Антонин Скалия**
Луи IX, крал на Франция, свети Луи, е прочут с честния и безпристрастен начин, по който е раздавал правосъдие. Имаме следния разказ от „Житието на Свети Луи“, написан от Жан дьо Жоанвил, благородник от Шампан и близък приятел на краля:
През лятото, след като изслушаше литургията, кралят често ходеше във Венсенския лес, където сядаше, облегнат на някой дъб, и ни караше да го наобиколим. Онези, които имаха каквато и да е просба, можеха да говорят с него, без да им попречи глашатай или друг човек. Кралят се обръщаше направо към тях, питайки: „Има ли някой тук спор за решаване?“. Тези, които имаха, се изправяха. Тогава той казваше: „Мълчете всички и ще бъдете чути на свой ред, един след друг.“[1]
Изречените решения там, под дъбовото дърво, са се смятали за изключително справедливи и добри, макар че, доколкото знам, Луи IX не е имал обучение по обичайното право на нито един от районите на Франция или каквото и да е друго юридическо образование. Предполага се, че и цар Соломон е вършил доста добра работа, без да имал диплома по право, раздавайки правосъдие по всяко еднодело.
Това е образ на начина на осъществяване на правосъдието – по всяко едно дело, като се вземат предвид всички обстоятелства и в този контекст се установи„справедливият“ резултат. Може би този образ не е толкова остарял, колкото човек предполага, като се има предвид популярността на съдия Уопнър[2].
И все пак какво би помислил за това Том Пейн, който е казал:
Нека да бъде тържествено определен ден за прогласяване на хартата; нека се изведе на преден план... за да може светът да знае, че одобряваме монархията до степента, до която в Америка законът е крал. Защото в абсолютните правителства кралят е закон, а в свободните държави законът трябвада бъде крал; и трябва да е единствен.[3]
Както обикновено, разбира се, гърците имат същата идея – и я изразяват някак по-безстрастно. В своята „Политика“ Аристотел го формулира така:
„Правилно съставените закони трябва да бъдат окончателният суверен; и личното управление, независимо дали се прави от едно лице или група лица, трябва да бъде суверенно само по онези въпроси, по които законът не е в състояние да се произнесе точно поради трудността да се формулират общи правила за всички обстоятелства.“[4]
Именно тази дихотомия между „общо правно правило“ и „личната дискреция за въздаване на справедливост“ бих искал да проуча.
*Scalia,Antonin.The Rule of Lawas a Law of Rules. – University of Chicago LawReview, Vol. 56(1989), Iss. 4. Този очерк е изнесен като лекция на 14 февруари 1989 г., посветена на Оливър Уендъл Холмс младши.
**Антонин Скалия (1936-2016) eамерикански юрист, държавен служител, преподавател по право и съдия във Върховния съд на САЩ (1986-2016).
[1]Jean de Joinville, The Life of Saint Louis, в Margaret R.B. Shaw,transl, Joinville &Villehardouin: Chronicles of the Crusades 163, 177 (Penguin,1963).
[2]Джоузеф Уопнър (1919-2017) е американски юрист и телевизионен водещ на риалити телевизионно предаване за арбитражно решаване на спорове „Съдът на хората“ (1981-1993). Бел. ред.
[3]Thomas Paine, Common Sense, в Nelson F. Adkins, ed, CommonSense and Other Political Writings, 3, 32 (Liberal Arts, 1953).
[4]Ernest Barker, transl, The Politics of Aristotle, книга III, глав. xi, § 19 at 127 (Oxford, 1946). [Срв. Аристотел. Политика. Прев. Ан. Герджиков. С.: „Отворено общество“, 1995, с. 83: „трябва да управляват правилните закони, а заемащият ръководната длъжност, независимо дали е един, или са повече, има власт само в тези случаи, за които законите не са в състояние да дадат точни нареждания, понеже не е лесно да се дадат определения, общи за всички случаи.“, Бел. Ред]