Петромир Андреев*
За написването на тази статия бях провокиран от статията на адвокат Силвия Петкова „Коронавирус. Лишаване от свобода за нарушаване на карантина“,публикувана в Lex.bg, в която се прави задълбочен анализ на изменения състав на престъплението по чл. 355, ал.1 и 2 от НК[1]. Авторката обръща внимание и на конкуренцията между тази наказателноправна норма и паралелната административнонаказателна норма и предлага критерии, по които да се преценява кога ще е приложима по-тежката форма на репресия (тази по чл. 355 от НК), и кога – по-леката. Обсъждат се и възможните хипотези, когато би било възможно едно лице, осъществило състава на престъплението по чл. 355, ал. 1 или по чл. 355, ал. 2 от НК, да получи ефективно наказание „лишаване от свобода“.
Считам, че предвиденото наказание „лишаване от свобода“ на практика би било изключително контрапродуктивно в настоящата ситуация, а и по принцип – като се има предвид самата характеристика на престъпния състав. Без да претендирам за изчерпателност, пиша долните редове с единственото желание да провокирам читателите да се замислят върху логическото изграждане на санкцията за въздигнатото в престъпление противоправно поведение в чл. 355 от НК.
Безпредметно е да преразказвам подробно обсъдените от С. Петкова основни характеристики на състава на престъплението по чл. 355 от НК. Затова, използвайки разсъжденията в горепосочената статия като основа, ще се насоча директно към същината на въпроса.
*студент 5 курс в ЮФ на УНСС; стажант в Софийски районен съд.
[1]Изменен с ДВ, бр. 28 от 2020 г.