Теохар Василев Папазов
Автобиография[1]
Анотация: „Теохар Папазов е виден български юрист, наследник на възрожденски родове от Котел и Сливен. В кратката си автобиография той представя интересни факти от първите години на изграждане на българската правосъдна система и от значение за общото и юридическото образование. Той е последователно съдия в Софийския окръжен, Софийския апелативен и Върховния касационен съд. За началните години – в края на 19 век – на дейността на българските съдилища, той пише: „Въпреки всичко може да се каже, че работата вървеше добре, защото съдиите имаха високо съзнание за значението на службата, която имаха да изпълняват и бяха много ревностни за доброто й изпълнение. Държаха се твърде достойно, при все че нямаше още съдийска несменяемост и че понякога бяха изложени на партизански гонения, изразяващи се в уволнения и премествания.“ За продължителната си съдийска служба авторът споделя: „Най-вече бих могъл да поговоря върху самата съдийска работа, толкова интересна, толкова разнообразна, даваща възможност да се проникне в безброй проявления на човешкия живот, да се изучат характерите на хората, техните качества и още повече слабости. И сега към края на своя живот, не съжалявам, че съм посветил по-голямата му част на тази работа.“
Особено интересна част от професионалния живот на автора заема неговата дейност като един от изявените български съдии в международните съдилища в Европа. Доброто познание на много чужди езици, както и отличната правна подготовка, му позволява като член на Върховния касационен съд да бъде командирован от декември 1920 г. до средата на 1928 г. в Париж, за да изпълнява службата на български член на арбитражните съдилища, учредени след приключването през 1919 г. на Първата световна война. След това – до началото на Втората световна война, Папазов е съдия в Хагския международен съд и има принос при юридическото уреждане на дипломатически и други международни спорове, в които са засегнати интересите на България. По повод на опита си в дейността на международните съдилища Теохар Папазов споделя, че „едно съдебно решение, за да има авторитет, трябва да бъде възприето като израз на това, което е право по дадено дело, а не като случаен резултат добит от по-голямо или по-малко мнозинство гласове. Един съдия трябва винаги с голяма предпазливост и само в належащ случай да прибягва до особени мнения, ако иска да имат съдещите се вяра в съда“.
Ключови думи: Теохар Папазов, Ньойски мирен договор, арбитражни съдилища, Хагски съд.
[1] Текстът се съхранява в Научния архив на БАН, ф. 150, а.е. 5, л. 1-9. Редакцията на сайта „Съдебно право“ благодари на д-р Алека Стрезова от Института за исторически изследвания към БАН за изпратения текст и за съдействието.
[1] Текстът се съхранява в Научния архив на БАН, ф. 150, а.е. 5, л. 1-9. Редакцията на сайта „Съдебно право“ благодари на д-р Алека Стрезова от Института за исторически изследвания към БАН за изпратения текст и за съдействието.