За належащите преобразувания по Министерството на правосъдието*

Анотация: Авторът характеризира правораздаването в началото на 20 век като отличаващо се с особена мудност, бавност и формализъм. В доклада си авторът посочва проблемите, които според него са причината за „непроизводителната дейност“ на съдилищата. Авторът предлага финансови икономии в съдебните учреждения и Министерството на правосъдието, справедливо възнаграждение на съдии и прокурори, създаване постоянен институт на заместник–съдии, промени в работата на следствените органи и не на последно място – сериозни мерки срещу бавния съдебен процес. В доклада са посочени недостатъци и набелязаните мерки за справяне със скъпото и неефективно правораздаване.

 Ключови думи: преобразуване, формализъм, реформа, икономия, миров институт, Върховен касационен съд, Сметна палата.

БИБЛИОГРАФИЯ на тру­до­ве­те на проф. д-р Живко Сталев[1]

Настоящата библиография е допълнен вариант (добавените работи са в италик) на публикуваната в Юбилеен сборник в чест на професор Живко Сталев. С.: Сиби, 2005, предоставена с любезното разрешение на изд. „Сиби“.

Едноличен съд или колегиален съд?*

Н. Н. Икономов**

Анотация: Статията обобщава докладите на международен конгрес по наказателно право, състоял се в гр. Букурещ, през 1929 г., посветен за идеята за въвеждане на едноличен съд по първоинстанционни наказателни дела. На аргументите в полза на едноличния съд – ускоряване на правораздаването, реализиране на чувствителни бюджетни икономии, повишаване на индивидуалното чувство на отговорност у съдията, подтикване на съдиите да проучват основно всяко дело, без да очакват помощта на колегите си, и създаване на една малобройна и избрана магистратура, се противопоставят аргументите в подкрепа на колегиалния съд – обществото има много по-голямо доверие в един колегиален съд, който корупцията по-мъчно може да засегне, средните съдии имат нуждата от защитата на анонимността на колегията при решаването на обществено значимите дела, от страх да не се компрометират пред изпълнителната власт, от която зависят de facto, и фактически съществуващото положение понастоящем, при което съдии не стават винаги най-добрите юристи. Авторът излага и собственото становище, че едноличен наказателен съд може да бъде въведен само за леките престъпления.

 Ключови думи: едноличен съд, колегиален съд, съдийска независимост, добри и средни юристи, устройство на съдилищата; съдебна реформа.

* Публикувано в сп. „Юридическа мисъл“, г. X (1929), № 4, с. 428-440.

** Подпредседател на Софийския апелативен съд до 1933 г. Съдия от Върховния касационен съд (1933-1946). След пенсионирането си през 1946 г. адвокат. Дългогодишен сътрудник и член на редколегията на сп. „Съдийски вестник“.

Десет години преюдициални запитвания – критичен преглед и равносметка*

Александър Корнезов[1]


Анотация: В статията доц. Корнезов разглежда броя, качеството и формалните причини за неочаквания според автора успех на преюдициалното запитване в България. Анализирана е ролята на Конституционния съд, на върховните и апелативните съдилища и на по-долните инстанции, от една страна, и на административните, гражданските и наказателните юрисдикции, от друга, при  отправяне на преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз. Доц. Корнезов разглежда причините за установените тенденции на активност и пасивност при отправяне на преюдициални запитвания, както и поколенческите и институционални измерения на тези тенденции.

Ключови думи: преюдициално запитване, съдебна система, статистически успех, средство за преразглеждане на практиката, висшестоящи съдилища, долни инстанции, административни съдилища, поколенчески нагласи, институционални тенденции.

*Статията е публикувана за първи път в сп. „Европейски правен преглед“, Т. XVIII, 2017 (http://evropeiskipravenpregled.eu/t182/).
[1] Доцент, доктор по право. Съдия в Общия съд на Европейския съд от 19 септември 2016 г. Мненията, изразени в статията, са лични на автора и не обвързват Съда на ЕС. Авторът благодари на Радостина Стефанова-Камишева за ценната помощ при подготвяне на статията.
Настоящата статия е преработен вариант, съобразно данните за периода 1.01.2017-1.03.2017, на статията «When David Teaches EU Law to Goliath: A Generational upheaval in the Making», in M. Bobek (ed.), Central European Judges under the EU Influence: the Transformative Power of Europe Revisited on the 10th Anniversary of the Enlargement, Hart Publishing, Oxford and Portland, 2015, p. 241-267.

Ричард Познър и ролята на съдията в 21-ви век

Анотация: На 27 октомври 1981 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън номинира проф. Ричард Алън Познър за федерален съдия в Апелативния съд на САЩ за седмия окръг. След проведеното изслушване Сенатът утвърждава номинацията на 24 ноември 1981 г. През следващите близо тридесет и шест години от встъпването си в длъжност (от 1 декември 1981 г. до 2 септември 2017 г.) съдия Познър продължава да изпълнява дълга си както към академичната общност, така и към съда, в който правораздава.

Един от най-продуктивните автори в историята на правната наука в САЩ, съдия Познър преподава първоначално в юридическия факултет на Станфордския университет, а впоследствие и в Чикагския университет, където и до днес продължава да води курсове. В дългогодишния си академичен и съдебен път съдия Познър е автор на повече от три хиляди и триста становища, на шестдесет и шест книги, на стотици статии и публикации в специализирани блогове.

Един от първите изследователи на икономическия анализ на правото, проф. Познър публикува едно от най-влиятелните изследвания върху взаимодействието между правото и икономиката – Economic Analysis of Law (в своето последно девето издание, публикувано през 2014 г., ISBN: 1454833882). Сред академичното му творчество може да се открият изследвания върху начина на мислене на съдиите (How Judges Think, ISBN: 0674048067), правото и литературата (Law and Literature, ISBN: 9780674032460), сексуалността (Sex and Reason, ISBN: 9780674802803), импийчмънта на Бил Клинтън (An Affair of State, ISBN: 9780674003910), преброяването на бюлетините в изборите за президент през 2000 г. (Breaking the Deadlock: The 2000 Election, the Constitution, and the Courts, ISBN: 9781400824281), а след 11 септември 2001 г. -  националната сигурност на САЩ (Not a Suicide Pact: The Constitution in a Time of National Emergency, ISBN: 9780195304275).

Ключови думи: ролята на съдията, формализъм, поведенчество, прагматизъм, стимули на съдийското поведение, стратегическо правораздаване, поправително правосъдие, Аристотел, Ян Дойч, Теодор Адорно, Гордън Алпорт, Джеръм Франк

Проблемът за съдебната власт в процеса на изработване и приемане на Конституцията от 1947 г.

доц. Лора Дончева**

Проблемът за съдебната власт в процеса на изработване и приемане на Конституцията от 1947 г. word
Проблемът за съдебната власт в процеса на изработване и приемане на Конституцията от 1947 г. pdf

Резюме*: Проблемите относно конституционното уреждане на въпросите, свързани с принципите на структурата и функциониране на съдебната власт, заемат важно място в изработването на Конституцията от 1947 г. Статията разглежда въздействието на политическите промени върху промяната на конституционните разпоредби, детерминиращи позицията на съдебната власт като интегрална  част от държавната организация. Авторката се спира на алтернативните възгледи и позиции, изразени по време на дискусиите от страна на политическите опоненти, каквито са БРП (комунисти) и нейните съюзници  от Отечествения фронт, от една страна, както и  опозицията от друга. Авторката проследява процеса на елиминиране на фундаменталните парламентарни принципи и налагането на съветската държавна доктрина в конституционното право, което урежда структурата и функционирането на съдебната власт в навечерието на приемането на Конституцията от 1947 г.

 

Ключови думи: съдебна система, конституция,  конституционни проекти,  съветско държавно право, Главен прокурор на Републиката, Върховен административен съд, върховен съд,   специални съдилища.

 

** Доц. Лора Дончева Григорова е ръководител на катедра „Нова и най-нова история на България“ в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

* Публикувано в сп. „Епохи“, година ХХ 2012, № 2, с. 137-158, Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2013. ISSN 1310-2141.

 

Поръчителството безвъзмездна сделка ли е?*

Анотация: В статията проф. Ганев критикува тезата за безвъзмездния характер на договора за поръчителство, застъпена от Върховния касационен съд в решение № 448 от 11 май 1929 г. Като контрапункт на мотивите на съда, които проф. Ганев определя като „шаблонни“, са посочени редица аргументи, обосноваващи тезата за поръчителството като възмезден акт. Авторът тръгва от въпроса за същността на правната безвъзмездност, от дарението като един основен ориентир на безвъзмездността, за да поясни, че при поръчителството дарствени преживявания и намерения не присъстват нито по отношение на кредитора, нито по отношение на длъжника. В статията се откриват и редица примери от доктрината и практиката в чужбина, които идват да защитят изложеното от  проф. Ганев за правната същност на поръчителството, която се определя от възмездния характер на тази сделка.

 Ключови думи: поръчителство, възмездна сделка, безвъзмездна сделка, дарствени преживявания, пряко дарение, непряко дарение, регресни искове, облага, кредит.

Съюзът/Сдружението на българските съдии по време на деветнадесетомайското правителство*

Анотация: Статията разглежда организацията и дейността на Съюза на българските съдии в периода след Деветнадесетомайския преврат. Превратаджиите от Военния съюз и политическия кръг „Звено“ си поставят за цел да ликвиридат съществуващата партийно-политическа система в страната и да създадат обществено-политически строй, който да бъде алтернатива на буржоазната демокрация. За целта суспендират Търновската конституция и управляват в продължение на няколко години посредством наредби-закони. В този период са закрити съществуващите профсъюзи и професионални организации на държавни служители. Съюзът на българските съдии успява да отблъсне намерението на управляващите за обезличаването му чрез сливането му със Съюза на съдебните служители. Съюзът е наименуван Сдружение на българските съдии и е направен опит за превръщането му в казионна организация, като по нормативен път е създадено задължение на всеки съдия, дори да не е член на Сдружението, да плаща ежемесечна вноска. Освен това управляващите по нормативен ред изменят и Устава на Сдружението. В същия период обаче Сдружението твърдо се противопоставя на идеите да му бъде придадена официозност, като последователно критикува реформите на деветнадесетомайците в областта на правосъдието и отстоява позициите си против премахването на втората инстанция по углавните дела, против прибързаното възлагане на съдебни функции на общински кметове, против съкращаване на щатни бройки за съдии, закриване на някои съдилища и др. През периода на управление на деветнадесетомайците Сдружението на българските съдии активно отстоява идеята за несменяемост на съдиите и на прокурорите.

Ключови думи: Деветнадесетомайски преврат, суспендирана конституция, наредби-закон, Съюз на българските съдии, Сдружение на български съдии, право на сдружаване, казионна организация, изменение на Устав с нормативен акт, неудачни съдебни реформи, несменяемост на съдиите и прокурорите.

Исторически и сравнителни изследвания върху същността на съдийската деятелност

Исторически и сравнителни изследвания върху същността на съдийската деятелност word
Исторически и сравнителни изследвания върху същността на съдийската деятелност pdf

 Любен Ан. Диков

              Анотация: Студията* на проф. Диков** разглежда деятелността на съдията в светлината на модерните в началото на 20 век теории, които се стремят да освободят съдията от оковите на буквата на закона, най-вече – теорията за свободното право. Авторът разглежда въпроса за празнините в правото и за правоприлагането по аналогия. Подробно се обосновава ролята на просветения съдия за формиране на правното убеждение на членовете на обществото. Авторът пледира за съдии, които не само познават законите из основи, но и които хуманно, с усъвършенстван такт и чувство за социална справедливост ги прилагат по начин, който усъвършенства правото и обслужва самия обществен живот. Поддържа, че само от съдийство, което притежава тези качества и което не е претоварено в своята работа, може да се очакват успешни резултати.

            Ключови думи: правно убеждение, позитивно право, справедливост, свободно право, социална справедливост, просветен съдия, празнини в правото, правоприлагане по аналогия, усъвършенстване на правото

* Изследването е част от монографията „Исторически и сравнителни изследвания върху: 1. Грешката в мотива при завещателните разпореждания; 2. Clausula rebus sic stantibus в частното право; 3. Същност на съдийската деятелност”, София - Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1923 г.

** Д-р, Член на Софийския окръжен съд.

Положение на кредиторите при делбата*

Анотация: „В статията се разглеждат средствата за защита на кредиторите при делба на имоти, принадлежащи на длъжниците ми. Законът за наследството от 1889 г. и Законът за имуществата, собствеността и сервитутите са съдържали правила, заваща защита на кредиторите. Проф. Венедиков очертава положението на кредиторите при делбата, като посочва, че тя е компилация от разпоредби, взети от италианския и френския граждански законници. От тях са заети разпоредбите първо на чл. 291 ЗН, а след 1904 г. и чл. 60 ЗИСС. Авторът прави анализ на българските разпоредби и подчертава разликата им с техните първоизточници, зле разбрани от българския законодател и зле преведени. Проф. Венедиков разглежда и възможността кредиторите да упражнят правата на длъжниците съделители да искат унищожението на делбата, както и да водят самостоятелно actio Pauliana против делбата. Авторът не отрича и възможността на кредитора да защити интересите си с молба за отмяна на трето неучастващо лице на влязло в сила решение за съдебна делба, която възможност се отрича в практиката на ВКС.“

Ключови думи: делба, съдебна делба, доброволна делба, кредитор, длъжник, съделител, уведомяване, възпротивяване, унищожение, actio Pauliana, косвен иск, отмяна на влязло в сила решение