д-р Петър Джидров**
Анотация: „В публикувани през 1901 г. статии д-р Петър Джидров, защитил в предходната година докторат на тема „Полицейска и правова държава в Германия“, за първи път у нас запознава читателите с контурите на модерните тогава теории за правовата държава. Изтъквайки, че Търновската конституция стъпва на основата на народния, а не на монархическия суверенитет, авторът обосновава нуждата от осигуряване спазването на принципите на разделението на властите и на господството на правото. Като последица на народния суверенитет авторът изтъква върховенството на Конституцията над законите, издавани от Народното събрание, и правото на съдилищата да проверяват законите за съответствие с Конституцията. Авторът е принуден да полемизира със самата редакция на списанието (Йосиф Фаденхехт), която извежда забрана за подобна проверка в разпоредбата на чл. 49 на Търновската конституция. Във втората статия авторът обосновава нуждата от административно (управително) правосъдие, което да се раздава не от административни юрисдикции или от общите съдилища, а от специални административни съдилища. Изтъкват се неудобствата за правосъдието, ако едни и същи съдии разглеждат и частноправни, и публичноправни спорове.“
Ключови думи: конституция, закон, върховенство на конституцията, господство на правото, монархически суверенитет, народен суверенитет, разделение на властите, проверка за противоконституционност, формални и материални изисквания за противоконституционност, jus eminens, права на човека, права на гражданина, администрация, административни съдилища, общи съдилища, граждански съдилища, правова държава, полицейска държава
* Публикувано в сп. „Списание на Юридическото дружество в София“, г. I (1901), № 3 (Част I), както и в № 4 (Част II). Правописът осъвременен. Оскобените бележки са на редактора д-р Васил Петров.
** Петър Спиридонов Джидров (1876-1952) е български юрист, политик и писател, роден в гр. Щип. Завършва педагогическо училище в Кюстендил и през 1896 г. работи като учител в София. Присъединява се към Българската работническа социалдемократическа партия и същата година е изключен от Софийското околийско дружество „Неофит Рилски“ заради социалистическите си възгледи, макар в негова защита да се изказва Алеко Константинов. Завършва през 1900 г. право в Берлинския университет и през 1900 г. защитава докторат в Цюрихския университет с тема на дисертацията „Полицейска и правова държава в Германия“ (1900). Автор на многотомен Коментар на Търговския закон (1920). Депутат в много от парламентите в периода 1913-1927 г., и министър на правосъдието в коалиционното правителство на Теодор Теодоров (ноември 1918 – май 1919) след Първата световна война. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на 7 години затвор. Впоследствие е осъден и като „шовинист“ на 11 години затвор. Умира в затвора на 3 януари 1952 г.