Тази година бяха направени предложения за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс за връщане на правомощието на прокурора да атакува незаконосъобразни сделки и да спира изпълнението им в защита на държавния и обществения интерес. Подобно правомощие на прокурора има своя исторически произход в установената след 1948 г. система на  прокуратурата у нас като орган на надзор за законност както в публичната сфера, така и в гражданския оборот. В сферата на гражданския оборот тази законова идеология се е материализирала в института на предявяване от прокурора от името на държавата на искове за разкриване на нищожността на правни сделки. Институтът е съществувал у нас в този си вид до изменението на ГПК (1952) с ДВ, бр. 124 от 1997 г. Периодично обаче се правят предложения за възстановяване на това правомощие на прокурора. С настоящата статия на проф. В. Попова предлагаме на вниманието ви критичен анализ на едно такова законодателно предложение от 2002 г.

Публикуваме „Независимост на прокуратурата“ – извлечение от основния труд на Светослав Велчев „Прокурорски надзор. Произход, развитие, функции“ (1928 г.), в който той изследва произхода и проследява историята на прокурорския надзор като институт.

Статията на проф. Петко Стайнов „Трябва да предпочитаме ясните наши институции“ е публикувана за първи път на 3 декември 1946 г. във в-к „Изгрев“ (орган на политическия кръг „Звено“) два месеца след публикуването на проекта на политическата коалиция Отечествен фронт за нова конституция, въз основа на който е изработена Конституцията на Народна република българия от 1947 г.