проф. Витали Таджер**

Анотация: В статията е разгледан въпросът за систематичното място на института на настойничеството и попечителството. Оспорено е становището на проф. д-р Л. Ненова, че настойничеството и попечителството на запретени и над деца е един и същи институт на семейното право, както и че настойникът и попечителят над запретени лица упражнява quasi родителска грижа. Обърнато е особено внимание на института като форма на държавна защита на личността, на правата и интересите на гражданите, които са недееспособни, целите на същия, а именно да се уредят и осигурят грижи за личността и имуществото на лицата. Авторът изтъква, че настойничеството и попечителството като комплексен институт се състои от правни норми, които регулират три групи отношения, едните от които административни, а другите две гражданскоправни. Проф. Таджер намира, че при липса на гражданска кодификация неизбежно правната уредба се оказва разпокъсана между няколко нормативни акта, поради което предлага законодателството да продължи с проектирания Граждански кодекс традицията от ЗЛС, като уреди единно и цялостно настойничеството и попечителството заедно с дееспособността и всички други граждански правоотношения, с които са неделимо свързани.

Ключови думи: sedes materiae, гражданска кодификация, настойничеството, попечителството, семейно право, гражданско право, родителска грижа, настойник, попечител, запретени.

* Публикувано в сп. „Социалистическо право“, 1979, № 12.

** Витали Езра Таджер (03.05.1922 - 26.02.1999), професор, доктор на юриди­ческите науки, Катедра по гражданскоправни науки, в ЮФ на СУ (1953-1987). Роден в София. Завършва СУ, Юридическия факултет, право (1948). Редовна докторантура в същия факултет (1949-1953). Хоноруван асистент в ЮФ (1952). Асистент (1953). Старши асистент (1954). Доцент (1959). Професор (1966). Хоноруван професор (1987). Доктор по право (1953). Доктор на юридическите науки (1976). Декан на ЮФ на СУ (1962-1964). Дългогодишен член на Комисията по икономически и правни науки към ВАК и член на Специализирания научен съвет по право (1985), негов заместник-председател (1992-1993). Съветник в Министерския съвет (1966-1985). Председател на Правния съвет при Българската индустриално-стопанска асоциация (1980-1986). Зам.-председател на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (1985). Консултант при Министерския съвет (1986-1991). Ръководител на работна група към Министерския съвет за изготвяне на Търговския закон (1990). Член на Комисията за защита на конкуренцията, избран от XXXVI НС. За библиография на трудовете на проф. Таджер вж. Юбилеен сборник в памет на проф. Витали Таджер. С., Сиби, 2003, с. 17-45.

Мирослава Тодорова[1]

След решението на Народното събрание за обявяване на извънредно положение на територията на цялата страна от 13 март до 13 април 2020 г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 съдилищата бяха изправени пред необходимостта да създадат подходяща организация за провеждане на съдебните заседания, които не търпят отлагане, така че да не се поставят в риск животът и здравето нито на участниците в процеса, нито на съдиите, съдебната администрация и охраната.

[1] Съдия в Софийския градски съд

Том Голдстийн**

Подобно на редица други държавни институции Върховният съд на САЩ е изправен пред необходимостта да прецени как точно да функционира по време на пандемията от COVID-19. Досега работата на съда протичаше по обичайния начин, като се изключи фактът, че сградата му бе затворена за външни посетители. Досега не е било нужно да се въвеждат по-строги мерки, тъй като последното открито заседание се състоя на 9.03.2020 г., а следващото е насрочено чак след началото на мартенската заседателна сесия, която започва на 23.03.2020 г.

Ще опиша накратко как съдът би провел обичайно заседанието си на 23.03.2020 г. (понеделник). Точно в десет часа би бил даден ход на процедурата по приемане на нови членове на Адвокатската колегия на Върховния съд[1], след което биха се състояли открити заседания по две дела.

*Статията е публикувана в Scotusblog (Supreme Court of United States Blog) https://www.scotusblog.com/2020/03/holding-oral-arguments-during-the-coronavirus-pandemic/?fbclid=IwAR0B9Krzcd5_cM3bYEFnE26cVS88Ff6n068Fwlbiz1DNtoPGkkV8BO00gvE

**Авторът е американски адвокат, член на Адвокатската колегия на Върховния съд на САЩ.

[1] Единствено адвокатите от тази колегия имат право да се явяват по дела пред Върховния съд.

С разпространението на COVID-19 (т. нар. „коронавирус“) италианското правителство предприе някои важни мерки, които имат влияние върху структурата на съдебната система на страната. Издаденият на 8.03.2020 г. Нормативен указ № 11/2020 г.* съдържа извънредни и спешни предписания относно администрирането на висящите дела и вътрешната организация на съдебната власт, целящи да смекчат негативния ефект от епидемията спрямо съдебната дейност.

Безспорно е, че дори в кризисни периоди, в които са налице множество рискове за здравето на населението, осигуряването на качествена правосъдна администрация е от значителна важност. В този смисъл идеята на Нормативния указ е да гарантира ефикасното функциониране на съдебната система.

Нормативният указ предвижда отлагане на откритите съдебни заседания и спиране на всички срокове по висящите граждански, наказателни, данъчни и военни дела. Това дава своето отражение във всеки един от изброените отрасли, но бележките в настоящата статия ще имат за предмет само последствията по отношение на гражданските дела.

Проф. Борис Яновски[2]

Резюме: „Авторът разглежда въпросите на преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Посочва, че тя е главната ценност, до която се стига в резултат на исковото производство. Затова изисква най-голямо уважение и най-пълна защита. Авторът изтъква обаче, че силата на пресъдено нещо може да бъде преодоляна, като се даде възможност за отмяна на решение поради новооткрити факти, били неизвестни на възразяващата страна. Доколкото отмяната дава възможност да бъде продължено изнасянето на фактическия материал, тя в това отношение стои близко до започване на самото исково производство и на обжалването и оттам вече се очертава като близка на редовен способ.Отмяната се развива в резултат на едно предявено право за защита на тази страна – в резултат на едно упражнено право на отмяна. Това право е подобно на правото на иск едно субективно процесуално, т.е. държавно потестативно право. Нещо повече, авторът изтъква, че това право е даже своеобразно продължение на правото на иск, т.е. същото право на иск, само че възникващо и осъществимо при особените условия, при които е допустима отмяната. Авторът посочва, че няма разумно основание отмяната на влезли в сила съдебни решения да бъде поверена на Върховния съд и предлага тя да бъде поверена на второинстанционните съдилища.“

Ключови думи: съдебно решение, непререшаемост, сила на пресъдено нещо, преклудиращо действие, отмяна, възобновяване на гражданско дело, право на иск, право на отмяна, Върховен съд, второинстанционен съд

гл. ас. д-р Силвия Цонева[1]

Анотация: „Статията подлага на преоценка установеното разбиране, че основните права имат вертикален ефект в отношенията между гражданите и държавата. Стъпвайки на това разбиране, работата разглежда доктрината и съдебната практика у нас, за да установи въздействието и влиянието на основните права в отношенията между частни лица. Особено внимание е обърнато на процеса на „конституционализация“ на частното право и присъствието му в българското право, основно в обрастта на договорното и деликтното право.“

Ключови думи: основни права, хоризонтално действие, частно право, конституционализиране на частното право, свобода на договаряне

Изказване на адвокат Даниела Доковска, научен редактор на монографията

Уважаеми колеги,

Госпожи и господа,

Най-напред бих искала да поздравя Съюза на съдиите в България за това, че издаде тази толкова ценна монография.

Искам да поздравя доктора на историческите науки – доцент Евгени Йочев, за огромния труд, който вложи в изследването на несменяемостта на съдиите и прокурорите за периода 1879-1944 г. Всъщност може да се каже, че монографията на доц. Йочев изследва и анализира политическите борби за влияние и контрол над правосъдието през този период. Това е респектиращо научно съчинение в обем над 500 страници – обем, извънредно съдържателен, многопластов, поднесен с ерудиция и вещина. Никога досега тази тема не е била подлагана на такъв солиден научен анализ, така задълбочено, безпристрастно и всеобхватно.

Извори на изследването са източници от Централния държавен архив, от Българския исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, от Научния архив към Българската академия на науките, документи и документални сборници, публикации в периодичния печат, статистически източници. Използваната литература обхваща над 270 съчинения в областта на историята на българската държава и право, на съдоустройството, на конституционното, наказателно-процесуалното и гражданско-процесуалното право, научни статии, анализи, спомени, речи, реферати, беседи и още много други ценни източници на информация.

д-р Васил Петров*

1. Уводни бележки

Настоящият доклад, който няма претенции за изчерпателност или за окончателност, а само цели да постави началото на една дискусия, е посветен на института на сумарното съдебно решение („summary judgment“), познат на англо-американското право[1]и възможностите за рецепцията му у нас.

♦Публикувано в сб. Развитие на право в глобализиращия се свят. Юбилеен сборник по случай 100-годишнината от рождението на акад. Любен Василев и проф. дюн Живко Сталев и 90-годишнината от рождението на проф. дюн Витали Таджер. С.:Фенея, 2013, 513-522.

*Доктор по административно право, съдия в Софийския районен съд, трето гражданско отделение

[1]За сумарното решение вж. Friedenthal, J., M. K. Kane, A. R. Miller.Civil Procedure. 4th ed. West, 2005, 465-480.

Марк де Верд*

Понятието „дикастофобия“ (Δικαστοφοβια) означава страх от съдиите. То обозначава политическа стратегия за всяване на страх, която често бива използвана във времена на обществено недоволство. Популистите най-напред разпространяват тревога и недоверие посредством медиите (включително и социалните медии) и след това използват насадения страх от съдиите като политически инструмент в борбата за домогване или оставане на власт. Добър пример за дикастофобия са неоснователните лични нападки и опити за очерняне на съдии в Полша, където контролирани от държавата медии унищожават авторитета на съдебната власт и доверието, с което тя се ползва.

Живко Сталев**

  *Трета и четвърта глава от монографията „Нормативната сила на фактическото“. С., Фенея, 2007. 

**Кратки биографични бележки за проф. Сталев у Мръчков, В.Бележит юрист в два века. ‒В: Сборник в памет на проф. д-р Живко Сталев. С., 2009, с. 9-18. За библиография на трудовете на проф. Сталев вж. Юбилеен сборник в чест на проф. Живко Сталев. С., 2005, с. 17-4