Работен план по тема "Професионална оценка на работата на съдията и оценка на качеството на съдебните актове"
I. Критерии за професионална оценка на работата на съдията
1. Необходимост от професионална оценка на работата на съдията – защо трябва да се въведат критерии и по какво тези критерии се отграничават от критериите за атестацията
2. Нормативна основа за критерии за професионална оценка на работата на съдията – анализ на нормативните актове и въведените в тях изисквания за качество на работата на съдията, както и критериите за оценка;
3. Видове критерии – за по-голяма прецизност е необходимо обособяването на няколко вида критерии, в зависимост от показателите и връзката им с работата на съдията
3.1. Професионални – строго служебни критерии, намиращи се в пряка връзка с работата на съдията
3.2. Етични – критерии, свързани с дължимото етично поведение на съдията
3.3. Образователни – критерии, свързани с поддържането и повишаването на квалификацията на съдията
4. Професионални критерии – при изброяването на критериите за качество, са включени и на пръв поглед чисто технически показатели; идеята е работата на съдията да бъде оценявана всеобхватно, при съобразяване на обективните му възможности за извършване на спокойна мисловна дейност, в рамките на относително продължителен срок
4.1. Качество на съдебните актове – водещ критерий, съобразно стриктното разделение на критериите за оценка на съдебните актове, дадено по-долу
4.2. Спазване на процесуалните срокове – подредбата на релевантните показатели по-долу е дадена напълно произволно и неизчерпателно
4.3. Натовареност
4.4. Работна среда
4.5. Техническа обезпеченост
4.6. Помощен персонал
4.7. Съдебни служители
4.8. Видове дела
4.9. Съдържание на съдебния протокол
4.10. Брой подлежащи на обжалване съдебни актове
4.11. Брой обжалвани съдебни актове
4.12. Брой отменени/изменени съдебни актове (причини)
5. Етични критерии
5.1. Отношения с колеги
5.2. Отношения със страни по делата
5.3. Поведение извън работа
6. Образователни критерии
6.1. Поддържане на квалификацията – участия в курсове; семинари; обучения;
6.2. Преподавателска дейност
7. Анализ на дисциплинарната практика, свързана с качеството на работата на съдията – анализ на решенията на ВСС и ВАС, във връзка с качеството на работата на съдията
8. Международни стандарти – тук важно значение имат Становищата на Консултативния съвет на европейските съдии, а именно: Становище № 6/2004 г. на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно справедлив процес в разумен срок и ролята на съдията в процеса като се вземат предвид алтернативните способи за разрешаване на спорове и Мнение № 11/2008 г. на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно качеството на съдебните решения
9. Сравнителноправен анализ
9.1. Холандия
10. Изводи – нормално и логично е изводи да се правят във всеки един раздел на изследването; в тази част идеята е да се обобщят най-важните изводи, за да се откроят проблемите
11. Препоръки – предложения de lege ferenda, както и подробни мотиви за възприемането им
II. Критерии за оценка на качеството на съдебните актове
1. Изисквания за съдържание на съдебните актове – анализ на нормативните изисквания за съдържание на съдебните актове, както и тяхното значение
1.1. Изисквания за съдържание в Конституцията – чл. 121, ал. 4 КРБ гласи, че „Актовете на правораздаването се мотивират“; какво е значението на тази разпоредба
1.2. Изисквания за съдържание на съдебните актове в процесуалните закони – чл. 34 и чл. 305 НПК; чл. 236 ГПК; чл. 172а АПК
1.3. Диференцирани производства – да се посочат някои по-особени производства, в които съдът може и да не излага мотиви, или пък да посочва само частично причините за постановяване на акта – заповеди за изпълнение; неприсъствено решение; решение при признание на иска; решаване на делото със споразумение; съкратено съдебно следствие
2. Изисквания за достъпност и разбираемост на съдебните актове – съобразно чл. 24, т. 11 от Правилника за администрация в съдилищата служба „Пресслужба и информация“ инициира форми на взаимодействие за по-голяма достъпност и разбираемост на съдебните актове; защо е необходима тази разбираемост; кой е адресат на съдебните актове
3. Анализ на съдебната практика във връзка с качеството и съдържанието на съдебните актове – в множество задължителни решения и постановления се обръща внимание на качеството и съдържанието на съдебните решения – например ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1964 г., ППВС № 2/1967 г., ТР № 1/2000 г., ОСГК на ВКС и др., включително и незадължителна практика; необходимо е да се направи подробен анализ, доколкото качеството на съдебните актове понякога се отразява на тяхната валидност, допустимост и правилност
4. Значение на реквизитите на съдебния акт – след като сме извели необходимото съдържание, редно е да посочим и какво е значението на реквизитите на съдебните актове и отношението им от гледна точка на качеството
5. Технически изисквания при постановяването на съдебните актове – в някои актове за проверка на ИВСС се съдържа изискване постановяваните съдебни актове да бъдат изписвани на компютър, а не на ръка; трябва да се направи преглед на актовете на ИВСС, за да се прецени дали са въвеждани и други критерии от техническо естество, както и въз основа на какви изисквания са постановени
6. Срокът, като критерий за качество на съдебния акт – може ли да бъде критерий и трябва ли да бъде
7. Съдържание на протоколни определения, разпореждания и актове за отводи – трябва да се обърне внимание и на този проблем, доколкото много съдии неглижират мотивирането на тези актове; последователна е практиката както на ВАС, така и на ВКС, че отводите следва да се мотивират
8. Съдържание на съдебния протокол – съдебният протокол също е акт, който се подготвя от съдията и спрямо него могат да бъдат приложени критерии за оценка на качеството
9. Спазване на етичните норми при постановяване на съдебните актове – не са малко съдебните актове, при които съдията открито обижда страните или пък долната инстанция, като се използват термини като „некомпетентен“; „повърхностни разсъждения“; „глупав“ и т.н.; по какъв начин „езика“ на съдебното решение се отразява на неговото качество
10. Международни стандарти – не са малко решенията на ЕСПЧ по приложението на Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, в които се приема, че мотивите на съдебния акт са условие за справедлив съдебен процес – решение по делото Ruiz Torija v. Spain от 09.12.1994 г.; решение по делото H. v. Belgium от 16.05.1984 г., решение по делото Velted-98 AD v. Bulgaria от 11.12.2008 г. и много др. Отделно от това, тук следва да се анализират и Становищата на Консултативния съвет на европейските съдии, свързани с конкретния проблем, а именно: Становище № 7/2005 г. на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно „Правосъдие и общество“[1]; Мнение № 11/2008 г. на вниманието на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно качеството на съдебните решения
11. Сравнителноправен анализ – подбрани са държави, от които България най-често е възприемала законодателни модели
11.1. Руска Федерация
11.2. Холандия
12. Изводи – нормално и логично е изводи да се правят във всеки един раздел на изследването; в тази част идеята е да се обобщят най-важните изводи, за да се откроят проблемите
13. Препоръки – предложения de lege ferenda, както и подробни мотиви за възприемането им
[1] Това становище е важно и от гледна точка на темата за устройството на съдебната власт като учебна дисциплина, тъй като в него се посочва задължението на държавата да осигури на всички лица, по време на престоя им в училище или в университета, гражданско обучение, посветено на правосъдната система.