Петромир Андреев*

За написването на тази статия бях провокиран от статията на адвокат Силвия Петкова „Коронавирус. Лишаване от свобода за нарушаване на карантина“,публикувана в Lex.bg, в която се прави задълбочен анализ на изменения състав на престъплението по чл. 355, ал.1 и 2 от НК[1]. Авторката обръща внимание и на конкуренцията между тази наказателноправна норма и паралелната административнонаказателна норма и предлага критерии, по които да се преценява кога ще е приложима по-тежката форма на репресия (тази по чл. 355 от НК), и кога – по-леката. Обсъждат се и възможните хипотези, когато би било възможно едно лице, осъществило състава на престъплението по чл. 355, ал. 1 или по чл. 355, ал. 2 от НК, да получи ефективно наказание „лишаване от свобода“.

Считам, че предвиденото наказание „лишаване от свобода“ на практика би било изключително контрапродуктивно в настоящата ситуация, а и по принцип – като се има предвид самата характеристика на престъпния състав. Без да претендирам за изчерпателност, пиша долните редове с единственото желание да провокирам читателите да се замислят върху логическото изграждане на санкцията за въздигнатото в престъпление противоправно поведение в чл. 355 от НК.

Безпредметно е да преразказвам подробно обсъдените от С. Петкова основни характеристики на състава на престъплението по чл. 355 от НК. Затова, използвайки разсъжденията в горепосочената статия като основа, ще се насоча директно към същината на въпроса.

*студент 5 курс в ЮФ на УНСС; стажант в Софийски районен съд.

[1]Изменен с ДВ, бр. 28 от 2020 г.

С Определение от 28.04.2020 г. Конституционният съд на германската провинция Саарланд допусна привременна мярка за облекчаване на въведената от провинциалното правителство с Постановление от 17 април 2020 г. забрана за излизане от домовете без уважителна причина. Решението, макар и не окончателно, съдържа мотиви, които показват за първи път становището на германските съдилища относно въведените ограничения на свободата на придвижване и развиват концепцията за това при какви условия е допустимо органите на изпълнителната и законодателната власт да упражняват извънредни правомощия. Тук публикуваме прессъобщението на съда и кратко извлечение от мотивите на решението, заедно с кратко въведение от преводача относно оспорвания акт и процедурата, по която е постановено определението.

Атакуваната разпоредба и ролята на провинциалните конституционни съдилища

Атакувана е разпоредба от Постановление на правителството на провинция Саарланд за борба с пандемията от коронавирус от 17.04.2020 г., изменена с Второ постановление за изменение на Постановлението на правителството на провинция Саарланд за борба с пандемията от коронавирус от 16.04.2020 г., която гласи следното:

„§ 2. Ограничения на престоя на обществени места

(1) Престоят на обществени места е разрешен само поединично или в кръга на членовете на домакинството и най-много на още едно друго лице, живеещо извън домакинството. ... Спрямо други лица на обществени места е задължително спазването на разстояние от минимум два метра там, където това е възможно. ...

(3) Напускането на собственото жилище е позволено при условията на ал. 1 само при доказване на уважителни причини. Уважителните причини са, както следва:

1. упражняване на професионална дейност, посещение на детски заведения в случаите на гледане на деца по изключение[1]или полагане на изпити;

2. ползване на медицински, ветеринарномедицински или психопедагогически грижи, по-конкретно прегледи при лекар, други медицински манипулации, даряване на кръв, както и посещение при близки с медицинска професия, доколкото това е спешно необходимо от медицинска гледна точка;

3. посещение на магазини за снабдяване с вещи от ежедневна необходимост или посещение на други магазинни обекти и локали, както и предприятия по смисъла на § 5;

4. посещение на регистрирани съжители, стари или болни хора, или хора с увреждания извън институции и упражняване на право на разходка в съответния частен имот;

5. придружаване и оказване на помощ на нуждаещи се от подкрепа лица и ненавършили пълнолетие, включително в случаите на помощ в рамките на съседската общност;

6. придружаване на умиращи и погребения в най-тесен семеен кръг;

7. спорт и разходка на открито, но във всички случаи с не повече от още едно друго лице или с членове на собственото домакинство;

8. осъществяване на спешно необходими контакти с учреждения, съдилища, съдебни изпълнители, банки, адвокат и нотариуси, счетоводители и данъчни консултанти;

9. участие в спешно необходими заседания на почетните членове на органи на учреждения, корпорации и фондации на публичното право;

10. действия за грижа за животни;

11. посещения на библиотеки и архиви;

12. добиване на дърва за огрев заедно с членове на домакинството и с не повече от още едно друго лице.

В случаи на проверка уважителната причина следва да бъде доказана.“

Атакуваното постановление е акт на правителството на самоуправляваща се федерална провинция – една от съставните части на Федерална република Германия, която има свои законодателни и изпълнителни органи и компетентност в опазването на обществения ред. Гражданин на провинция Саарланд (на границата с Франция) е оспорил мерките на правителството на същата провинция пред Конституционния съд провинцията, като е поискал и постановяване на временна мярка – спиране на действието на акта на правителството. Освен Федерален конституционен съд в някои провинции на Германия, включително в Саарланд, действат и провинциални конституционни съдилища, които имат компетентност да проверяват съответствието на актове на съответната федерална провинция с федералния Основен закон и с провинциалната конституция. Както се отбелязва в съобщенията на съда, ограниченията в провинция Саарланд са били по-тежки от тези в други федерални провинции, като е въведена забрана за излизане от дома без наличие на някоя от изчерпателно посочените уважителни причини. По-долу представяме текста на съобщението до медиите и кратко извлечение от основните мотиви на определението, изготвено от съда (т.нар. „антетка“). Пълният текст на определението на немски език е достъпен на адрес: https://www.verfassungsgerichtshof-saarland.de/verfghsaar/dboutput.php?id=352(след последване на линка „Anzeigen als PDF“).

Превод от немски език: Андрей Георгиев, съдия в Софийския районен съд

[1]Преводът не е съвсем буквален, тъй като се налага да се използва описателен подход с оглед на въведеното в германското законодателство правно понятие „Notbetreuung“ – осигуряване на грижа в извънредни обстоятелства, което се отнася за правото на децата на т.нар. „критични работници“ (чиято работа не следва да прекъсва) в детските градини – б. пр.

Представяме на вниманието на българската юридическа общност определението на Федералния конституционен съд на Германия относно въвеждането на привременни мерки срещу забраните за извършване на масови религиозни служби във връзка с пандемията от новия коронавирус SARS-nCov-2, което беше постановено в навечерието на Великден 2020 г. (по католически стил). Определението е почти идентично като текст с предходно такова – по дело 1 BvQ 28/20, постановено предходния ден. Произнасянето не е по конституционосъобразността на подобни мерки (която предстои да бъде проверявана в процеси по същество, които все още не са образувани), а единствено по въпроса дали с оглед сериозното засягане на религиозна свобода съдът може да се произнесе с привременни (обезпечителни) мерки, които да гарантират провеждането на литургиите за Великденските празници. Съдът обсъжда поставените в риск блага и прави преценка дали да допусне обезпечение съгласно прилагания от него досега в значителна степен строг стандарт.

В определението си Федералният конституционен съд изрично отбелязва (в края на 15-ти абзац), че съдилищата не могат да вземат мерки за ограничаване на обществени събрания, които са от компетентността на законодателната и изпълнителната власт, както и че конституционосъобразността на такива мерки ще се разглежда в други производства (6-ти абзац). Поради това определението не може пряко да допринесе за текущите политически дебати в България относно това дали и по какъв ред да се провеждат служби за големите християнски празници – това е задача на компетентните политически власти, която не може да бъде разрешена от съдебната власт.

Определението обаче е ценно, защото представя стандартите за допускане на обезпечения и привременни мерки по дела, в които се разглежда съвместимостта с правото на актове, които могат да засегнат редица хора (по българското право подобна възможност не съществува в конституционния процес, но е допустимо при оспорване на общи – чл. 180, ал. 2 АПК, и нормативни – чл. 196 АПК, актове във връзка с чл. 166, ал. 3 и 4 АПК). Определението представлява интерес и поради начина, по който при предоставеното му ограничено време за произнасяне Федералният конституционен съд се позовава на налични доказателства, както и с указанията, които същият съд дава за начина на използване на наличната научна информация при преценка на мерки на държавната власт, които засягат упражняването на основни права. Изведен е и стандарт, който публичната власт следва да спазва добросъвестно при наличие на множество жалби със сходен предмет по конституционни въпроси (12 абзац).

проф. Витали Таджер**

Анотация: В статията е разгледан въпросът за систематичното място на института на настойничеството и попечителството. Оспорено е становището на проф. д-р Л. Ненова, че настойничеството и попечителството на запретени и над деца е един и същи институт на семейното право, както и че настойникът и попечителят над запретени лица упражнява quasi родителска грижа. Обърнато е особено внимание на института като форма на държавна защита на личността, на правата и интересите на гражданите, които са недееспособни, целите на същия, а именно да се уредят и осигурят грижи за личността и имуществото на лицата. Авторът изтъква, че настойничеството и попечителството като комплексен институт се състои от правни норми, които регулират три групи отношения, едните от които административни, а другите две гражданскоправни. Проф. Таджер намира, че при липса на гражданска кодификация неизбежно правната уредба се оказва разпокъсана между няколко нормативни акта, поради което предлага законодателството да продължи с проектирания Граждански кодекс традицията от ЗЛС, като уреди единно и цялостно настойничеството и попечителството заедно с дееспособността и всички други граждански правоотношения, с които са неделимо свързани.

Ключови думи: sedes materiae, гражданска кодификация, настойничеството, попечителството, семейно право, гражданско право, родителска грижа, настойник, попечител, запретени.

* Публикувано в сп. „Социалистическо право“, 1979, № 12.

** Витали Езра Таджер (03.05.1922 - 26.02.1999), професор, доктор на юриди­ческите науки, Катедра по гражданскоправни науки, в ЮФ на СУ (1953-1987). Роден в София. Завършва СУ, Юридическия факултет, право (1948). Редовна докторантура в същия факултет (1949-1953). Хоноруван асистент в ЮФ (1952). Асистент (1953). Старши асистент (1954). Доцент (1959). Професор (1966). Хоноруван професор (1987). Доктор по право (1953). Доктор на юридическите науки (1976). Декан на ЮФ на СУ (1962-1964). Дългогодишен член на Комисията по икономически и правни науки към ВАК и член на Специализирания научен съвет по право (1985), негов заместник-председател (1992-1993). Съветник в Министерския съвет (1966-1985). Председател на Правния съвет при Българската индустриално-стопанска асоциация (1980-1986). Зам.-председател на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (1985). Консултант при Министерския съвет (1986-1991). Ръководител на работна група към Министерския съвет за изготвяне на Търговския закон (1990). Член на Комисията за защита на конкуренцията, избран от XXXVI НС. За библиография на трудовете на проф. Таджер вж. Юбилеен сборник в памет на проф. Витали Таджер. С., Сиби, 2003, с. 17-45.

Мирослава Тодорова[1]

След решението на Народното събрание за обявяване на извънредно положение на територията на цялата страна от 13 март до 13 април 2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 съдилищата бяха изправени пред необходимостта да създадат подходяща организация за провеждане на съдебните заседания, които не търпят отлагане, така че да не се поставят в риск животът и здравето нито на участниците в процеса, нито на съдиите, съдебната администрация и охраната.

[1] Съдия в Софийския градски съд

Том Голдстийн**

Подобно на редица други държавни институции Върховният съд на САЩ е изправен пред необходимостта да прецени как точно да функционира по време на пандемията от COVID-19. Досега работата на съда протичаше по обичайния начин, като се изключи фактът, че сградата му бе затворена за външни посетители. Досега не е било нужно да се въвеждат по-строги мерки, тъй като последното открито заседание се състоя на 9.03.2020 г., а следващото е насрочено чак след началото на мартенската заседателна сесия, която започва на 23.03.2020 г.

Ще опиша накратко как съдът би провел обичайно заседанието си на 23.03.2020 г. (понеделник). Точно в десет часа би бил даден ход на процедурата по приемане на нови членове на Адвокатската колегия на Върховния съд[1], след което биха се състояли открити заседания по две дела.

*Статията е публикувана в Scotusblog (Supreme Court of United States Blog) https://www.scotusblog.com/2020/03/holding-oral-arguments-during-the-coronavirus-pandemic/?fbclid=IwAR0B9Krzcd5_cM3bYEFnE26cVS88Ff6n068Fwlbiz1DNtoPGkkV8BO00gvE

**Авторът е американски адвокат, член на Адвокатската колегия на Върховния съд на САЩ.

[1] Единствено адвокатите от тази колегия имат право да се явяват по дела пред Върховния съд.

С разпространението на COVID-19 (т. нар. „коронавирус“) италианското правителство предприе някои важни мерки, които имат влияние върху структурата на съдебната система на страната. Издаденият на 8.03.2020 г. Нормативен указ № 11/2020 г.* съдържа извънредни и спешни предписания относно администрирането на висящите дела и вътрешната организация на съдебната власт, целящи да смекчат негативния ефект от епидемията спрямо съдебната дейност.

Безспорно е, че дори в кризисни периоди, в които са налице множество рискове за здравето на населението, осигуряването на качествена правосъдна администрация е от значителна важност. В този смисъл идеята на Нормативния указ е да гарантира ефикасното функциониране на съдебната система.

Нормативният указ предвижда отлагане на откритите съдебни заседания и спиране на всички срокове по висящите граждански, наказателни, данъчни и военни дела. Това дава своето отражение във всеки един от изброените отрасли, но бележките в настоящата статия ще имат за предмет само последствията по отношение на гражданските дела.

Проф. Борис Яновски[2]

Резюме: „Авторът разглежда въпросите на преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Посочва, че тя е главната ценност, до която се стига в резултат на исковото производство. Затова изисква най-голямо уважение и най-пълна защита. Авторът изтъква обаче, че силата на пресъдено нещо може да бъде преодоляна, като се даде възможност за отмяна на решение поради новооткрити факти, били неизвестни на възразяващата страна. Доколкото отмяната дава възможност да бъде продължено изнасянето на фактическия материал, тя в това отношение стои близко до започване на самото исково производство и на обжалването и оттам вече се очертава като близка на редовен способ.Отмяната се развива в резултат на едно предявено право за защита на тази страна – в резултат на едно упражнено право на отмяна. Това право е подобно на правото на иск едно субективно процесуално, т.е. държавно потестативно право. Нещо повече, авторът изтъква, че това право е даже своеобразно продължение на правото на иск, т.е. същото право на иск, само че възникващо и осъществимо при особените условия, при които е допустима отмяната. Авторът посочва, че няма разумно основание отмяната на влезли в сила съдебни решения да бъде поверена на Върховния съд и предлага тя да бъде поверена на второинстанционните съдилища.“

Ключови думи: съдебно решение, непререшаемост, сила на пресъдено нещо, преклудиращо действие, отмяна, възобновяване на гражданско дело, право на иск, право на отмяна, Върховен съд, второинстанционен съд