Съгласуване на гражданския и търговски закони с наказателния и процесуалния закони[1]

проф. Константин Кацаров[2]

Съгласуване на гражданския и търговски закони с наказателния и процесуалния закони (word)

Съгласуване на гражданския и търговски закони с наказателния и процесуалния закони (pdf)

 Анотация: Статията представя детайлното обхващане на законодателните проблеми в България към края на 30-те години на 20 век. На този фон проличават слабостите при развитието на законодателството, характерни и за нашето съвремие – многобройните като количество закони, често пъти създадени без отчитане на необходимата взаимовръзка помежду им. Така законодателните актове, често пъти реципирани от различни държави, са несъгласувани и пораждат противоречия при прилагането им, а това доказва необходимостта от изграждане на стройна система на българското законодателство. Некодифицираното законодателство е смесица от заимствани от различни законодателни системи нормативни разрешения, трудно съжителстващи в едно и също законодателство - в българското право. Авторът обосновава нуждата от съгласуването и кодификация на законодателството на страната, която и до днес не се е случила.

Ключови думи: система на законодателството, кодификация, граждански закони, търговски закон, наказателен процес, процесуални закони, правна сигурност.

 

 

[1] Реферат, четен на XVII Общо годишно редовно събрание на Съюза на българските адвокати на 17 юни 1938 г. По повод на реферата от общото събрание на съюза се взе резолюцията: „намира, че предвидените в него мисли следва да се възприемат по принцип и реши: възлага на управителния съвет да направи възможното за. осъществяването на направените препоръки в същия реферат“ – Адвокатски преглед, г. XIX, бр. 1, с. 24-31 и с. 43. Текстът се препубликува с любезното съдействие на наследниците на проф. Кацаров, предоставено на правния сайт „Съдебно право“.

[2] Константин Иванов Кацаров (18.06.1898 - 07.10.1980) е професор по право. Доктор по право на Университета в Берн, Швейцария. Хабилитиран през 1931 г. в Софийския университет, в който е назначен за доцент в катедрата по търговско право същата година, за извънреден професор през 1937, за частен професор през 1941 г. и редовен професор през 1945 г. Вследствие на политическите промени в България, последвали края на Втората световна война е принуден да напусне страната през 1956 г. и да се установи в Женева, където той продължава дейността си като юрист и университетски професор. Преподава в Юридическия факултет на Женевския университет от 1963 до пенсионирането си през 1970 г. Член на Международната правна асоциация, на Словашката академия на науките (1932-1956), на Женевското академично общество, на Британския институт по международно и сравнително право. През 1969 г. професор Кацаров осъществява създава фонд за подпомагане на млади българи за усъвършенстване на академичното им формиране. Автор на множество трудове по право, както и на художествена литература. Посвещава на родината си няколко книги, сред които автобиографичния си бестселър „60 години живяна история“ и изпраща ежегодно множество книги с правни изследвания като дар за Народната библиотека в София.