Представяме Ви превод на статията на Кристин Швобел-Пател от сайта http://criticallegalthinking.com. Публикуваме превода с разрешението на автора.
Съдебната практика като източник на правото[1]
Статията на проф. Ж. Сталев „Съдебната практика като източник на правото“ и нейната роля за развитието на правната доктрина у нас
Консултацията на Булгаро де Булгари относно правата на владетеля
Неоснователното обогатяване в международното частно право
Представяне на опита на щата Колорадо в прилагането на възстановителни подходи за справяне с последиците от някои нарушения и престъпления
Възстановителните подходи в правосъдието са система от ценности, принципи и философия. Фокусът на тази система са взаимоотношенията, уважението към достойнството на жертвата и извършителя, отговорността, възстановяването от травмата и реинтеграцията. Чрез използването на различните възстановителни подходи се установяват и се укрепват връзките и отношенията между всички страни, засегнати от престъплението. Опитът на щата Колорадо е добър пример за това как ценностите на възстановителното правосъдие могат да бъдат реализирани в конкретни инициативи, осъществявани с подкрепата на щатските власти, местните общности и гражданите. Информацията може да бъде полезна в дискусиите и търсенията за стимулиране на възстановителните подходи в правосъдието на България.
ПРАВНО ЕСТЕСТВО НА УЧАСТИЕТО НА ПРОКУРОРА В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС*
След "Съдийското безпристрастие и състезателното начало" публикуваме статията на проф. Живко Сталев "Правно естество на участието на прокурора в гражданския процес". Статията е писана през 1957 г. и поради това следва да бъде разглеждана в съответния исторически и идеологически контекст. Същественото е, че в нея се поставят и обсъждат основанията за участието на прокурора като страна в гражданския процес. Статията позволява по-добре да разберем развитието на модела на българската прокуратура през втората половина на ХХ в. и до днес. Характерното за прокуратурата от това време е, че на нея са възложени функциите за върховен надзор върху законността в дейността на държавните органи, обществените организации и гражданите. В този смисъл текстът е ценен източник на информация и идеи, които помагат да обясним актуалното устройство и правомощия на българската прокуратура и защо тя носи атавизмите на миналото. Дискусията за устройството и функциите на прокуратурата в демократичното общество тепърва предстои в български контекст, поради което познанието за историческите корени на модела са полезни при формулиране на рационалните решения.
СЪДИЙСКОТО БЕЗПРИСТРАСТИЕ И СЪСТЕЗАТЕЛНОТО НАЧАЛО*
Дискусиите за съдържанието на основните принципи на гражданския процес и за съотношението между състезателното начало, което е сърцевината на гражданския процес, и служебното начало съпътстват развитието на правото. Статията на проф. Живко Сталев " Съдийското безпристрастие и състезателното начало" представя сериозен научен поглед върху разбиранията за основните принципи на гражданския процес в средата на ХХ век. Като се абстрахираме от идеологическите наслоения в текста, виждаме характерния задълбочен подход на видния процесуалист в търсенията му за основанията и целите на справедливия граждански процес.
Международната компетентност на българския съд да обезпечи бъдещ иск, по който не е международно компетентен
Статията "Международната компетентност на българския съд да обезпечи бъдещ иск, по който не е международно компетентен" е публикувана за първи път в списание "Норма", брой 11, 2014 г. Тя разглежда предпоставките за учредяване на компетентността на българския съд да обезпечи иск, по който, обаче, българският съд не е международно компетентен. Това всъщност е международна компетентност относно допускане на обезпечителни мерки. Двата основни източника на международната компетентност на българския съд във визираната хипотеза са Регламент 44/2001 – „Брюксел I”, акт на международното частно право на Европейския съюз, който от началото на 2015 г. ще бъде заменен от Регламент 1215/2012, и българският Кодекс на международното частно право. Статията разглежда релевантните разпоредби на посочените източници в светлината на съдебната практика на Съда на Европейския съюз и българските съдилища. С оглед на предпоставките за учредяване на международната компетентност на българския съд в статията са анализирани особеностите на бъдещия иск, който следва да се предяви пред чуждестранен правораздавателен орган (съд или арбитраж), допустимите съгласно Регламента и КМЧП мерки за обезпечението му и постановеното в практиката на Съда на Европейския съюз изискване за „реална връзка“ между компетентния по обезпечението съд и предмета на обезпечителните мерки.