Конституционни гаранции за съдебна независимост в Германия
Аня Зайберт-Фор*
Изследването може да откриете и в прикачения файл.
I. Въведение: Правна рамка
II. Елементите на съдебната независимост в Германия
1. Функционална независимост
a) Независимост спрямо законодателната власт
b) Независимост спрямо изпълнителната власт
c) Вътрешносъдебна независимост
2. Структурна независимост
3. Лична независимост
III. Назначаване на съдии
1. Необходима квалификация за назначаване
2. Процедура по подбор и назначаване
IV. Независимост на съдиите
1. Несменяемост на съдиите
2. Обхват на съдебната власт и правомощия
3. Независимост и дисциплинарен контрол
4. Финансова независимост на съдиите
V. Освобождаване от длъжност и преместване
1. Основания за освобождаване от длъжност
2. Орган, оправомощен да освобождава от длъжност и да приема окончателни решения по отношение налагането на дисциплинарни мерки
VI. Заключение
I. Въведение: Правната рамка
Съдебната независимост е един от основополагащите принципи на немската Конституция.[1] Статусът и структурата на съдебна власт са уредени в Глава XI (членове 92-104) от Конституцията, т. нар. Основен закон (“Grundgesetz”). Член 97 гарантира независимостта на съдиите.[2] Съгласно тази разпоредба:
(1) Съдиите са независими и се подчиняват единствено на закона.
(2) Съдиите, назначени на постоянна и редовна длъжност могат да бъдат освободени от длъжност без тяхно съгласие преди изтичане на мандата им или да бъдат за постоянно или временно отстранени от служба, или да бъдат преместени, или пенсионирани против волята им само по силата на съдебно решение и само на основанията и по реда, определени от закона. Законодателството може да установи възрастови граници, при достигането на които съдии, назначени пожизнено, се пенсионират. При промяна на структурата на съдилищата или техните райони, съдиите могат да бъдат преместени в друг съд или отстранени от длъжност, при условие че запазят пълното си възнаграждение.
Тази гаранция се отнася по еднакъв начин както за федералните съдии, така и за съдиите от федералните провинции (“Land”), тъй като германската съдебна система е смесена и се състои от съдилищата на федералните провинции и федерални съдилища.[3] Докато федералните са най-висшите съдилища,[4] първоинстанционните и апелативните са съдилища на федералните провинции[5]. По принцип решенията на най-висшите съдилища на федералните провинции могат да се обжалват пред върховните федерални съдилища, при условие че става дума за значими дела. Независимостта на съдиите от федералните провинции се гарантира и от конституциите на тези провинции, които преповтарят буквално или по аналогичен начин член 97 (1) от Основния закон.[6]
Правният статус на федералните съдии и съдиите от федералните провинции се урежда от федералните закони и по-точно от “Федералния закон за съдиите” (“Deutsches Richtergesetz”: DRiG) и “Закона за съдебната власт” (“Gerichtsverfassungsgesetz”: GVG), които заедно с другите нормативни актове, формират основата на процесуалното право в Германия.[7] И двата закона възпроизвеждат почти дословно член 95, ал. 1 от Основния закон и съдържат специфични гаранции за съдебна независимост.[8] По отношение на съдиите от федералните провинции този закон задава единствено правната рамка. Техният правен статус е уреден в различните конституции на федералните провинции и допълнително регулиран в специалните закони на провинциите, съгласно ал. 3 на член 98 от Основния закон.
II. Елементи на съдебната независимост в Германия
Съдебната независимост често се счита за институционална гаранция за съдебната власт, а не за право или привилегия за отделния съдия.[9] Това е същностна черта на съда, която следва от върховенството на закона[10] и разделението на властите[11] и служи за защитата на страните по спора. Това има важно структурно и функционално отражение върху организацията и правомощията на съда.
Гаранцията за независим съд е насочена срещу всички държавни органи и най-вече срещу законодателната и изпълнителната власт. Дали тя включва и защита от намеса от страна на обществеността е спорен въпрос.[12] За разлика от Обединеното Кралство, в Германия не съществува правилото за “неуважение на съда“ (contempt of court), което да защитава съда от натиск от страна на медиите.
Въпреки съществените функционални гаранции за съдебна независимост в германската Конституция, предвидени са единствено леки санкции.[13] Отделният съдия обаче може да възрази срещу намеса в съдебната независимост чрез индивидуална жалба до Федералния конституционен съд.[14]
Съдебната независимост традиционно се приема, че съдържа три елемента: функционална независимост, структурна независимост и лична независимост. Те са защитени от различни разпоредби на германската Конституция и федералното законодателство. В следващата част ще бъде разгледана защитата на тези елементи съгласно германското право. Специфични аспекти като назначаване и освобождаване от длъжност ще бъдат обсъдени във втората част.
1. Функционална независимост
Функционалната независимост се гарантира от член 97, ал.1 от Основния закон и, съгласно практиката на Федералния конституционен съд, се прилага към всички лица, които упражняват съдебна власт, включително непрофесионалните съдии.[15] Това изисква съдията в процеса по вземане на решение да се подчинява единствено на закона, а не на решенията или друго влияние от трети страни. Това се отнася не само vis-a-vis страните[16], но също и vis-a-vis всички държавни органи. По-конкретно функционалната независимост гарантира свобода от инструкции,[17] свобода на действие, свобода на убеждението.[18] Забранени са дори непреки начини за влияние,[19] като например – препоръки, ходатайства, предложения и психологическо въздействие.[20] Защитени са всички действия, касаещи изпълнението на съдебни функции, включително дейностите по подготовка и изпълнение на решенията. Дори насрочването, призоваването и поддържането на реда не могат да бъдат обект на намеса.[21] Например щом заседанието веднъж бъде насрочено от съда, заседаващ в едноличен състав, председателят на съда не може да осъществява контакт с процесуалния представител с цел да се пренасрочва заседанието.[22]
С оглед избягване на непряко влияние, наказателната, гражданската и дисциплинарната отговорност за съдебни актове е ограничена.[23] Както предвижда § 26 (1) от Федералния закон за съдиите (“Deutsches Richtergesetz”), съдиите подлежат единствено на дисциплинарен контрол, само доколкото това не съставлява вмешателство в съдебната независимост. Съдиите могат да бъдат наказателно преследвани единствено за извращаване на правосъдието при съдебно решение в случай на фундаментално нарушение спрямо правосъдието.[24] Що се отнася до гражданската отговорност, единствено нарушение на задълженията, което съставлява престъпление, може да служи за основание за иск за вреди по отношение на дадено съдебно решение.[25]
a) Независимост спрямо законодателната власт
Съдебната независимост vis-a-vis легислатурата[26] не освобождава съда от задължението му да спазва закона. Както е установено в член 97, ал. 1, съдията се подчинява на закона, но законодателната власт не може да се намесва в отделни дела като приема специално законодателство, свързано с конкретен казус.[27] Парламентът също не може да приема решения, които оказват натиск върху даден съдия да реши определено дело по един или друг начин.[28] Призив да бъде бойкотирано изпълнението на съдебно решение също би бил недопустим. Това не означава обаче, че членовете на парламента нямат правото да критикуват съдебни решения.[29]
b) Независимост от изпълнителната власт
При упражняване на своите функции съдебната власт следва да е свободна от всякаква намеса от страна на изпълнителната власт. Указания как да бъде решено едно дело,[30] приемането на административни правила с такава цел или друга форма на намеса,[31] като например чрез организационна обвързаност, са недопустими.[32]
За да определи кои мерки на изпълнителната власт са допустими, Федералният конституционен съд отграничава вътрешна и външна сфера на упражняване на съдебните правомощия. По отношение на съществените съдебни функции, тези, които са пряко свързани с правосъдието,[33] всяка намеса е недопустима. Измежду защитените съществени функции са не само съдебните решения, но и процесуалните действия, предприети по подготовка на решението или впоследствие.[34] Това включва поддържането на ред и законност по време на заседанията,[35] воденето на протоколи,[36] отвода,[37] събирането на доказателства[38] и преценката на предложените спогодби.[39] Недопустимата намеса в съществените съдебни функции е от особено значение за дисциплинарния надзор върху съдиите[40] и ще бъде разгледан по-долу заедно с допустимите дисциплинарни мерки по отношение на външната сфера на съдебната дейност.
c) Вътрешносъдебна независимост
Според Федералния конституционен съд функционалната независимост се отнася дори за отношенията вътре в самата съдебна власт.[41] Делото се решава единствено от компетентния съдия или състав въз основа на приложимия закон. Съдията е защитен срещу вътрешна намеса, освен ако има законово основание за осъществяване на подобна съдебна функция. Например председателят на съда не може да изменя съдебното решение на съдия, който е заседавал в едноличен състав.[42]
Съдиите са свободни да взимат решения и са обвързани единствено от правото, а именно – Конституцията, законите и другите форми на правна регулация.[43] В принадлежащата към континентална правна система Германия се предвижда, че те не са задължени да следват съществуващата съдебна практика. Макар съдията да не може да решава произволно, той не е обвързан от преобладаващото тълкуване съгласно практиката на останалите съдилища.[44] Според Федералния конституционен съд в резултат на конституционния принцип на съдебна независимост, правораздаването в Германия не е уеднаквено.[45] Единственият допустим съществен контрол е този, упражняван от висшестоящия съд при обжалване. Не са допустими никакви дисциплинарни мерки за съдебни решения, за които се твърди, че са погрешни.
2. Структурна независимост
Структурната независимост на съда изисква структурно отделяне от останалите власти и е гарантирано от второто изречение на член 20, ал 2 от Основния закон.[46] Поради това организацията на съда следва да е независима. Преплитането с изпълнителни или законодателни функции трябва да се избягва. Съгласно § 4 от Федералния закон за съдиите (“Deutsches Richtergesetz”) съдиите нямат право да упражняват законодателни или изпълнителни функции едновременно със съдебната си функция, с изключение на отговорности, свързани със съдебната администрация.[47] На практика обаче се толерират ситуации, в които съдия заема странична неплатена общинска длъжност.[48]
3. Лична независимост
Личната независимост допълнително укрепва функционалната независимост като защитава от външни намеси съдията като личност.[49] Тя се отнася до достъпа до професията, както и работните и лични условия за живот на съдията. Лична независимост е отчасти гарантирана от член 97, ал. 2 и 98 от Основния закон. Член 97, ал. 2 забранява всякакво ненужно влияние върху статуса на съдията[50] и гарантира адекватно възнаграждение, определено в закона.[51] Допълнителни гаранции за лична независимост могат да се открият и във Федералния закон за съдиите (DRiG). По принцип, при условие че имат добро поведение, съдиите, назначени на постоянна длъжност, са с пожизнена несменяемост, която се прекратява единствено при достигане на определената възраст за пенсиониране.[52] Отзоваване или преместване не е допустимо без съгласие на съдията.
Въпреки че член 97, ал. 2 от Основния закон се прилага само спрямо съдии на постоянна длъжност,[53] Федералният конституционен съд е отсъдил, че другите съдии (като например помощните съдии, съдебните помощници и непрофесионалните съдии) трябва да бъдат защитавани лично, така че да се гарантира тяхната функционална независимост.[54] Личната независимост на непрофесионалните съдии е изрично защитена от § 44 (2) от Федералния закон за съдиите (DRiG). Без негово съгласие, съдия може да бъде освободен от длъжност преди изтичане на неговия мандат единствено от съд и в съответствие със закона. Статусът на съдиите е допълнително уреден в §§ 8- 24 от Федералния закон за съдиите, който регулира назначаването на съдии и освобождаването от длъжност.
III. Назначаване на съдии
1. Необходима квалификация за назначаване
По принцип съгласно член 33, ал. 2 от Основния закон “[в]секи германец има правото да заема публична длъжност според своите способности, квалификация и професионални постижения.”[55] Необходимата квалификация за постоянна длъжност е описана в § 5 Федералния закон за съдиите (DRiG), който изисква завършването на висше юридическо образование с образователна степен по право и юридически стаж общо две години в граждански съд, прокуратура или наказателен съд, правителствената администрация, адвокатска кантора и в канцеларията на лице с избираема длъжност[56], като това е последвано от втори държавен изпит. Поне две от четирите години от юридическото образование трябва да бъдат проведени в Германия.[57] Тези общи правила са допълнително прецизирани в законите на федералните провинции. Допълнителните изисквания за назначаването на съдии са следните: кандидатът да е германски гражданин, да е убеден в свободния демократичен конституционен ред на Федерална Република Германия и да притежава необходимата социална компетентност за съдебната длъжност.[58] Допълнителни правила за назначаване на съдии във федерална провинция могат да бъдат открити в конституциите на провинциите.[59]
2. Процедура по подбор и назначаване
По принцип процесът по подбор на съдии за щатна длъжност започва по инициатива на кандидата, като подборът се извършва въз основа на това дали неговата квалификация и професионални достижения отговарят на критериите.[60] За да може да встъпи в длъжност, съдията трябва да бъде назначен. Съдиите се назначават от държавния глава или компетентната правителствена служба. Назначаването става чрез указ.[61]
Процедурата по подбор и назначаване се различава в различните съдилища. Половината съдии от Федералния конституционен съд се избират от “Bundestag” (федералния парламент), а другата половина от “Bundesrat” (камарата на федералните провинции).[62] Съдът е съставен от федерални съдии и други членове, които обаче не могат да бъдат членове на “Bundestag”, на “Bundesrat”, на федералното правителство или на други съответни органи на федерална провинция (“Land”).[63] За избора е необходимо мнозинство от две-трети.[64] Това е довело до практиката, при която политическите партии, представени във федералния парламент, номинират свои кандидати, като се редуват, при което се постига равновесие на политическите идеологии, представени в съда. Докато “Bundesrat” избира съдиите пряко, парламентарна избирателна комисия от дванадесет членове, избирани от “Bundestag” (представляващи съответно силата на политическата партия, представена във федералния парламент) са натоварени с подбора на съдии от името на “Bundestag.”[65] Това, че на практика се избират тези кандидати, които са близки до номиниращата партия, е било повод за критики, но начинът на подбор не е отменен от Федералния конституционен съд.[66] Трима съдии от всеки от двата състава на съда се избират измежду съдиите на петте федерални върховни съдилища. Избраните се назначават от Федералния Президент.[67] Всеки съдия полага клетва, с която се обвързва да бъде безпристрастен съдия и винаги неотклонно да спазва Основния закон на Федерална Република Германия, и да изпълнява съвестно съдебните си задължения към другите.[68]
Федералните върховни съдилища – Федералният върховен съд, Федералният административен съд, Федералният финансов съд, Федералният съд по трудово право и Федералният съд по социално право – се избират съвместно от компетентния Федерален министър и комисията за избор на съдии, която се състои от компетентните министри от федералните провинции и еднакъв брой членове, избрани от Bundestag.[69]
Процедурата по назначаване във федералните съдилища се различава от тази, приложима за съдии от федералните провинции. Изборът на съдии за съд на федерална провинция се урежда от специални закони на провинциите.[70] Федералната конституция предвижда, че съдиите от федералните провинции могат да бъдат избирани съвместно от министъра на правосъдието на федералната провинция и нарочна изборна комисия.[71] Поради компетентността на федералните провинции да регулират процеса по подбор на съдиите, процедурите се различават значително в различните провинции.[72] Съществуват следните модели: някои федерални провинции предвиждат задължително участие на съдебен съвет (“Präsidialrat”). Други изискват съвместно назначаване от компетентния министър и помирителна комисия, ако съдебният съвет възрази срещу назначението. В няколко федерални провинции е създадена комисия по съдебни назначения, която или назначава самостоятелно, или съвместно с компетентния министър. Има разлика не само в процедурите, но и в състава на комисиите по съдебни назначения. Съдиите, членове на тези комисии са или избирани от съдии, или от парламента на федералната провинция от изготвен от съдиите списък с кандидатури. В някои федерални провинции съдиите, членове на комисията имат правомощието да спират назначения.
Някои системи изискват кворум, така че съдия може да бъде избран единствено въз основата на компромис между политическите партии. Съмнително е обаче дали тази концепция е в интерес на съдебната независимост, защото на практика изискването за кворум често води до политически сделки.[73] Съответно, процедурата по назначаване е критикувана заради политически мотивираното влияние не само по отношение на Федералния конституционен съд, но и по отношение на най-високопоставените федерални съдилища.[74] Според Федералния конституционен съд, изборът на конституционни съдии на федерална провинция с обикновено мнозинство от съответния парламент не нарушава съдебната независимост.[75]
IV. Независимост на съдиите
1. Несменяемост на съдиите
Един от аспектите на личната независимост е пожизненото назначаване до пенсиониране, което обикновено е при навършване на 65 г.[76] По принцип съдиите трябва да бъдат назначавани на редовна и постоянна длъжност.[77] Те се назначават в конкретен съд.[78] Други съдии, които не се ползват с пълна лична независимост, могат да бъдат назначавани, само доколкото има сериозни причини за това, като например с оглед обучаването на съдии.[79] Стажанти-съдии се назначават като временни съдии. Временното назначение е допустимо единствено въз основа на закона и единствено за функциите, определени в закона.[80] Съдиите, които не са придобили несменяемост, се назначават на изпитателен срок за поне три години и трябва да бъдат назначени пожизнено след изтичане на пет години на тази длъжност.[81]
За Федералния конституционен съд се прилагат специфични правила: мандатът на съдиите от този съд е дванадесет години без възможност за преизбиране. При всички положения мандатът приключва, когато съдия достигне 68 годишна възраст.[82] Съдия може да поиска да бъде освободен по всяко време. Преди изтичането на неговия или нейния мандат съдия от Федералния конституционен съд може да бъде принудително пенсиониран или освободен от длъжност само по силата на пленарно решение, което следва да отговаря на строги изисквания.[83] Подобно решение досега не е приемано.
2. Обхват на съдебната власт и правомощия
Съгласно член 92, ал.1 от Основния закон:
“Съдебната власт принадлежи на съдиите, тя се упражнявана от Федералния конституционен съд, федералните съдилища, предвидени в Основния закон и от съдилищата на федералните провинции.”
Съдебната власт се упражнявана единствено от съдилищата като институции и не представлява упражняване на лична власт.[84] Съответно, защитата на личната независимост не цели да служи на съдиите като отделни личности, а е в интерес на правосъдието.
Въпреки това защитата на съдебната независимост в Германия е широкообхватна съгласно тълкувателната практика на съдилищата.[85] Според Федералния върховен съд личната независимост дори защитава съдията от регулиране на неговото работно време. Извън съдебните заседания тя или той е свободен да избира своето работно време и място на работа. Федералният върховен съд е постановил също, че в процеса по взимане на решение съдията трябва да бъде свободен от всякакви контекстуални или други заобикалящи го ограничения.[86] Ако присъствието в съда не се налага заради заседания, съдията е свободен да работи където и когато поиска.[87]
За да се гарантира съдебната независимост, Федералният закон за съдиите им възлага и задължения. При клетва съдията трябва да се задължи да упражнява своите правомощия в съответствие с Основния закон и законите на Германия, да отсъжда в съответствие със своята съвест без значение спрямо кое лице и да служи само на истината и справедливостта.[88] Тази клетва показва, че личната независимост не се отнася само до външни намеси. Тя изисква и вътрешна независимост, която е отговорност на самия съдия.[89] От съдиите се изисква да бъдат безпристрастни, непредубедени и отворени към различи гледни точки, които им позволяват да изследват критично и да преценяват изложеното от страните в процеса.[90] Федералният конституционен съд често се позовава на концепциите за безпристрастност, неутралност и дистанцираност.[91]
Съгласно чл. 39 от Федералния закон за съдиите (DRiG) те следва да се въздържат от политическа активност. Съдиите трябва да действат във и извън упражняването на тяхната длъжност, включително в политически дейности, по начин, който не опорочава тяхната независимост. Това задължение се смята по-скоро за гаранция за съдебната независимост, отколкото за намеса в нея.[92] Задължението за въздържане от публични изявления и колективно изразяване на мнения е спорно[93] и е било предмет на различни съдебни дела.[94]
3. Независимост и дисциплинарен контрол
За да се гарантира, че съдиите ще действат съобразно своя дълг, те подлежат на дисциплинарен надзор, при условие че принципът на функционална независимост е гарантиран.[95] Основната причина е правото на достъп до правосъдие.[96] Надзорът включва наблюдение и мерки за поправяне на поведението. Съдиите подлежат на забележки по отношение на изпълнение на техните официални функции и могат да бъдат съветвани да изпълняват задълженията си без забавяне и прилежно, освен ако това не съставлява намеса във функционалната съдебна независимост.[97] Ако даден съдия смята, че надзорна мярка нарушава неговата или нейната независимост, въпросът може да бъде отнесен до компетентния съд за произнасяне.[98] Мерките на надзорния съвет могат да бъдат предмет на обжалване, дори ако са с непряко въздействие върху съдебната функция.[99]
Както беше споменато по-горе, може и да не става дума за намеса в съществените съдебни функции.[100] Недопустими са дори непреки указания или психологическо въздействие, които имат ефект върху хода на правосъдието.[101] Има един единствен случай, в който намесата на дисциплинарния надзор е била позволена - в случай на явно погрешно решение на съдия, постановено в нарушение на закона. В този случай съдията в нарушение на Закона за съдебната власт (§§ 177, 178 GVG) е заповядал адвокат да бъде изгонен насила от съдебната зала.[102] Следователно не е имало основание да се възрази срещу дисциплинарните мерки на основание съдебната независимост, като принцип на върховенството на закона. По отношение на насрочването на дела, съдията не може да бъде задължен да решава специфичните дела с приоритет.[103] Позволено е обаче да се изиска от съдия да приоритизира с оглед ефикасност и в съответствие със закона.[104]
От друга страна, функциите, засягащи външната сфера на съдебната дейност, като отдалечени от правораздаването, подлежат на дисциплинарен надзор.[105] Това включва вида и формата на решенията, дори ако решението само по себе си е упражняване на съществени съдебни функции.[106] Мерки, които целят да гарантират дисциплинираното протичане на работата, са допустими.[107] Например своевременното насрочване на съдебно заседание може да бъде предмет на надзор.[108] Съдия може да бъде призован да обясни прекомерната продължителност на определен съдебен процес.[109] Несъдебните функции, като административните задачи[110] и личното поведение, не са защитени от съдебната независимост и поради това също подлежат на надзор, при условие че се отразяват на официалните задължения на съдията.[111] Допустими са също личните атестации[112] и наказателното преследване за извращаване на правосъдието.
4. Финансова независимост на съдиите
Законът предвижда гаранция за адекватно заплащане.[113] Редица основни гаранции относно възнаграждението и пенсията са изведени от германския Конституционен съд, за да бъде осигурена личната независимост.[114]
V. Освобождаване от длъжност и преместване
Друг аспект на личната независимост е, че по принцип съдиите, назначени на постоянна длъжност, не могат да бъдат освободени от длъжност или преместени в друг съд против тяхната воля.[115] Мерки със сходен ефект, например отстраняване на съдия от съдебни функции чрез преразпределение на отговорностите, са също недопустими.[116] Допустимо е обаче въз основа на закона временно отстраняване от длъжност в случай на формални дисциплинарни процедури.[117]
1. Основания за освобождаване
Съгласно член 97, ал.2 от Основния закон:
Съдиите, назначени на постоянна и редовна длъжност могат да бъдат освободени от длъжност без тяхно съгласие преди изтичане на мандата им или да бъдат за постоянно или временно отстранени от служба, или да бъдат преместени, или пенсионирани против волята им само по силата на съдебно решение и само на основанията и по реда, определени от закона. Законодателството може да установи възрастови граници, при достигането на които съдии, назначени пожизнено, се пенсионират. При промяна на структурата на съдилищата или техните райони, съдиите могат да бъдат преместени в друг съд или отстранени от длъжност, при условие че запазят пълното си възнаграждение.
Принципите на несменяемост и непреместваемост се отнасят както за федералните, така и за съдиите от федералните провинции. Освен член 97, ал. 2 от Основния закон някои конституции на федералните провинции също са инкорпорирали тази гаранция.[118]
Основанията за освобождаване от длъжност са конкретизирани в Закона за федералните съдии (§ 21 DRiG). Основанията са преимуществено формални и целят да гарантират независимия статус на съдията, като inter alia предотвратяват несъвместимост. Заемането на друга държавна длъжност, постъпването в армията и загубата на германско гражданство по правило водят до автоматично освобождаване от длъжност. Съдията се освобождава в следните случаи: ако съдията откаже да положи задължителната клетва съгласно § 38 от Федералния закон за съдиите; ако е член на парламента;[119] ако навърши възраст за пенсиониране или стане неспособен да изпълнява своята длъжност;[120] ако стане жител на друга държава без разрешение, или по негова молба.[121] Тези основания отразяват необходимите изисквания за назначение на съдиите.[122]
Освобождаване от длъжност въз основата на съдебно решение е възможно, ако съдията е осъден на нe по-малко от една година лишаване от свобода за извършването на умишлено престъпление; ако съдията е осъден за извършаване на държавна измяна, за застрашаване на демократичния ред или застрашаване на националната сигурност на Германия; ако със съдебно решение е постановена невъзможност за съдията да заема държавни длъжност или в случай на отнемане на основни права по силата на член 18 от Основния закон.[123]
В заключение – федералната Конституция урежда съдебен импийчмънт. Член 98, ал. 2 от Основния закон гласи:
Ако федерален съдия наруши принципите на Основния закон или конституционния ред на Федерална провинция в това свое качество или неофициално, Федералният Конституционен съд по искане на Бундестага може с мнозинство от две-трети да постанови съдията да бъде преместен или пенсиониран. В случай на умишлено нарушение, той може да го освободи от длъжност.
Съгласно член 98, ал. 5 федералните провинции могат да приемат съответни разпоредби по отношение на техните съдии. Федералните провинции са упражнили тази своя компетентност в своите конституции.[124] Решенията по дела за съдебен импийчмънт остават в компетентността на Федералния конституционен съд.[125]
Съдия може да бъде ограничен при упражняването на своите съдебни функции без това да доведе до прекратяване на неговото или нейното правоотношение, на основанията, предвидени в § 30 от Федералния закон за съдиите (DRiG).[126] Тази форма на освобождаване от длъжност или преместване на редовен съдия или на временно назначен съдия без негово писмено съгласие, е допустима на основание влязло в сила съдебно решение в случай на импийчмънт съгласно член 98, ал. 2 и ал. 5 от Основния закон в случай на съдебно дисциплинарно производство, в случай че това се налага от интересите на правосъдието[127] или в случай на промяна на структурата на съдилищата.[128]
2. Орган, оправомощен да освобождава съдии и да приема окончателни решения по отношение налагането на дисциплинарни мерки
По принцип съдиите могат да бъдат освобождавани само въз основа на съдебно решение. Съществува специална колегия във Федералния върховен съд, която разглежда въпросите на надзора върху федералните съдии (“Dienstgericht”).[129] Тя постановява окончателните решения по дисциплинарни производства, при преместване на съдии, освобождаване от длъжност и пенсиониране поради нетрудоспособност и постановява решения по жалби срещу командироване и по жалби срещу дисциплинарни мерки, за които се твърди, че нарушават съдебната независимост.[130] Колегията решава и по отношение на отмяна на решения на дисциплинарните съдилища на федералните провинции.[131] В интерес на съдебната независимост терминът “дисциплинарни мерки” се тълкува широко и включва всички мерки от страна на надзорния орган, които имат пряко отражение върху изпълнението на съдебната длъжност.[132] Всяка мярка, която може да окаже влияние върху професионалното изпълнение на задълженията на съдията, може да бъде предмет на обжалване. Например, интервю в медиите на министъра на правосъдието, в което се критикува професионалният или личният живот на съдия, би могло да се отрази на неговата или нейната независимост.
VI. Заключение
Съдебната независимост в Германия е довела до ширкообхватна защита на съда. Основните принципи са заложени във федералната Конституция и са развити в няколко закона на ниво федерация и федерални провинции, а съдилищата са определили точно параметрите и обхвата на съдебната независимост. Някои от делата, като например – за недопустимостта да бъде регулирано работно време на съдиите, биха могли да повдигнат въпроси относно това дали концепцията за съдебна независимост не е прекомерно разширена. Съответно има гласове, които призовават за преоценка и фокусиране върху конституционните гаранции.[133] Все пак съдебната независимост не е привилегия или самоцел. Нейната цел е да закриля върховенството на закона.
Тежките нарушения на съдебната независимост са изолирани случаи. Съдебната независимост най-често е използвана за защита срещу надзорни мерки. По принцип има по-малко намеси от страна на другите власти, отколкото вътрешните, в самата съдебна власт.[134]
Актуален дискусионен въпрос, свързан със съдебната независимост, е въвеждането на съвременни надзорни механизми, които целят да осигурят ефективност. Основната идея е да бъдат въведени техники на бизнес управлението в администрацията на правосъдието и бюджета, за да бъде подобрена производителността.[135] Планираното преструктуриране на начина на работа на съда е тема на оживена дискусия.[136]
Превод: адв. Симеон Стойчев
* Аня Зайберт-Фор е професор по международно публично право и член на Комитета по правата на човека към ООН. В периода 2008 - 2013 г. е ръководител на изследователската група "Минерва" в "Макс Планк" институт за сравнително и международно публично право, Хайделберг, ФРГ. От 2012 г. преподава в ЮФ на Гьотигенския университет. Проф. Зайберт-Фоор е била гостуващ професор в университетите Кеймбридж и Джорджтаун. В продължение на няколко години преподава в Хайделбергския университет. През 2008 г. получава субсидия, която се предоставя на изключителни научни работници от страна на уважаваното Дружество за научни изследвания "Макс Планк".
[1] BVerfGE 2, 307, в 320; 87, 68, в 85. За гаранцията за съдебна независимост в Германия по принцип, виж e.g. J. Limbach, Im Namen des Volkes - Macht und Verantwortung der Richter, 1999, 89-104; A. Baer, Die Unabhangigkeit der Richter in der Bundesrepublik Deutschland und in der DDR, 1999; J. Zdtzsch, Richterliche Unabhangigkeit und Richterauswahl in den USA und Deutschland; J. Limbach, Die richterliche Unabhangigkeit - ihre Bedeutung fur den Rechtsstaat, Neue Justiz 1995, 281; F. Lansnicker, Richteramt in Deutschland, 1996. Виж също K. Eichenberger, Die richterliche Unabhangigkeit als staatsrechtliches Problem, 1960.
[2] Съдебната независимост освен това е имплицитно гарантирана в член 20 и 92 от Основния закон. За статуса на съдиите виж G. Barbey, Der Status des Richters, in: J. Isensee/ P. Kirchhof (eds.), Handbuch des Staatsrechts, Vol. III, 2nd ed., 1996, 815-857; Niebler, Die Stellung des Richters in der Bundesrepublik Deutschland, DRiZ 1981, 281.
[3] Съответно, съдиите, назначени или от федералното правителство, или от федералната провинция. See § 3 DRiG.
[4] Член 95 от Основния закон. Виж също чл. 96 за другите федерални съдилища.
[5] Това включва съдилищата от втора и трета инстанция, а именно “Landgerichte” и “Oberlandesgerichte” за граждански и наказателни производства.
[6] Чл. 65 (2) Bad-Wurtt Verf; Чл. 85 Bay Verf; Чл. 63 (1) Berlin Verf; Чл. 135 (1) Brem Verf; Чл. 62 (1) Hamb. Verf; Чл. 126 (2) Hess Verf; Чл. 39 (3) Niedersachs Verf; Чл. 121 Rheinl.-Pfalz Verf; Чл. 110 Saar Verf; Чл. 36 (1) SchlHLandessatzung; Чл. 108 (1) Brand Verf; Чл. 76 (1) Meckl-Vorp. Verf.; Чл. 55 (2) Sachs.Verf; Чл. 83 (2) Sachs-Anh Verf; Чл. 86 (2) Thur Verf.
[7] Виж глава IV “Deutsches Richtergesetz” (§§ 25 и сл.).
[8] § 1 GVG; § 25 DRiG.
[9] BVerfGE 27, 211, в 217; 48, 246 в 263. J. Wittmann, Richterliche Unabhangigkeit - Freiheit und Verantwortung, в: Hans-Detlef Horn (ed.), Recht im Pluralismus, Festschrift fur Walter Schmitt Glaeser zum 70. Geburtstag, 2003, 363, в 366.
[10] Чл. 20, ал. 2 от Основния закон.
[11] Виж S. Detterbeck, чл. 97, в: M. Sachs/ U. Battis (eds.), Grundgesetz- Kommentar, 3rd ed., 2003, 1563 (Rn.1).
[12] R. Wassermann (ed.), Kommentar zum Grundgesetz fur die Bundesrepublik Deutschland (Alternativ Kommentar), 2nd ed., том 2, 1989, чл. 97, Rn.ff.
[13] § 29 DRiG; § 839 (2), 1 BGB. За последното виж T. Tombrink, Der Richter und seine Richter - Fragen der Amtshaftung fur richterliche Entscheidungen, DRiZ, 2002, 296.
[14] BVerfGE 12, 81, в 88; 55, 372, в 391. Виж също § 26 (3) DRiG.
[15] BVerfGE 26, 185, в 201.
[16] Свободата от намеса на страните не може да бъде компрометирана на основата на нормативен акт. BVerfGE 21, 139, в 146; 26, 141, в 154; 30, 149, в 153.
[17] BVerfGE 3, 214, в 224; 27, 321, в 322; 87, 68, в 85.
[18] W. Meyer, в: I. v. Munch/ P. Kunig (ed.), Grundgesetz-Kommentar, Vol. 4/5th ed., 2003, чл. 97, 705 (Rn.8).
[19] BVerfGE 12, 81, в 88; 26, 79, в 93 и 96; 38, 1, в 21.
[20] BGHZ 57, 344, в 348. C. D. Classen, в: H. v. Mangoldt/ F. Klein/ C. Starck (eds.), Das Bonner Grundgesetz, Kommentar, Vol. 3, 2001, Rn. 18.
[21] D. Leuze, Richterliche Unabhangigkeit, DOD 4/2005, 78, в 79.
[22] BGH, NJW-RR 2002, 574, в 575.
[23] Дали дадено съдебно решение може да бъде основание въобще за дисциплинарно производство е спорен въпрос. O. R. Kisse/ H. Mayer, Gerichtsverfassungsgesetz, 4' ed., 2005, § 1 GVG, Rn. 202.
[24] § 339 StGB. Това изисква умишлено и тежко нарушение на закона. BGHSt 32, 363; 40, 40; 44, 258.
[25] § 839 (2), 1 BGB. виж BGHZ 50, 19.
[26] BVerfGE 12, 67, в 71; 38, 1, в 21.
[27] S. Detterbeck, в: Sachs (бел. 11), Rn.12.
[28] Ibid. Rn.12.
[29] По отношение на този проблем виж R. Mishra, Zulassigkeit und Grenzen amtlicher Urteilsschelte, 1997; G. Kisker, Zur Reaktion von Parlament und Exekutive auf „unerwunschte“ Urteile, NJW 1981, 889.
[30] BVerfGE 14, 56, в 69; 26, 186, в 198; 27, 312, в 322; 31, 137, в 140; 36, 174, в 185; 60, 175, в 214.
[31] BVerfGE 26, 79, в 92 и сл.; 55, 372, в 389.
[32] Но сливането на министерството на правосъдието и министерството на вътрешните работи в Северен Рейн-Вестфалия не беше счетено за недопустимо от страна на компетентния съд. VerfGH NW NJW 1999, 1243 и сл.
[33] Включително подсъдността по избор и разпределението на делата.
[34] BGHZ 42, 163, в 169.
[35] BGHZ 67, 184, в 188.
[36] BGHZ 67, 184, в 188.
[37] BGHZ 77, 70, в 72.
[38] BGHZ 71, 9, в 11.
[39] BGHZ 47, 275, в 284 и сл.
[40] Виж по-долу 3.
[41] BVerfG, NJW 1996, 2149, в 2150 и сл.
[42] BVerfG, NJW 1996, 2149, в 2150.
[43] Подзаконовите нормативни актове са правнобвързващи, ако са конституционносъобразни. BVerfGE 18, 52, в 59; 19, 17, в 31 и сл.
[44] BVerfGE 87, 278; 78, 123, в 126. За дефиниция за произвол виж BVerfGE 62, 189, в 192; 86, 59, в 62. Въпреки това, законът предвижда изключения, като например § 31 (1) и (2) BVerfGG (Закон за федералния конституционен съд).
[45] BVerfGE 87, 278.
[46] Виж също § 1 GVG. Алтернативна основа за структурната независимост е предвидена в чл. 92 и 95 от Основния закон.
[47] Виж също Чл. 97 от Основния закон, който изисква разделението на съдебните и административни функции.
[48] E. Schmidt-Jorzig, Aufgabe, Stellung und Funktion des Richters im demokratischen Rechtsstaat, NJW 1991, 2377, в 2381. За да бъдат оправдани тези двойни функции, се извеждат аргументи от § 36 DRiG, който единствено споменава несъвместимост с членство във федералния парламент или парламентите на федералните провинции.
[49] BVerfGE 14, 56, в 69.
[50] BVerfGE 12, 81, в 88.
[51] BVerfGE 12, 81, в 88.
[52] Чл. 97, ал. 2 от Основния закон. Виж също по-долу при V.1.
[53] Редовните съдии не могат да упражняват други функции различни то съдебните и да заемат друга постоянна длъжност.
[54] Правното основание е принципът от чл. 33 (5) от Основния закон. BVerfGE 12, 81 (88). Но виж BVerfGE 14, 56, в 71 и сл.
[55] Виж също § 38 (1) DRiG. За назначенаването на съдиите по принцип виж S. Khorrami, Das Einstellungs-und Beforderungsverfahren englischer und deutscher Richter, 2005.
[56] § 5 b DRiG.
[57] § 5 a (1) DRiG.
[58] § 9 DRiG.
[59] Виж e.g. чл. 69 Berlin Verf; чл. 136 Brem Verf; чл. 63 Hamb. Verf; чл. 127; Hess Verf; чл. 122 (1) и 126 (1) Rheinl.-Pfalz Verf; чл. 111 Saar Verf.
[60] Чл. 33 (2) и 60 от Основния закон; чл. 51 BadWurttVerf.; чл. 69 Berl Verf.; чл. 63 (1) Hbg. Verf.; чл. 29 II Nds Verf; чл. 31 SchlH Verf.
[61] § 17 DRiG.
[62] Чл. 94 от Основния закон, виж също BVerfGG.
[63] Чл. 94, ал. 1 от Основния закон.
[64] § 6 V und § 7 BVerfGG. Те гласят следното:
Член 6
(1) Съдиите избрани от Bundestag се избират непряко.
(2) Bundestag избира чрез пропорционално представителство дванадесетчленна изборна комисия за избор на съдии за Федералния конституционен съд. Всяка парламентарна група може да предлага кандидати на комисията. Броят на кандидатите, избрани от всяка листа се изчислява от общия брой гласове, подадени за всяка листа, в съответствие с метода d’Hondt. Членовете се избират в поредността, в която са посочени в листата. Ако член на изборната комисия се оттеглят или не е в състояние да изпълнява своите функции, последният се замества от следващия член от същата листа.
(3) Най-възрастния член на изборната комисия незабавно с едноседмично предизвестие свиква заседание на комисията за избора на съдии и председателства заседанието, което продължава до избора на всички съдии.
(4) Членовете на изборната комисия са задължени за спазват поверителност, както относно обстоятелства от личен характер, които касаят кандидатите, и които са им станали известни в резултат на дейността им в комисията, така и по отношение на дискусиите и гласуванията в комисията.
(5) За да бъде избран, съдията тряба да получи поне 8 гласа.
Член 7
Съдиите, избирани от Bundesrat, се избират с мнозинство от две трети от гласовете.
[65] § 6 BVerfGG. За въпроса дали тази процедура е съвместима с чл. 94, ал. 1 и за предложенията за реформи виж S. Koch, Die Wahl der Richter des BVerfG, ZRP 1996, 41-44.
[66] BVerfGE 40, 356 и сл.; 65, 153, в 154 и сл. Виж също A. Vofikuhle, в: H. v. Mangoldt/ F. Klein/ C. Starck (eds.), Das Bonner Grundgesetz, Kommentar, том 3, 2001, чл. 94, Rn. 14-15.
[67] § 10 BVerfGG.
[68] Член 11 от Закона за Федералния конституционен съд (BVerfGG).
[69] Чл. 95, ал. 2 от Основния закон. Виж също § 2 и сл. RiWahlG.
[70] Виж чл. 98, ал. 3 от Основния закон.
[71] Чл. 98, ал. 4 от Основния закон.
[72] За детайлен преглед виж J. Schmidt-Rdntsch, Deutsches Richtergesetz, Kommentar, 5t ed., 1995, § 8, пар. 4-15. За необходимите параметри на съдебния подбор на основата на Основния закон, виж E.-W. Bockenforde, Verfassungsfragen der Richterwahl, 1974.
[73] E. Schmidt-Jorzig (бел. 48), 2382.
[74] E. Schmidt-Jorzig (бел. 48), 2381; A. Emmerlich, FAZ 6.2.1986, в 9; B. Erhard, FAZ 10.2.1986, в 9; B. Erhard, Gedanken zur Wahl der Richter des Bundesverfassungsgerichts und der obersten Gerichtshofe des Bundes, в: F. Klein (ed.), Der Bundesfinanzhof und seine Rechtsprechung, Festschrift fur H. Wallis, 1985, 35, в 41 и сл.
[75] BVerfG, NJW 1999, 638, в 640.
[76] § 10 DRiG; § 15 VwGO.
[77] Чл. 97, ал. 2 от Основния закон; BVerfGE 87, 68, в 85.
[78] § 27 (1) DRiG.
[79] Съществува и възможност за назначаване на съдии със специфична задача за две години, при условие че им предстои да придобият несменяемост. § 14 DRiG.
[80] § 11 DRiG.
[81] §§ 10, 12 DRiG.
[82] § 4 BVerfGG.
[83] § 105 BVerfGG.
[84] G. Barbey (бел. 2), в 824.
[85] За обхвата на съдебните правомощия, вж. частта относно функционалната независимост по-горе.
[86] BGHZ 113, 36 = NJW 1991, 1103.
[87] BVerwG DOV 1981, 632; BVerwGE 78, 211; BGH NJW 1991, 1103. Critical K. Redeker, Justizgewahrungspflicht des Staates versus richterliche Unabhangigkeit?, NJW 2000, 2796.
[88] § 38 (1) DRiG.
[89] E. G. Mahrenholz DRiZ 1991, 433 и сл..; E. Benda, Bemerkungen zur richterlichen Unabhangigkeit, DRiZ 1975, 166.
[90] G. Barbey, (бел. 2), 832.
[91] BVerfGE 21, 139, в 146; 26, 141, в 154.
[92] § 39 DRiG.
[93] W. Rudolf, Meinungs- und Pressefreiheit in der „verwaltungsrechtlichen Sonderverbindung“ der Soldaten, Beamten und Richter, in: P. Selmer (ed.), Gedächtnisschrift für Wolfgang Martens, 1987, 199.
[94] Виж например BVerfG, в: NJW 1983, 2691.
[95] BVerfG, DRiZ 1975, 284. Виж също § 26 (1) DRiG. H. Grimm, Richterliche Unabhangigkeit und Dienstaufsicht in der Rechtsprechung des Bundesgerichtshofs 1972; G. Pfeiffer, Zum Spannungsverhaltnis richterlicher Unabhangigkeit - Dienstaufsicht - Justizgewahrungspflicht, в: A. R. Lang (ed.), Festschrift fur K. Bengl, 1984, 85.
[96] H.-J. Papier, Die richterliche Unabhangigkeit und ihre Schranken, NJW, 2001, 1089, в 1091.
[97] § 26 (2) DRiG.
[98] § 26 (3) DRiG.
[99] BGHZ 90, 40, в 48 и сл.
[100] Виж II. 1.b. разграничението между съществени функции и функции от външната сфера не без прието без критика. Според критиците, разграничението не е ясно и не трябва да има вмешателство в съществените функции в случай на отявлени грешки. N. Achterberg, Die richterliche Unabhangigkeit im Spiegel der Dienstgerichtsbarkeit, NJW 1985, 3041, в 3045.
[101] BGHZ 42, 163, в 169 и сл.; 70, 1, в 4; 90, 41, в 43 и сл.
[102] BGHZ 67, 184, в 187 и сл.
[103] BGH, NJW 1987, 1197, в 1198.
[104] BGH, NJW 1998, 421, в 422.
[105] BGHZ 42, 163, в 169; BGH, NJW-RR 2001, 498, в 499.
[106] BGHZ 67, 184, в 187; 90, 41, в 45.
[107] BGHZ 90, 41, в 45.
[108] BGH, DRiZ 1997, 467, в 468.
[109] BGH, DRiZ 1991, 20, в 21.
[110] Виж § 4 (2) No. 1 DRiG.
[111] BGH, DRiZ 1977, 215 и сл.
[112] BVerwGE 62, 135, в 138; BGH NJW 1988, 419 и сл.
[113] BVerfGE 12, 81, в 88; 23, 321, в 325; 26, 79; 26, 141, в 157; 32, 199; 56, 146.
[114] BVerfGE 8, 1, в 17 и сл.; 11, 203, в 215 и сл.; 44, 249, в 265 и сл.; 56, 146, в 164 и сл.; 56, 353, в 359; 61, 43, в 58 и сл.
[115] BVerfGE 14, 56, в 70; 26, 186, в 198 и сл. Виж също § 21 DRiG.
[116] BVerfGE 17, 252, в 259, 262.
[117] BVerfG, NJW 1996, 2149, в 2150.
[118] Виж например чл. 66 (1) Bad-Wurtt Verf; Art. 87 Bay Verf; чл. 137 Brem Verf; чл. 128 Hess Verf; чл. 122 (2-4) Rheinl.-Pfalz Verf; чл. 111 Saar Verf. За въпроса за непреместваемостта виж R. Groschner, Reichweite richterlicher Inmovibilitat im Verfassungsstaat des Grundgesetzes, 2005.
[119] Виж § 36 DRiG.
[120] Виж § 34 DRiG.
[121] § 21 (2) DRiG. За освобождаването на съдии при условията на пробация и назначенията за определена задача, виж §§ 22, 23 DRiG.
[122] Виж по-горе III. 1.
[123] § 24 DRiG.
[124] Виж например чл. 66 (2) Bad-Wurtt Verf; чл. 63 (3), (4) Hamb. Verf; чл. 40 Niedersachs Verf; чл. 73 Nordrh.-Westf Verf; чл. 123 Rheinl.-Pfalz Verf; чл. (2) SchlHLandessatzung.
[125] Чл. 98, ал. 5 от Основния закон.
[126] J. Schmidt-Rdntsch (бел. 72), § 30, пар. 9.
[127] Виж § 31 DRiG.
[128] Виж § 32 DRiG.
[129] § 61 DRiG.
[130] § 62 DRiG.
[131] §§ 62 (2), 77 DRiG.
[132] BGHZ 93, 238, в 241.
[133] G. Barbey, (бел. 2), 828; E. Schmidt-Jorzig, (бел. 48), 2377 и сл.
[134] S. Haberland, Problemfelder fur die richterliche Unabhangigkeit, DRiZ 301, в 310.
[135] Виж например C. Schutz, Der okonomisierte Richter: Gewaltenteilung und richterliche Unabhangigkeit als Grenzen Neuer Steuerungsmodelle in den Gerichten, 2005; U. Mdurer, Justiz - Aufbruch oder Abbruch? - Ressourceneinsatz und Arbeitsleistung der Justiz, DRiZ 2000, 65, в 66; B. Kramer, Modernisie- rung der Justiz: Das Neue Steuerungsmodell, NJW 2001, 3449 и сл.; K. F. Rohl, Justiz als Wirtschaftsunternehmen, DRiZ 2000, 220-230; W. Hoffmann- Riem (ed.), Reform der Justizverwaltung - Ein Beitrag zum modernen Rechtsstaat, 1998.
[136] H. Schulze-Fielitz, в: H. Dreier (ed.), Grundgesetz-Kommentar, том 3, 2000, чл. 97, Rn. 35.