едно впечатляващо особено мнение, което да предизвика автора на становището на мнозинството да прецизира и поясни неговия първоначално разпространен проект