проф. д-р Никола Г. Жабински**
Анотация: Статията разглежда различните аспекти на наказанието, представляващо забрана за упражняване на професия от лица, които са допуснали нарушения при упражняването й. Изчерпателно са посочени случаите в общия наказателен закон и многобройните специални закони, в които това наказание се прeдвижда. Обсъждат се въпросите за необходимите условия за налагането на забраната: да е извършено умишлено или небрежно (непредпазливо) деяние, с което да се нарушават изискванията за изпълнение на съответната служба.
Авторът анализира особеностите на специфичното наказание от гледна точка на наказателноправната наука: продължителност на възбраната – за определен срок или безсрочно; задължителна или факултативна. Интерес представлява посочената особеност на разглежданото наказание като последна мярка срещу извършителя, която преди това се предшества от по-леки наказания. В това отношение от значение е грижата за интереса на държавата, но и на личността, като съставна част на държавата. Разглеждат се процедурите, по които се налага възбраната и компетентните за това органи, както и дали същата следва да се определи само като наказание или и като осигурителна мярка.
Ключови думи: забрана за упражняване на професия; наказателен закон; наказание; осигурителна мярка; углавен/наказателен съд
* Публикувано в ГСУЮФ, т. XXX, кн. 5 (1934/1935).
** Проф. Никола Г. Жабински е роден в гр. Кюстендил на 7 ноември 1888 г. Завършва право в Лайпциг (1907-12), с докторат (1914). Специализира публично право и социална философия във Виена (1921-24). Редовен доцент (от 1930), извънреден професор (от 1934), редовен професор и титуляр на катедрата по военно-наказателно право и военнонаказателно съдопроизводство (от 1939) в Софийския университет. Декан на Юридическия факултет (1934-35). Началник на отдел "Криминална статистика) в Главна дирекция на статистиката, член-секретар на Кодификационния съвет (наказателноправна секция) при Министерство на правосъдието (1935-36).