Рационализъм и емпиризъм в правото

Анотация:

Основната методическа идея, защитена в статията на проф. Цеко Торбов „Рационализъм и емпиризъм в правото” във връзка с отношението между рационализма и емпиризма в правото, проведена в духа на критическата философия на правото, способства за дефиниране на основния принцип или закон на правото. Изведено е, че научното определяне на правната система е възможно само от наука за правото, която е съчетание от рационални и емпирически елементи. Авторът изтъква, че юридическият рационализъм само дотолкова е прав, доколкото твърди рационалния характер на познанието на правния закон, а правният позитивизъм – само доколкото подържа емпирическия характер на познанието на социалните факти. На основата на модалната разновидност на източниците на юридическото познание в статията се излагат аргументи, че систематиката на правната наука зависи, от една страна, от установените един път завинаги ръководни принципи на правото, а от друга – от безкрайно изменящите се условия на емпирията. По отношение на окончателното разрешение на проблема за правилното определяне на основния принцип или закон на правото основната методическа мисъл на изследването отбелязва вътрешната връзка с мисълта, че правният закон е един рационален принцип, който изразява закона за личното равенство или справедливостта като върховно изискване на разума.

Ключови думи: Рационализъм , емпиризъм, философия на правото, естествено право, правен позитивизъм

РАЦИОНАЛИЗЪМ И ЕМПИРИЗЪМ В ПРАВОТО[1]

проф. Цеко Торбов

 1. Отношението между емпирическата разработка и философската обосновка на една наука не винаги правилно се е разглеждало. Най-добър пример за това ни дава историята на така наречените положителни науки. Дълги години след първите признаци на разцвет в естествените науки, например, никой от техните по-големи представители не искаше да чуе нещо за философия в тези области. Всичко започваше и свършваше с експеримента; увлечени в богатите резултати, до които опитът ги доведе, те преминаха границите на неговите възможности и обявиха експеримента за единствен метод на обосновка на цялата си наука. Там, където той все още отказваше да им служи, те упорито отговаряха на философските протести, че както в областта на приложението, така и в тази на последните основания на тези науки, не трябва да се протестира, а само да се експериментира.

Упорито се е спорило, пък и сега все още се спори и в областта на правната наука върху същината на тази наука. Огромните количества опитен материал увлякоха и тук не малко достойни умове в емпирическите методи, с които правната наука десетки години подред жъне блестящи резултати. Но както в областта на естествените науки, така и тук, в областта на правната наука, винаги е имало учени, които не са преставали да сочат на разликата между емпирическата разработка и философската обосновка на науката. Тези учени не са преставали да напомнят, че големите въпроси на правната наука, като например тези за нейната същина, основание и цели, няма да се разрешат с емпирически методи, колкото и широк да е техният обсег и колкото и изтънчено да е приложението им, а единствено от метода на философията, че това разрешение ще се даде не от юриста, а от философа.

Целият текст е достъпен тук.

[1] Встъпителна лекция, четена на 29 октомври 1942. Годишник на Софийския университет. Юридически факултет. 1943, ХХХVIII [за 1942/43] (5), с. 1-32.

Статията е публикувана в Юбилейния сборник „За правото, обществото и философията“, посветен на 120-годишнината от рождението на проф. д-р Цеко Торбов, изд. Нов български университет, 2019 г.