В годишния доклад на председателя на Върховния съд на САЩ за дейността на федералните съдилища за 2016 г. се съдържа оценка за ролята и значението на федералните съдии за благополучието на страната и за стабилността на политическата й система. Накратко се проследява историята на създаването на федералната съдебна система и водещата ролята на съдиите за поддържане на социалния баланс и справедливост в обществото. Подчертава се значението на личността на федералния съдия за високото доверие и авторитет, с които се ползва правосъдието в очите на гражданите.

Публикуваме критичното изследване на съдебните съвети в Централна и Източна Европа „Глобални решения – регионални проблеми“ на Михал  Бобек (генерален адвокат в Съда на Европейския съюз) и Давид Кошар (преподавател в Юридическия факултет на Масариковия университет). Двамата автори разглеждат наложения в предприсъединителния процес на ЕС като условия за членство „евро-модел“ на съдебен съвет, който централизира правомощията по кариерни въпроси за съдиите и предоставя на този орган средства за контрол върху тях, и достигат до заключение, че той пренебрегва вътрешните заплахи за съдебната независимост, произлизащи от съдебната номенклатура и нейното възпроизводство. Авторите застъпват тезата, че моделът, определян като "самоуправление" на съдиите, се превръща в безгранично управление на висшите съдебни длъжности, което намират за особено тревожно в Централна и Източна Европа, където председателите на съдилища и бездруго имат силни правомощия в рамките на техните съдилища, а етичните стандарти не са утвърдени, както в старите демокрации. Според авторите, дори да се приеме, че националната среда изисква да се предостави допълнителна автономия на съдебната власт, на практика евро-моделът не е в състояние да я осигури по отношение на индивидуалните съдии и тяхната дейност, а съдебната власт не е „тя“, а „те“. През примерите от словашкия и унгарския опит авторите поддържат, че този модел предоставя възможности на една малка група от съдии да облагодетелстват своите съюзници и да формират съдебната власт в съответствие със своите виждания, включително чрез използване на „новонатрупаната“ власт за уреждане на конфликти с конкурентите, критиците или опонентите си в рамките на съдийството.

Текстът припомня и че всяко разумно структурно решение, както и всяко сравнително изследване, трябва да се основават на задълбочено разбиране на опита и познаването на контекста.

Въпросът за служебния статус на съдиите е един от най-важните въпроси на съдоустройственото право като правен отрасъл, който разглежда правилата и принципите на изграждане на съдебната система, разбирана като системата на съдилищата, принципите, по които съдилищата действат, както и неразривната им връзка с държавни органи, чиято дейност е пряко свързана било с правосъдието като такова – основно органите на прокуратурата и следствието, било с попълването на кадровия състав на съдилищата – Висш съдебен съвет, Министерство на правосъдието и др. В настоящата статия се прави преглед на правната уредба на дисциплинарното наказване на съдиите в България в периода от 1880 г. до 2016 г.

Една от най-деликатните задачи във всяка конституционна демокрация е подборът и назначаването на съдиите. В Южна Африка по-голямата част от тази дейност е поверена на Комисия на съдебната служба /Judicial Service Commission/, която е създадена през 1994 г. Подобни органи вече са предвидени в много законодателства в развитите и развиващите се страни.

Кейптаунските принципи са набор от принципи, които се основават на този международен и сравнителноправен опит. Те имат за цел да предоставят практически насоки за създателите на конституции, законодателите и съществуващите комисии на съдебните служби или еквивалентни органи чрез определяне на начините, по които процесите на подбор и назначаване на съдиите могат да засилят независимостта на съдебната власт и върховенството на правото, като същевременно запазят в достатъчна степен адаптивността си, за да са приложими към националните правни системи.