Васил Петров**
1. Увод
Съдоустройственото право е цял обособен дял от държавното право, който разглежда правилата и принципите на изграждане на съдебната система, разбирана като системата на съдилищата, принципите, по които съдилищата действат, както и неразривната им връзка с държавни органи, чиято дейност е пряко свързана било с правосъдието като такова – основно органите на прокуратурата и следствието, било с попълването на кадровия състав на съдилищата – Висш съдебен съвет, Министерство на правосъдието и др[1]. Във всяка правова държава принципите на съдоустройството и основни постоянни правила на същото са закрепени в нейната конституция[2]. Република България не прави изключение. Действащата Конституция[3], чиято 25-годишнина чествахме, от 1991 г. също съдържа редица принципи и правила на устройство на съдилищата и на съдебната система в по-общ план[4]. Тези норми с общ или по-конкретен характер са били предмет на тълкуване и прилагане в десетки актове на Конституционния съд на страната[5], на съдилищата в същата, а също така и на множество научни разработки[6].
* Публикувано първоначално със заглавие „Съдоустройствените жалони в Конституцията от 1991 г. относно административното правосъдие: Бележки с оглед на някои настоящи и бъдещи конфликти в законодателството и съдебната практика“. – сб. 25 години Конституция на Република България в перспективата на върховенството на правото, демокрацията и защитата на основните права. сб. от Научна конференция, организирана от Народно събрание на Република България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет, 11 юли 2016 г. Б.м. [С.], НБУ, б.г. [2017], 179-190.
** Д-р по право, съдия в Софийския районен съд.