Симеон Гройсман
Защо законите ни задължават? (Word)
Защо законите ни задължават? (PDF)
Анотация:
Докладът на д-р Симеон Гройсман “Защо законите ни задължават?”, изнесен на национална научна конференция "Законът на правото или правото на закона", 20 ноември 2015 г., Нов български университет, Департамент "Право", се включва задълбочено в несекващата и особено съществена за
правосъдието дискусия за отношенията на правото и морала („кой е правилният закон за случая?”; „как трябва да постъпваме при несъгласие със закона и допустимо ли е изобщо да съществува такъв въпрос?”; „коя е границата, след която правното регулиране не следва да се намесва в сферата ни на свободен морален избор?” и т.н.), като разглежда в сравнителен план теорията на Ханс Келзен, кантианските й методологически корени и теорията на правния критицисъм на Цеко Торбов (1899-1987 г.).
В първата част текстът проследява идеята на Келзен за нормативността на правото и извеждането на единна причина за валидността на цялата правна система, обозначена като „Основна норма“, която не е реално съществуващо правило за поведение, а е методологически предположена. Според нея правните норми, когато са създадени по предвидените в правната система процедурни правила, са задължителни. Те са валидни правила за това, какво трябва да е поведението ни, доколкото в обществото съществува правна система и те са нейна част според вътрешните ѝ изисквания. Във втората половина на изложението се сравняват други теории за правото, които поставят в центъра му определена Основна норма, с акцент върху „критическата правна философия“, разработена у нас от проф. Цеко Торбов. Изведена е заслугата на проф. Торбов за „въвеждането“ на темата за справедливостта като основна в правната ни наука, а изискването за справедливост е изведено до основна норма на правото, в източник на валидността на законовите норми. Проследено е разбирането на проф. Торбов за разграничението на валидността и позитивността, според което обвързващият характер е функция на едно правилно съдържание, а не на законодателната воля. Авторът отбелязва подценяването или дори незабелязването на редица прилики и допирни точки между Ханс Келзен и Цеко Торбов, както и неизпълненото ни задължение да разглеждаме творчеството на проф. Торбов в контекста на европейския правно-философски дебат от първата половина на миналия век и да видим, че то има приносен характер. На основата на прегледа на проследените учения в текста се извеждат основанията всяка правна теория в крайна сметка да се нуждае от своя метаетика.
В заключителната част авторът разглежда перспективите на пътя, по който двете крила в правните теория поемат, изследвайки правната нормативност и след епохите на Келзен („преодолявайки“ нормативизма) и Торбов („отърсвайки“ нормативността от нейната метафизическа обосновка).
Ключови думи:
Правен позитивизъм, нормативност, валидност, правен критицизъм, критическа правна философия, справедливост, основна норма, обща теортия на правото, метаетика, Ханс Келзен, Цеко Торбов