В сборника  са събрани 194 тълкувателни решения на Президиума на Народното събрание и подробно мотивирани откази да се издадат такива тълкувателни решения.

Сборникът е актуален и днес, дотолкова, доколкото част от тълкувателните решения са издадени по и сега действащи норми на законодателството – по Закона за задълженията и договорите, по Закона за собствеността и др. Същевременно тези тълкувателни решения, някои от които отменят тълкувателни решения на Върховния съд, не са известни на сегашните юристи.

Публикуваме статията на Кръстьо Кръстев “По някои въпроси за причинната връзка в наказателното право” (сп. “Социалистическо право”, 1961 г.), в която, рецензирайки монографията на Панайот Гиндев „За някои категории на диалектическия материализъм и тяхното приложение в наказателното право”, авторът обсъжда основните елементи на  понятието за причинната връзка и случайността в наказателното право. Статията е актуална и днес въпреки дистанцията на времето и идеологическите условности на епохата. Авторът обоснована тезата, че причинната връзка, «с която борави наказателното право, е обективно съществуваща връзка между общественоопасно човешко поведение и предизвиканите от него реални промени в обективния мир, връзка от рода на тия, с които борави естествознанието, техниката, медицината и др. Тя не е специална юридическа категория, за да изисква като критерий специална юридическа практика». Кръстьо Кръстев е дългогодишен съдия, който е посветил целия си професионален път на разглеждане на наказателни дела. Статията е информативна и за полезната традиция българските съдии  да  участват в научни дискусии и да полемизират с научни аргументи основните институти на наказателното право в утвърждаване на разбирането, че разностранните интереси на съдията са необходимо условие за качеството на правосъдието и за неговия положителен социален ефект.

Законът за административното правосъдие е в сила от 1 септември 1912 г., обаче поради войната 1912-1913 г. Върховният административен съд бе учреден и почна да действа от 1 ноември 1913 г. Макар и твърде къса, дейността на този институт не закъснява да упражни благоденствен ефект за отдавна многожеланото установяване на законност в администрацията и изобщо в проявленията на функциите на изпълнителната власт. Резултатите са налице. Днес никой вече не отрича абсолютното без­пристрастие и високата компетентност на Върховния административен съд; никой не се съмнява, че у него ще намери всички възможни га­ранции за едно истинско правосъдие.

Производствата по спорна съдебна администрация нямат изрична уредба в Гражданския процесуален кодекс. Те имат сходства както с исковия процес, така и с безспорната съдебна администрация (охранителните производства), но имат и своите особености и отклонения. Въпреки това липсват специални процесуални правила относно тези производства, които да отчитат специалните им характеристики.

Но гражданските правоотно­шения или поне значителна част от тях съдържат наред с основните абсолютни или относителни субективни права, по силата на които техните носители могат да използват и стопанисват определени имущества, да се разпореждат е тях, да искат от други лица спазване на определено поведение (даване на вещи или на други блага, извършване или неизвършване на определени действия в полза на носителите на субектив­ните права), още и една втора категория правомощия от друго естество. 

Тази случка не е нищо друго, освен прелюдия, ако не и първообраз на онова събитие в Търново, което докара страдания и затвор на Климент. Липсва само един Ганю Чолаков, защото, вижда се, че и един осъден и  обезправен човек като Енчев не се е решил в своята извратеност да отиде до там, додето отива възпитаника срещу своя благодетел. И поради това процесът срещу Климент добива по-малко правно, дори и политическо значение, отколкото морално. Той иде да ни покаже, докъде може да падне барометъра на българската нравственост, когато се намери под налягането на една силна власт, и как признателността за сторена услуга се обръща във вражда, щом благодетелят се окаже слаб пред безогледните домогвания на едно управление, готово да възвиси по служебната йерархия на българската държава всеки, който като Петер Шлемил на Шамисо е в състояние да продаде и сянката си на дявола