проф. Петко Стайнов**
Анотация: Проф. Стайнов разглежда правното естество на пощенската марка, като разграничава пощата като обществена служба от частноправните отношения при договора за превоз по Търговския закон. Изяснява се характерът на пощенската марка като еднообразно доказателство за заплащане на такса и се припомня историята на възникването на идеята за универсалната пощенска марка във Великобритания.
Ключови думи: обществена служба, договор за превоз, поща, пощенска марка, такса, разходи
——————————————————
*Публикувано в сп. „Телеграфопощенско и телеграфско дело“, 2, 1927.
** Петко Стоянов Стайнов (19.05.1890-24.07.1972 г.) е учен, политик и общественик. Следва правни науки в Гренобъл и Париж. Специализира в Лайпциг (1911-1912). Доктор на икономическите и правните науки на Парижкия университет. Почетен доктор на Варшавския университет. Преподавател (1923) и професор (1936) по административно право в Софийския университет. Ръководител на катедрата по административно и финансово право в Юридическия факултет на Софийския университет (1947-1963). Завеждащ секция по административно и финансово право в Института за правни науки при БАН (1948-1972). Член-кореспондент на БАН (1935), академик (1942), народен деятел на културата (1965). Член на Международния институт за публично право в Париж (1934), член на Международния институт за конституционна и политическа история в Париж (1936).
Директор на печата (1919-1920), Министър на железниците, пощите и телеграфите (1930-1931). Пълномощен министър в Париж (1934-1935). Министър на външните работи (1944-1946). Народен представител в периода 1923-1946 и в периода 1950-1972.
Автор на 18 монографии по публично право, на повече от 15 учебника, на над 160 студии, статии и прегледи на съдебна практика.
От 1920 г. е редовен сътрудник на сп. „Златорог“, където публикува разкази, есета, рецензии за литературни творби, отзиви за културни събития у нас и в чужбина. Журналистическата му кариера започва още от годините му на гимназист в Габрово, където е изключен от гимназията (1905) за участие в нелегални кръжоци и списване на социалистически ръкописен ученически вестник „Искрица“. По-късно обаче става сътрудник на в-к „Мир“ - орган на Народната партия, а след преврата на 09.09.1944 г. активно сътрудничи на в-к „Изгрев“ - орган па политически кръг „Звено“, както и на месечника за литература, политика и стопанство „Балкански преглед“.
Съпруг на писателката Анна Каменова, заедно с която са съавтори на пътеписа „Индия, която видяхме и обикнахме“ (1963).
Петко Стайнов, Методи и служби на администрацията. С., 1924, с. 5. Върховният административен съд с решение от 5 декември 1924 г. изрично е признал пощата за обществена служба: „служи на колективността, а не е държавно лукративно предприятие“. Решение на ВАС – сп. „Юридическа мисъл“, г. VII, кн. 3, № 26824 г. Бел. авт., П. Стайнов.