Проф. Живко Сталев
1. Проблемът, предмет на тази статия, е част от по-общия проблем за силата (правния ефект; правните последици) на решенията на Конституционния съд (КС). Като се има предвид, че компетентността на КС е широка и разнообразна (вж. чл. 66, 72, ал. 2, чл. 93, ал. 6, чл. 97, ал. 2 и чл. 149 на Конституцията), очевидно е невъзможно в рамките на една статия да бъде разгледан този по-широк проблем. Правният ефект на решенията на КС зависи от техния предмет (ср. решението по спор, дали атакуваният закон е противоконституционен и решението по спор, дали президентът е нарушил Конституцията, респективно решението, удостоверяващо, че той е тежко болен), така че не е еднакъв, а съществено различен. Ограничаването на статията до проблема за силата на решенията на КС, обявяващи закон за противоконституционен, се налага и поради това, че в сравнение със силата на другите решения на КС, този проблем е най-сложен и политически най-деликатен, защото те неизбежно осуетяват преследваните със закона цели, така че водят до конфликт между мнозинството в Народното събрание, гласувало закона, и КС (вж. № 16). Най-после – и това е най-важното – тези решения най-ярко демонстрират неразривната връзка между КС и двата принципа, прогласени в самото начало на първата глава на Конституцията, посветени на нейните основни начала. Става дума за принципа, че Република България е правова държава (чл. 4, ал. 1) и принципът, че Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат (чл. 5, ал. 1).
Правова е държавата, в която даже законодателният орган не е всевластен и неограничен. И той е подчинен на Конституцията. Подчинението му е при това не само прокламирано, но и гарантирано чрез нарочна институция, овластена да контролира дали законите съответстват на Конституцията и да ги обезсилва, ако й противоречат. Тази институция е КС. Затова той е страж, обезпечаващ върховенството на Конституцията, гръбнак на правовата държава. Но тази изключително важна функция той е в състояние да осъществи само чрез силата на решенията, обявяващи за противоконституционни приети от Народното събрание закони. Чрез нея конституционното правосъдие въздържа Народното събрание от издаване на противоконституционни закони (превантивен ефект) и същевременно – ако те въпреки това бъдат издадени[1]– ги обезсилва, като по този начин възстановява силата на Конституцията (защитно-санкционен ефект).
Неразривната връзка между основните принципи на Конституцията за правова държава и върховенство на Конституцията от една страна, и конституционното правосъдие – от друга, изисква да се тълкуват разпоредбите на Конституцията (чл. 151, във връзка е чл. 150, ал. 2) и на Закона за Конституционния съд (чл. 14, ал. 6 и чл. 22, ал. 2-4), отнасящи се до силата на решенията на КС, обявяващи закон за противоконституционен, не изолирано, а в светлината на тези основни принципи, така че тяхното спазване да бъде обезпечено. На това изискване се опитва да отговори тази статия.
Целият текст е достъпен тук.
*Из “Конституционният съд и правното действие на неговите решения”, Живко Сталев, Нено Неновски, изд. “Сиби”, 1996 г.
[1]Този проблем не обхваща проверката, дали заварен от Конституцията закон й противоречи, за да се реши дали той следва да бъде приложен или не. Както е известно, § 3, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Конституцията въведе т.нар. непосредствено отменително действие на Конституцията спрямо завареното от нея законодателство, което й противоречи (виж за това действие моята статия „Непосредственото отменително действие на Конституцията спрямо завареното право“, сп. „Съвременно право“, 1992, № 1).
Правилно КС прие, че за да се осуети действието на заварен от Конституцията закон, който й противоречи, не е необходимо обезсилването на този закон от КС. Той се счита за отменен от деня на влизане на Конституцията в сила. Затова всеки съд или друг държавен орган е властен да провери инцидентно по повод въпрос, отговорът на който зависи от заварения закон, дали той противоречи на Конституцията или не. Стигне ли до извода, че е налице противоречие, той ще откаже да приложи закона (вж. р. № 10 от 6.10.1994 г., ДВ, р. 87 от 25.10.1994 г.). За да ускори прочистването на италианското законодателство от заварени закони, издадени по време на фашизма, италианският конституционен съд прие, че е компетентен да разглежда искания да бъде обявен за противоконституционен и заварен закон (вж. Ritterspach, с. 138). Същото становище бе възприето и от нашия КС с определение № 1 от 11.01.1996 г. (вж. ДВ, бр. 9 от 1996 г.). С това забележително определение КС изостави предходната си практика, че не може да контролира съобразността на завареното право с Конституцията. Тази практика водеше до безизходица в случаите на противоречие в практиката на административните и съдебните органи по въпроса, дали заверен закон противоречи или не на Конституцията. Резултатът бе правна несигурност. Цитираното определение на КС туря край на това нежелателно състояние и обезпечава господството на Конституцията спрямо завареното право. КС трябва да бъде поздравен за самокритиката и за новото си правилно становище.